Българите, живеещи в чужбина, настояват да се обособи район Чужбина. Те споделиха това с представители на три парламентарно представени партии – АБВ, Реформаторския блок и БСП, на среща при омбудсмана Мая Манолова.
Срещите, организирани от Манолова, имат за цел да се изгладят различията между партиите за изборните правила. Президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху част от последните спорни промени в Изборния кодекс.
Освен район Чужбина нашите сънародници зад граница искат и автоматично разкриване автоматично разкриване на секции, където ги е имало преди, както и за създаване на нови при поне 40 заявления.
Стефан Манов, представител на българите, живеещи в чужбина, посочи, че срещата е била на високо експертно ниво. Според него, когато депутатите са отказали да гласуват избирателен район "чужбина" на второ четене, са им липсвали достатъчно експертни мнения и аргументи как да се разпределят мандатите.
Българските партии нямат послания към избирателите зад граница. Избирателната активност по думите му ще се увеличи, когато има оферта на политическата сергия, която да привлече избирателя, посочи Стефан Манов.
Той посочи, че българите в чужбина искат конституционни промени, които да им позволят да се кандидатират за народни представители.
Секции в чужбина - тази тема е и до национална политика, коментира още Стефан Манов.
Румен Петков отбеляза, че за АБВ представлява голям интерес ветото върху конкретния текст да мине, но преди да го подкрепят, искат да видят мотивите на президента. Той посочи, че сънародниците ни в чужбина са предоставили експертиза, която ще бъде разгледана, и от партията имат готовност да работят по район "чужбина". Българската държава трябва да покаже ресурс и да защити националните си интереси, подчерта Петков. Първият проблем е наш, тук, в България - да можем да защитим националната си сигурност, достойнство, обясни той. И посочи, че е важно да има експертиза на ГРАО и ЦИК за това, че имат готовност да работят с гражданите в чужбина с дефинирани параметри и по определена технология.
Президентът Росен Плевнелиев апелира политическите партии да се върнат към основите на демократичната държава и към конституцията, където е записано, че гражданите имат равни права. Това каза държавният глава в отговор на въпрос за ограничаването на избирателните права на българите в чужбина и наложеното вето на Изборния кодекс, по време на дискусия с ученици за Деня на Европа - 9 май, в Представителството на ЕК в София.
Той беше категоричен, че със своето действие с налагането на вето на Изборния кодекс нито пречи на някой от политическия спектър в България, нито подкрепя когото и да било. Президентът е стожер на конституцията , президентът отстоява своята позиция и като обикновен гражданин.
Проблемът с гласуването в Турция няма да се реши с ограничаването на секциите само в дипломатически представителства и консулства, а с премахването на възможностите за манипулации и подменени протоколи.
Това каза след срещата при омбудсмана с българи от чужбина Димитър Делчев, секретар на Парламентарната група на Реформаторския блок, член на правната комисия в парламента.
Целта на РБ винаги е била включване на повече граждани в изборния процес не само в страната, но и тези, които живеят зад граница. Българите в чужбина не са изгубили връзка с България и това е очевидно не само защото са най-големият инвеститор в страната, но и по множеството техни инициативи, насочени към България, коментира Делчев.
Трябва да намерим работещо решение до 2019 година, когато ще бъде въведено електронното гласуване, каза Настимир Ананиев, заместник-председател на „Движение България на гражданите“ от Реформаторския блок и председател на транспортната комисия в парламента. Според думите му, след въвеждането на възможност за дистанционно гласуване, проблемът с броя на секциите няма да бъде на дневен ред.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА