Прекратяват разследването за смъртта миньорите в мина „Ораново“

Окръжна прокуратура – Благоевград прекрати наказателното производство за причиняване на смъртта на четиримата миньори от мина „Ораново“ при професионална непредпазливост, поради липса на извършено престъпление, съобщиха от  съда.

С определение от 10 юли 2015 г. Окръжен съд гр.Благоевград е потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура -гр.Благоевград.

Анализът на доказателствата не установява действия или бездействия, свързани с нарушаване или отклонение от правилата за извършване на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е дейността по подземен добив на въглища в рудник „Ораново”, включително и на правилата за безопасността на труда, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат - смъртта на Асен Стойнев, Христо Младенов, Иван Лазаров и Николай Михайлов.

Публикуваме подробно и мотивите на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство:

На 16 юли 2013 г. е образувано наказателно поризводство срещу неизвестен извършител, за това, че на 16 юли 2013 г. около 9.45 часа в Рудник „Пирин Ораново“ ЕООД гр. Перник, находящ се в гр. Симитли, кв.„Ораново“, поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на повече от едно лице, работещи в Рудник „Пирин Ораново“.

В хода на проведеното разследване е установено следното:

Рудник „Ораново” разработва северозападната част на Ораново-Симитлийския въглищен басейн. Намира се на 20 км южно от гр. Благоевград.

Рудникът се характеризира със сложни и тежки условия. Той е най-дълбокият въглищен рудник в момента в България, с водене на разкривни, подготвителни и добивни работи на дълбочина над 450 m под земната повърхност. Системата на добив е чрез подетажно обрушаване от добивни ортове. Подготвително-нарезните изработки – подетажните галерии и ортове се прокарват с пробивно-взривни работи и се закрепват със стоманени пръстени, производени от фирма „Стомана” гр. Перник и изрязани и огънати в минната работилница. Добивът на въглищата в подетажите се извършва с пробивно-взривни работи и източване на разрушените въглища. Транспортът на въглищата в добивния участък се извършва чрез мрежа от последователно наредени верижни транспортьори. Управлението на скалния натиск (горнището) в добивните ортове и подетажа е чрез самообрушаване на въглищата и вместващите скали. Не е предвидено активно управление на горнището. Проветряването се извършва с вентилационна уредба, работеща по задължителната за газови рудници нагнетателна схема. Водоотливът се извършва с водоотливна система, включваща локални резервоари, преносими помпи и гъвкави и метални тръбопроводи. Въглищното находище „Ораново” се характеризира със сложен геоложки строеж, благоприятстващ развитието на свачищни процеси и свързаните с тях водно-кални потоци.

В началото на 2013 г. започнало прокарване на 64-та подетажна галерия. Прокарването продължило до началото на месец юни. Общата прокарана дължина на изработката била 200 m. През месец юни прокарали добивен орт „Б“. На 24 юни започнали добивните работи в него, които спрели на 11 юли 2013г.

В началото на добивните работи – дъното на орта, в долнището на пласта се появила вода, което наложило отводняване. Направен бил локален водосборник, съоръжен с преносима помпа. На 25 юни 2013 г. се появила вода и кал, натекли скали, но на следващия ден работата продължила. Между 26 и 28 юни се наблюдавали кубета в иззетото пространство и работата била спряна, до тяхното самоликвидиране. По-нататък работата в орта продължила.

Успоредно с добивните работи в орт „Б“ се извършвало удължаване на 64-та подетажна галерия.Появяването на горнището на пласта от дясната страна на профила на галерията наложило същата да завие наляво, поради което този участък е наречен по-нататък орт „А“. Добивните работи в него започнали след преустановяване на добивните работи в орт „Б“ (на 11 юли 2013 г.). Започнало и прокарването на орт „В“. Изработка „А“ била с дължина 18 m. При изземването на подетажния целик в орт „А“ на 4-тия метър от дъното се свлекли големи обеми от въглища, при което се претоварил и изгорял двигателя на верижния транспортьор, обслужващ орта (на 15 юли 2013 г., втора смяна). По-късно скъсили транспортьора с изоставане на два улея затиснати от въглищата и сменили двигателя. Подготвили за работа дясна ниша и прокарали от нея 4 метра.

