Инкарнациите на Тразимах: България в днешния объркан свят

В днешния объркан свят България трябва да знае, че в избора, който ще направи, няма да бъде водена за ръката от родител 1 (ЕС) и родител 2 (САЩ). С други думи: България навлиза от юношеството в отговорните си години.

Коментар от Даниел Смилов:

"Тразимах: Чуй ме, справедливостта не е нищо повече от това, което е в полза на по-силния."

Платон, "Държавата"

Още от времената на Тразимах в антична Елада мнозина вярват, че справедливо е всъщност това, което е в интерес и от полза на по-силния. Политиката от тази гледна точка е защита на интересите на по-силния, която - от куртоазия - може да бъде "облечена" в някакви "ценности" като свобода, равенство, братство и т.н. Но тези ценности са просто камуфлаж, етикет, зад който се крие грубият егоистичен интерес на по-силния.

Този (циничен) възглед винаги е присъствал в българската политика и през по-голямата част от историята на модерната ни държава е бил доминиращ. Особено по времето на комунизма "справедливостта" всъщност изцяло е била сведена до това какво искат управляващите и най-вече техните партийни водачи в Москва и София.

След 1989 г. плахо и полека започна да се налага алтернативният възглед, че в политиката може да се преследват ценности, които не са просто зле прикритите интереси на силните на деня. Самата идея, че гражданите имат права, че всеки има равен глас на изразяване и участие стана част от българската публичност. Членството в ЕС и НАТО засили тези процеси, като вкара България в семейство от държави, споделящи едни и същи или сходни ценности.

Опорите

Разбира се, българската политика винаги се е различавала от ценностния идеал. И затова малко по малко в огромното мнозинство от хората се наложи разбирането, че политиката у нас е сериозно корумпирана. Че зад претенцията, че се преследват общественият интерес и универсалните ценности на свободната демокрация, силните на деня всъщност прокарват собствените си егоистични интереси. Множество конкретни скандали всъщност затвърдиха това усещане, а неработещите и направо завладяни правоохраняващи и правоприлагащи институции го бетонираха.

В резултат на тези нагласи в България имаше масови протести през 1997 г., 2013 г., 2020 г., а в периода 2021-2024 г. страната премина през седем парламентарни избора и сериозни политически сътресения. Всичко това бе демонстрация, че българите не са изгубили надеждата, че в политиката има и ценности, а не само и единствено интересите на силните на деня; надеждата, че страната ще може да се справи с проблема с корупцията, като поне я сведе до приемливи размери.

Една от големите опори на българите в отстояването на ценностния възглед за политиката бяха ЕС и САЩ. Всъщност възприемането на този ценностен възглед беше условие за членството в ЕС и НАТО. Неслучайно България и Румъния бяха повече от десетилетие субект на Механизма за сътрудничество и проверка, който просто беше констатация, че двете държави все още не са се справили с проблема с корупцията. След това към този механизъм бяха прибавени и санкциите по глобалния закон "Магнитски" на САЩ и подобни санкции от страна на Великобритания.

И отношението на ЕС към нас, и мерките "Магнитски" не бяха и не могат да се обяснят просто като налагане на интересите на по-силния върху по-слабия. Да, ЕС е имал интерес България да не се управлява корупционно, САЩ са имали и имат интерес югоизточният фланг на НАТО да не е пробит, но още по-голям интерес от това са имали и имат българите. Може би идеалистично, но ЕС и САЩ действаха на базата на идеята, че демокрация и добро управление могат да се "изнасят" и да се пресаждат на почви, на които исторически не са виреели много добре. В крайна сметка тази стратегия е била успешна от Япония и Южна Корея до следвоенна Германия - защо да не е успешна и в България?

Съвременният Тразимах: Доналд Тръмп

Избирането на Доналд Тръмп за втори път за президент на САЩ може да бъде четено като опит за реабилитация на Тразимах в световната политика. "Америка първа" е лозунг, който всъщност означава, че справедливо е това, което е в интерес на по-силния. В света, който Тръмп се опитва да създаде, силният получава всичко - или това, което иска. Ценностите са просто преговорни инструменти, чрез които може да се получи повече.

От тази гледна точка се променят много и нещата, свързани с корупцията. Ако се приеме, че "силата прави справедливостта" (might makes right), то тогава силният не може да е корумпиран по принцип. Властта и парите всъщност стават индулгенция за корупционни действия и избелващо средство за извършителя.

На второ място, "корупцията" просто се превръща в етикет, който може да бъде лепнат на политическия опонент. Няма истина или лъжа по отношение на корупцията - важни са само ресурсите, с които някой разполага по отношение на лепенето на етикети.

И наистина, както най-силният може да слага най-високи тарифи и мита върху останалите, така може да им раздава и етикети за "корупция", независимо от истинското състояние на нещата.

Накрая, за една политика от рода на "Америка първа" корумпираните лидери на отделни страни могат да се окажат полезни - корумпираният е уязвим и е готов да прави големи отстъпки. Или пък е лаком и лесно продава обществения интерес.

Дали светът на Тразимах ще се реализира от Тръмп не е съвсем ясно. Опитите чрез сила да се налагат спорни политики на "по-слабите" - от Гренландия, Панама и Харвард до Канада, ЕС и Китай - са налице и сигурно ще се увеличават. Въпросът е обаче за България - дали тя ще се поддаде на този международен натиск и ще изостави политиката на ценностите?

Крехкият български баланс

В България съществуват мнозинства в подкрепа на членството в ЕС, както и мнозинства в подкрепа на демокрацията. Но особено вторите са доста крехки и по-слаби от тези в останалите европейски държави. Същевременно световните автократи или полу-автократи - от Путин до Ердоган и Орбан - са привлекателни за българите. Това опиване от силата показва, че тя лесно може да бъде припозната за справедливост.

Членството в еврозоната, което вече е съвсем реалистично, ще бъде някакъв предпазен колан по отношение на автократичните изкушения. Затова успешното приключване на присъединяването на страната към еврозоната е от изключителна важност.

Но еврочленството само по себе си няма как да предотврати налагането на циничния възглед, че силата и справедливостта са едно и също. В объркания понастоящем глобален свят мнозина могат да се подведат по древни и съвременни инкарнации на Тразимах, за когото ценностите са просто проекция на силата. И в избора, който България ще направи, тя няма да бъде водена като дете за ръката от родител 1 (ЕС) и родител 2 (САЩ).

С други думи, България навлиза от юношеството в отговорните си години.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.