РБ внесе скàла за намаляване на партийните субсидии

Със законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (ЗПП) народни представители от Реформаторския блок внесоха в Парламента въвеждане на регресивната скàла за намаляване на партийните субсидии от 11 лева до 11 стотинки на глас.

Те внесоха и по-строги условия за харченето на субсидиите – МФ да задържа 20 % от субсидиите и да ги дава само за избори, партиите да нямат право да придобиват недвижимо имущество от субсидията си, а разходите да се представят в Сметната палата обстойно разбити за по-добър контрол.

С приемането на законопроекта ще бъдат спестени над 6 500 000 лева годишно, на базата на резултатите от последните парламентарни избори през 2014 г., посочват вносителите начело с Димитър Танев, Найден Зеленогорски, Антони Тренев, Димитър Делчев, Настимир Ананиев от ДБГ и други от групата на РБ, които депозираха промените в деловодството на НС на 22 декември.

Измененията се предвиждат в чл. 27 от ЗПП, където се въвежда регресивна скàла за един получен глас, с праг от 150 000 гласа нагоре, колкото са нужни за влизане в парламента. Според скàлата, на всеки 100 хиляди гласа „стъпка”, субсидията ще се намалява с 10 %, съответно от 10, 9, 8 и т.н лева на глас, а за над 1 милион гласа на партиите ще се плащат само по 11 стотинки, което е по-малко от гласуваното на референдума намаляване.

Законопроектът трябва да влезе в сила от 01.01.2017 г., а в мотивите се посочва, че въпреки намаляването на субсидиите от 12 на 11 лева на глас, 72 % от участниците в референдума, или 2 516 791 души, са гласували „за” още по-голямо намаление и е правилно и да се отговори на очакванията на обществото. В същото време субсидията трябва да е достатъчна, за да разполагат партиите със средства за дейността им, но не и средствата да се държат в банки за лихви, категорични са от РБ.

С измененията се предвиждат още и по-строг ред за харчене и отчитане на държавните субсидии от партиите. Въвежда се нов чл.24а, според който политическите партии не могат да придобиват недвижимо имущество със средства от държавната субсидия, както и нов чл.37а, според който заедно с годишните си финансови отчети партиите ще трябва да предоставят пред Сметната палата и справка за разходите си за работна заплата, купуване на материали, консумативи и резервни части, наеми, сметки за енергия, вода и телефон, командировъчни, средства за организация на събития, за извършени ремонти и получени консултантски, социологически и медийни услуги, средства за направени дарения.

В мотивите от РБ подчертават също като слабост на сегашната нормативна уредба партиите да водят публичен регистър на дарения, договори с рекламни и социологически агенции, притежавани имоти и сделки с имоти на стойност над 1000 лв., но да няма изискване за публикуване на подробна справка на разходите им. Във финансовите отчети на партиите, които се проверяват от Сметната палата, също не се съдържа аналитична разбивка на направените разходи.

В отчетите разходите се вписват окрупнени и няма как да стане ясно за какво точно са отишли, затова, според депутатите от РБ, законопроектът дава решение и за по-голяма прозрачност на разходите на партиите, и за повишаване доверието на обществото в тях.