На 16 юли 2013г. по време на първата смяна в рудника извършвали различни дейности 46 души, от тях 38 работници, а останалите – инжерно-технически персонал.

На същата дата бил проведен ежедневен инструктаж на работниците от първата смяна в III-ти добивен участстък. В 7 ч. до 7.10 часа Христо Илиев Иванов - началник на смяната, влязъл заедно с миньорите на 64-ти подетаж. Двойката миньори с майстор копач Николай Михайлов и помощник копач Иван Лазаров влезли в добивен орт „А”, а двойката с майстор-копач Асен Стойнев и помощник Христо Младенов - в добиен орг „В” на 64-та подетажна галерия. За първа смяна се предвиждало прокарване на орт „В“ и работа по източване на въглища през ниша в орт „А“. Назначените миньори, в началото на смяната изпълнявали предвидените по паспорт пробивни работи. Майстор-взривника последователно заредил взривните дупки, свързал взривната мрежа и взривил зарядите. В орт „В“ взривили общо 2,0kg , а в орт „А“ – 7kg. След като се проветрило взривникът се оттеглил, а миньорите се заели със следващия процес от технологичния цикъл – изчистване на орт „В“ и източване на въглища в орт „А“. Процесът бил свързан с работата на транспортьорите по транспортната верига. Източването започнало в около 9,10 ч. Миньорите работили около 30-35 минути и около 9,30 ч. изведнъж се усетило откъм дъното на галерията усилена въздушна струя и се чуло свирене като вятър, машините спрели да работят, а също така спрял да работи и вентилаторът, станал внезапен пробив, запълнил мрежата от минни изработки на 64-ти подетаж.

Между 9,30 и 9,45 за изключително кратко време мрежата от минни изработки, след 165-я метър на подетажната 64 галерия, се напълнила със смес от вода, кал, скални и въглищни късове с различна едрина и размери. В резултат на това в тези изработки загинали четиримата миньори – Асен Костадинов Стойнев, Христо Методиев Младенов, Иван Радославов Лазаров и Николай Борисов Михайлов. Водно-калната маса, в общ обем от около 270 m3 /кубически метра/ запълнила изцяло: 40 m от подетажната галерия; 5 m остатък от орт „Б“; 9 m галерия между ортове „А“ и „Б“; 10 m  неотработена част от орт „А“ и 5 m напредък от орт „В“.

Сигналът за произшествие бил получен при диспечера на рудника в 9.45 часа на 16 юли 2013 г. Управителят Валери Манов разпоредил на главния инженер да остане отвън, за да организира дейността по аварийно-спасителните работи, след което лично влязъл в рудника, за да се включи в спасителните дейности по издирването на загиналите миньори. След извършените спасителни и спасително-издирвателни действия загиналите миньори били открити.

Съгласно изготвените по делото съдебномедицински експертизи  причината за смъртта на Христо Методиев Младенов и на Асен Костадинов Стойнев е механична асфиксия, дължаща се на притискане на гръдния кош и корема (цялото тяло) от затрупала ги земна маса, смъртта на Иван Радославов Лазаров и Николай Борисов Михайлов се дължи на остра дихателна недостатъчност, вследствие на механична асфиксия от запушване на дихателните пътища от чуждо тяло (кал) и притискане на снагата – гръдния кош в затворено пространство, което е ограничило дишането и дихателните движения.

В хода на разследването е назначена комплексна техническа експертиза, възложена на специалисти по минно дело, специалист геолог, специалист хидрогеолог, специалист техническа безопасност, специалист скална механика, специалист взривни работи и специалист руднични крепежи и конструкции. От заключението на същата се установява:

1. Експертите сочат, че вероятният механизъм на станалия пробив на вода и кал в 64- подетажна галерия е следният:

Извършва се добив от приконтурната част на основния геоложки блок, крило североизток, със система на разработване подетажно обрушаване през добивни ортове. Прокаран е орт Б.

След достигане на дъното на орт „Б“ се установява наличие на вода, а малко по-късно и наличие на кал. При източване на въглищата от подетажния целик се образуват кубета, които се очаква след преустановяване на работата след две смени да се самоликвидират. При самоликвидирането на тези кубета силно натича – свлича се влажна маса откъм долнището, която запълва иззетото пространство откъм дъното на орта към подетажната галерия на участък от 4 m (изтеклият материал и вода са с повишена температура, от което може да се съди, че са от иззетите пространства на по-горните подетажи). Продължено е изземването на въглищата от орт „Б” и е преустановено на 5m от подетажната галерия, за да се изземат въглищата от орт А. Заедно с това се извършва натичане на минна маса от обрушеното пространство на горните подетажи.

Въпреки преустановената добивна дейност в орт „Б“, в него е продължило натичането на вода, а вероятно и на кал от по-горните отработени подетажи. При това натичане вертикално над подетажа се формира пластичен комин от силно овлажнени, обрушени скали. Коминът във височина постепенно достига 62-ри, а вероятно и по-горните подетажи, в които е формирана критична маса от обрушени скали в течно-пластично състояние. Във времето без видими и звукови признаци пластичната маса в комина загубва своята устойчивост и отваря път за натичане на водно-кална маса от по-горните подетажи. При натичането на калната маса с голяма скорост са увлечени скални късове и въглища, които се придвижват на разстояние от около 65 m. Обратните изчисления за напорът на водно-калния пулп показват, че за натичане на този пулп на хоризонтално разстояние 65 m е необходимо напорът му да е над 20 m, при скорост на изтичане от 2-3 m/s.

Според експертите вероятните причини за инцидента са следните:

Мястото на инцидента представлява сложен тектонски възел. Част от разломите са новоустановени. Новооткрит е разсед, който се очаква в дълбочина да минава близо до изземвания орт „Б”. Вероятно водоупорната повърхност на този разсед е увеличила водопритока в този район и е създала условията за водно калния пробив.

Направените контролни лабораторни изследвания на материал от калната маса изтекла в галерията, го определят като песъчлива глина, с показател на пластичност в зоната на границата с глинестия пясък. Това означава, че изходният материал е именно от литоложки разновидности. Преди изтичането този материал се е намирал в течно до течнопластично състояние и при създаване на условия за разкриването (изтичането) му, той се е втечнил и е формирал водно-калния поток. При това изтичане е възникнал въздушния удар в участъка (по свидетелските показания).

Течно-глинестата маса е и носителят на скали и въглищен материал от обрушените и запълнени пространства от съседните 63-ти и 62-ри подетажи. Успоредно и като последействие е извършено преразпределение на положението на обрушения материал и неговото количествено и обемно компенсиране от скалите в горнище на пласта.

Всички разпитани миньори отговарят, че до момента на настъпване на калния пробив на сместа от глина, вода, въглища (предимно от горележащите пластове, които не са обект на експлоатация) и скални късове от непосредствено и основното горнище, не са забелязали нищо смущаващо в участъка.

2. Експертите не могат със сигурност да отговорят на въпроса: кога, как и къде са се проявили първите признаци за наличие на опасност от пробив на вода и кал и как е нараствала опасността, тъй като няма сведения за появяване на признаци, пряко свързани с пробива. Пробивът произлиза след прекратяване на добивните работи в орт „Б”. Достъпът на работниците е невъзможен, поради което не може директно да бъдат наблюдавани определени признаци, по които да се съди за опасността от пробив и нейното нарастване във времето.

3. Мястото на настъпване на внезапния прорив е в горнището на изземваната камера на орт „Б”. При издирвателните действия телата на работниците, работили в орт „А” са намерени на работното им място. В забоя не е имало прорив. При изчистването на подетажна галерия № 64, орт „ А” е намерен в нормално работно състояние. Единственото място, където са обрушени скали от горнището е орт „Б”.

4. Възникването на станалото явление има вероятностен характер, определящ се от съчетанието на различни по своята същност минно – геоложки условия и технологията на добив. В основния нормативен документ – „Правилник по безопасност на труда в подземните въглищни рудници В – 01-01-01”, както и в другите нормативни документи, свързани с безопасността на труда, не съществува понятието „кален пробив”, поради което не са предписани и мерки за безопасна работа при опасност от нахлуване на кални потоци в изработките. За пробиви на вода и пулпове се споменава единствено в чл. 12 ал.1 т.8 от Инструкцията за съставяне на плана за ликвидиране на аварии към Правилника по безопасността на труда при взривните работи и в Правилника за минно и газоспасителна дейност. Там обаче се третират действията за спасяване на хора при вече възникнал пробив.

Съгласно гореизложеното експертите сочат, че може да се направи извод, че няма преки нарушения на нормативните документи по отношение на здравословните и безопасни условия на труд.

Предприетите мероприятия за недопускане възникване на такъв тип авария са отбелязани в технологичните паспорти на прокарване, крепене и управление на горнището на добивните ортове (ленти) от 64 –та подетажна галерия в североизточна посока (раздел VI отводняване и намаляване на метаноотделянето), както и т.11 в Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

По отношение на срутвания, свличания и изтичане на въглища в подземните изработки в нормативните документи тези явления са  третирани предимно от гледна точка на технологията на добив. Тези опасности не са детайлно проучени, включително не е достатъчно изяснена връзката между отделните елементи на технологията и условията, съчетанието на които може да доведе до реализация на този вид опасности

5. Според експертите трудно може да се отговори на въпроса при какви предприети действия от съответните длъжностни лица злополуката е щяла да бъде избегната, тъй като в показанията на всички работещи в участъка не се съдържа информация за появили се признаци за наближаваща опасност, изискващи действия от ръководния персонал.

6. Управлението на горнището при прилаганата система на разработване в участъка е със самообрушаване. То е свързано с процеса на източване на раздробените с ПВР въглища от подетажния целик. Активни мероприятия като премахване на крепежите и принудително обрушаване на горнището не се прилагат, поради което е трудно да се прогнозира състоянието (запълнено с обрушени скали или празно) на иззетото пространство. При нескъсване на основното горнище и несвличане на част от скалите от съседния подетаж е възможно да се образуват празни пространства, които сами по себе и създават опасност от внезапно неконтролирано самообрушаване и предизвикване на въздушен удар с изтласкване на газ метан и възникване на опасност на прахо-газова експлозия.

Изоставянето на крепежа в изработките на участъка, което е заложено в проекта на системата, създава възможност за намаляване замърсяването на въглищата при източване, тъй като се формира, т.нар мат, с който в ограничена площ на нивото на горния подетаж се ограничава смесването на въглищата с обрушените скали. Същевременно обаче изоставените крепежи осигуряват подпиране на скалите от горнището и създаване на възможност за по - безопасна работа на работниците при източването на въглищата в изземвания орт.

Празни незапълнени пространства в резултат на оставянето на крепежа на горните етажи е малко вероятно, но вещите лица сочат, че и да има такива, при протичане на процеса на обрушаване на горнището и престояването му значително време, повече от година те ще се ликвидират. Дори да има такива пространства, техният обем е несравним с обема на изземваната лента и не може да създаде опасности при изземването.

7. При глухи добивни изработки, добивните работи трябва да бъдат извършвани последователно в обратен ред. При системата на разработване, прилагана в рудник „Ораново” отработването на ортовете и погасяването на подетажната галерия също става в обратен ред. Допуска се едновременното погасяване на два съседни орта с изпреварване на добивните работи в крайният съседен.

Изземването на орт „Б” преди орт „А” не е повлияло върху якостта на крепежа, добивните ленти и подетажа. При изчистването на запълнената със скална маса 64-та подетажната галерия са наблюдавани участъци, в които металния крепеж е бил разрушен, а стените на изработката са се запазили. Това показва, че няма проблеми с устойчивостта на крепежа в участъка, тъй като изработките са престояли известно време без крепеж без да се разрушат. Изтичането на материала, който е запълнил около 70 m галерии с диаметър 2,5 m с висока скорост би довело до запълването на 4 до 5 съседни орта, т.е. опасността идва конкретно от изземването на този орт, а не от последователността на изземване.

Последователността на погасяване на добивните изработки не влияе  върху носещата способност на крепежите в тях, но влияе върху схемата на тяхното натоварване, проявите на скален натиск и като цяло върху устойчивостта на крепежа. В конкретния случай според експертите няма такова влияние.

8. Местоположението на ортовете в подетажа, броят и положението на нишите в орта, начинът на прокарване и последователността на изземване на подетажния целик са основни технологични решения. При реализацията им по паспорт се очаква да бъдат постигнати: по-ефективни пробивно-взривни работи и по-добро разрушаване на въглищата в добивния обем; по-малко крепежно-осигурителни работи; по-лесно и пълно ръчно източване на въглищата примаксимално възможната за тази технология безопасност на труда.

В тази връзка прокарването в орт „Б“ на двойка ниши вместо три двойки не влияе негативно върху условията за възникване на злополуката. Негативното влияние на това действие се изразява основно върху пълнотата на извличане и общото количество на добитите и източени въглища от орта.

Изпреварващите сондажи, включени в технологичния паспорт на  системата и добивната технология са важна част от предварителното технологично проучване. Чрез тези „сондажи“-дупки се определят геометричните параметри на подетажния целик и иззетото пространство, състоянието на целика и запълненото пространство, наличия на вода, кал, повишена влажност и др. Текущите резултати от тях се използват за уточняване геометрията и параметрите на пробивно-взривните работи, за взимане на съответни управленски решения по отношение на добивните процеси и безопасността на труда.

Затова непрокарването на този тип „сондажи“ – дупки, може да лиши работещите от важна информация за състоянието на минния масив и при взимане на несъобразени със ситуацията решения да бъде предизвикана аварийна ситуация.

Прокарването на минните изработки – подетажна галерия, добивният орт и добивните ниши, както и добивните работи в тях се извършва с използване енергията на взрива.За тази цел са разработени за условията на мината и приложени към документацията на системата на разработване и добивната технология паспорти за пробивно-взривни работи.

Прилагането на пробивно-взривните работи по паспорт цели постигане на ефективно отбиване и разрушаване на въглищата в рамките на минния масив, обект на въздействие (забой) при запазване устойчивостта на призабойното пространство. С оглед това вещите лица считат, че взривните работи не оказват пряко влияние върху условията за възникване на злополуката.

9. Заложения по вид и конструкция крепеж в участъка – за подетажната изработка и добивните ортове е на базата на стоманени пръстени. Профилът е улейообразен тип THN 21, произведен и сертифициран от фирма Стомана, гр.Перник. При приетата гъстота на крепежа, според експертите, може да се счита, че той има достатъчна носеща способност. Крепежът създава възможност за бързо закрепване и сигурно поддържане на работното пространство в процеса на пробивно-взривните работи и източването. Съобразен е със системата на разработване, управлението на процесите по източване и обрушаване на иззетото пространство и дълбочината на разработване.

10. Предвидените по технологичния паспорт сондажи по същество са дупки (F 36, 42 mm). Те са свързани с определяне месторазстоянието на подетажната галерия спрямо непосредственото горнище, състоянието на подетажния целик от въглища за източване и дълбочината на взривните дупки. Чрез тях се съди за влажността на въглищата и очакваната водообилност в орта при добивните работи. Те имат за цел допълнително проучване в участъка и анализза очаквани опасности. Те се прокарват и използват за наблюдение и оценка състоянието на обрушеното пространство, включително и за откриване на празни пространства. Предвидените опробващи сондажи – дупки по технологичния паспорт са свързани и с геометричното и технологично обслужване на ПВР при прокарване на подетажната изработка, ортовете, нишите и добива.

Според заключението на вещите лица, прокарваните сондажи съответстват на предвидените по технологичния паспорт.

11. Появяването на кал и вода в работното пространство при процеса на източване на отбитите въглища може да представлява опасност за работещите. Затова при появяването на кал и вода в орт „Б“ на 25 юни 2013 г. правилно е преустановена работата по източване и изчакване развитието на естествените процеси на свличане на обрушените скали и преустановяване или ограничаване на натичането на вода и кал. След изчакване, добивът в орт „Б“ е възобновен. До спиране на добивните работи в орта не произлизат особени прояви на скалния натиск. Ръководството, в лицето на началник смените, началник участъка и главния инженер не са информирани от работниците за настъпили особени явления при добивните работи в орта, за да предприемат определени действия за ограничаване и предотвратяване опасността от настъпване на злополуката.

Според експертите, малките количества на вода и глина не са индикатор за възникване на внезапен прорив, но независимо от това работите са били преустановени:

12. Вещите лица соча, че причините за повишената температура на въздуха и намалената концентрация на кислорода по време на трета смяна могат да бъдат следните:

12.1. Въглищата имат способността да се окисляват от кислорода във въздуха при нормални температури. В резултат на този процес започва отделяне на топлина, част от която се акумулира и води до затопляне на въглищата. Ако процесът продължи и тази топлина не се изнесе от масива, а продължава да се натрупва, се стига до момента, в който възниква така наречения ендогенен пожар т.е. въглищата започват да тлеят – да горят безпламъчно, с отделяне на продукти на нискотемпературното окисление. При това температурата на въздуха се повишава, кислородното (О2) съдържание намалява и започва отделяне на продукти на горене – въглероден оксид (СО) , въглероден диоксид (СО2), ненаситени въглеводороди, а при по-високи температури и водород.

По време на констатираното повишение на температурата, съдържанието на кислорода е измерено от завеждащ смяната в отдел „Вентилация” – Кехайов. Показанието е било 20.3% об. /видно от показанията на Кехайов/

Съгласно чл.134 ал.1 на Правилника за безопасността на труда за подземните въглищни рудници минимално допустимо съдържание на кислород О2 в минни изработки, където се намират хора е 20%об. Освен това измерванията за наличие на метан (СН4), въглероден оксид (СО) и въглероден диоксид (СО2) са показали нулеви стойности. Тези показания са потвърдени и от пристигналия на мястото след обаждане от диспечера на рудника началник участък „Вентилация” – Благой Янев. Освен това, след пристигане на Янев, по думите на самия миньор Павел Траянов подал сигнала, затоплянето е изчезнало. До края на смяната обстановката в участъка не се е променила. Това, според вещите лица, по своята същност изключва наличие на пожарно огнище във въглищния масив, повишило температурата на въздуха, а отсъствието на продукти на нискотемпературно окисление изключва изтласкване на пожарни газове от иззетото пространство.

12.2. Нарушаване на вентилацията т.е. промяна на пътя или на дебита на вентилационния поток, осигуряващ въздух за проветряване на участъка и работните места в него.

Доставката на въздух до работните места става по предварително определен вентилационен маршрут съобразен с конкретните минно-геоложки условия, вентилационната мрежа и технология на работа. Управлението на вентилационния поток в случая се извършва посредством вентилационни врати, които при нужда могат да доведат и до промяна на посоката на движение на въздуха в минните изработки. Такива врати в рудника се намират на хоризонт 100 и травербан 20. Вратите са обикновено (нормално) затворени. Вероятно в момента, в който на 64-та подетажна галерия е отбелязано затопляне на въздуха, някоя от тези врати е била отворена, при което въздуха е променил маршрута си на хор.100. В резултат на това дебита на въздуха до работните места е намалял, при което се е повишила температурата на въздуха. При последвалото затваряне на вратите вентилацията и дебита на въздух до работните места  се възстановява и температурата в галерията се нормализира.

Следователно основната причина според експертите, за повишаване на температурата на 64 подетажна галерия по време на трета смяна на 15 юли 2013 г. е нарушената вентилационна схема на проветряване на участъка за кратък период от време. Предприетите обаче своевременни действия от началник служба “Вентилация” Благой Янев за установяване газовата картина на работните места, представляват правилна и обичайна реакция на сигнала, подаден от миньора. Установеното при тези измервания, отсъствие на пожарни газове, повишени концентрации на метан и на дефицит на кислород, изключват изтласкването на газове от иззетото пространство.

Вещите лица сочат, че констатираното и отбелязано в диспечерския дневник повишение на температурата на въздуха на 64-та подетажна галерия по време на трета смяна на 15 юли 2013 г. няма отношение към последвалата злополука на 16 юли 2013 г.

13. В рамките на добивния участък до капиталните уклони и в добивните ортове не са осигурени два независими вход-изхода. Използваната система на разработване е с глухи коридорни изработки (подетажна галерия и ортове), които се превръщат в добивни при тяхното погасяване. Според експертите системата не противоречи на Правилника за безопасността на труда за подземните въглишни рудници, а безопасното й прилагане в рудника е свързано с реда и последователността на прокарване и погасяване на подготвителните и добивни изработки. Експертите сочат, че липсата на два независими изхода при тези система на разработване не влияе пряко въру безопасността на работещите.

14. Няма сведение за извършвани целенасочени наблюдения на движението на масива и повърхността. Във връзка с осигуряване на подходящи крепежи, основно за главните разкриващи и подготвителни изработки и за тяхното поддържане са провеждани от НИТИ Минпроект изследвания за движение на повърхността. Изследване във връзка със свлачищните процеси на повърхността и влиянието на минните работи върху тях са извършвани от БАН. Не са известни сведения за предприети целенасочени действия, свързани с управление на свлачищните процеси на повърхността и ограничаване на тяхното образуване от мина „Ораново”.

15. Предвидените в т.11 мероприятия относно пробиви на вода в Плана за предотвратяване и ликвидиране на авариите в рудник Ораново за третото тримесечие на 2013г. са изпълнени, видно от документираните рапорти на завеждащ смените.

16. След станалата авария през 2007 г. в рудник „Ораново” в Технологичния паспорт за прокарване, крепене и управление на горнището на добивните ортове (ленти) от 64-та подетажна галерия в североизточна посока в раздел VI „отводняване и намаляване на метаноотделянето” са предвидени мероприятия за отводняване при поява на вода и мерки срещу водни, кални пробиви.

Съгласно тези мероприятия при прокарване на добивните ортове и добивните ниши задължително на всеки три цикъла се прокарват изпреварващи сондажи (С) с дължина 5m (обозначени съответно с номера С1, С2, С3 и С4) в различни направления – вертикално, хоризонтално и странично. Целта е да се определи до къде е обрушовката и има ли наличие на акумулирана вода на по – горния хоризонт. По този начин, при наличие на такава тя ще бъде източена (предварително дренирана), за да не се получи неочаквано динамично изтичане.

Освен това, както в Паспорта за прокарване и крепене на изработките, така и в Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии на рудник „Ораново” за трето тримесечие на 2013 г. в т.11 са набелязани мерки за контрол на състоянието на подготвителните и добивни изработки и наличие на предупредителни признаци за пробив на вода и кал и последващите действия при поява на такива признаци.

В Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии са разписани последователност от действия за спасяване на хора при кални и водни пробиви и ликвидиране на последствията от тях. Както водният, така и калният пробив са динамични явления, протичащи за кратко време с голяма интензивност. Наличието на предупредителни знаци може да доведе до предотвратяване на злополука от такъв род, чрез своевременно изтегляне на хората. По този начин при наличие на приток на вода и кал при прокарване на 64-Б лента на 25 юни2013 г. е довело до извеждане на хората от работните места и прилагане на мероприятия за отвеждане на водата от лентата и галерията. Това събитие е отразено в рапортния дневник на диспечера, в който се отразяват всички необичайни събития довели до прекъсване на работа.

Преди възникване на аварията на 16 юли 2013 г. обаче не са наблюдавани и регистрирани предупредителни признаци за кален пробив. Това се потвърждава от работниците от предишната нощна смяна и тези, работили в галерията преди злополуката. Пукнатинната система, която взривните работи създават при прокарване на лентата, не е установявана.

Въведените допълнителни мерки, след настъпилия внезапен прорив на 4 октомври 2007 г. се изразяват в прокарването на система от изпреварващи сондажи, от тях се получава информация за наличието на вода, силно течни глини, влажен масив и разстоянието до горнището на изземваната камера. Счита се, че те са били адекватни и при прилагането им са провеждани добивни работи за изземването на всички подетажи в продължение на почти 6 години.

Регистрацията за прокарване на тези сондажи се описва единствено в рапортната книга на началник смените.

17. Взаимното положение на пробива през 4 декември 2007 г. и този на 16 юли 2013 г. е следното: вертикалното разстояние, денивелацията е 93.m, а хоризонталното разстояние е 121 m. Общото между тях е, че те са позиционирани в периферната – гранична част на блока и подетажите. Маркшайдерски са близо до граничната линия на блока, успоредно на разседната система оконтуряваща блока от към североизток.

18. Проектната организация на работа, използваното оборудване в участъка и неговото техническо състояние, осигуряват в достатъчна степен транспорта и вентилацията в участъка. В същата степен се осигурява и безопасността на заетите работници. Приетата система на разработване и технологичната схема на участъка се отнасят към ръчните и слабомеханизирани, при които трудът на работниците е тежък и непривлекателен, а също така и високорисков. Тези схеми се отнасят и към групата на ненадеждните, но в близките часове преди и след калния пробив оборудването – транспортно не е в причинна връзка с пробива.

Системата на разработване, организацията на работния процес, използваното оборудване и техническото му състояние отговарят на изискванията на „Правилника по безопасност на труда в подземните въглищни рудници В–01-01-01”, с което осигуряват безопасни условия на труд на работниците.

В заключение експертите посочват, че калният пробив на 16 юли 2013 г. е резултат от трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно-геоложки и производствени условия. Случилото се събитие на 16 юли 2013 г. в рудник „ Ораново” е нямало как да бъде предвидено.

С оглед изложеното Окръжна прокуратура гр.Благоевград намира, че събраните доказателства категорично установяват липсата на състав на престъпление по чл.123 ал.3 пр.2 във вр. с ал.1 от НК – напълването на 16 юли 2013 г. между 9,30 и 9,45 за изключително кратко време на мрежата от минни изработки, след 165-ия метър на подетажната 64-та галерия със смес от вода, кал, скални и въглишни късове с различна едрина и размери, в резултат на което е настъпила смъртта на миньорите Асен Костадинов Стойнев, Христо Методиев Младенов, Иван Радославов Лазаров и Николай Борисов Михайлов, не се дължи на виновно поведение на длъжностни лица от рудник „Ораново”, гр.Симитли.

Поради гореизложеното с постановление от 1 юни 2015 г. наказателното производство е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление.