БАН обмисля да съди държавата

В отговор на унищожителния за Българската академия на науките бюджет, учените обмислят да осъдят държавата. Това съобщи председателят на БАН акад. Никола Съботинов, предаде БГНЕС.

Съботинов припомни, че страната ни е единствената в Европа, която няма своя оперативна програма за наука. В този смисъл той определи дирекция "Наука" в МОМН като вредна и пречеща и добави, че там трябва да се направят реформи, както и във Фонд "Научни изследвания". Трябва да отбележим, че България отделя под 55 млн. лв. за наука в БАН, но в същото време Сърбия – страна, извън ЕС, дава 400 млн. евро за развитие на научната си инфраструктура. "50 млн. лв за бездомните кучета, 54 млн. лв за БАН. Ето къде е приоритетът на държавата" коментира проф. Никола Малиновски.

В отговор на всички неверни твърдения, изнесени в публичното пространство в последните дни, ръководството и директорите на институти в БАН се събраха на обща пресконференция. Те са изненадани от абсурдната ситуация у нас, при която протестът не се явява форма на диалог между учените и държавата. Както сам отбеляза председателят на БАН, в момента се провежда недопустима акция срещу най-старата и най-авторитетна научна институция у нас. При все това, че министърът очевидно не прави разлика между университет и научно-изследователски институт, учените се питат дали той може да изпълнява изобщо функции на министър. Игнатов изненадва и с нелепото си предложение докторантите да станат помощен технически персонал. Това също говори само за непознаване на начина на работа.

"С огромна изненада разбрахме, че в БАН не знаят езици и не могат да печелят проекти. Та нали ние първи в страната започнахме да работим по европейска интеграция – по ФАР, рамковите програми на ЕС", припомни акад. Съботинов. Досега учените са участвали в 628 проекта по рамковите програми за 45 млн. евро.

Положителна за учените е новината за допълнителните 5 млн. лв за съфинансиране на проектите на академията. Но тези средства са ограничени, от тях ще се възползват само няколко изследователски екипа. Ако се приеме бюджетът на БАН, средната заплата ще падне под 478 лв. Младите ще вземат до 300 лв. Според Съботинов, това показва пътя на младите към чужбина. Проф. Стефан Хаджитодоров разкритикува идеите на Симеон Дянков финансирането на БАН да идва на 3 равни части – от държавата, от бизнеса, по проекти. "Средно в ЕС не повече от 10 до 15 % от различните научно-изследователски центрове разчитат на европейски програми", отбеляза той. Схемата на Дянков не работи в нито една европейска държава. Дори в Америка, където се предполага, че Дянков е запознат. Хаджитодоров обясни, че не всички европейски програми допускат заплащане на възнаграждения, а тези, които допускат са около 30 % от стойността на проекта. Навсякъде в Европа това са допълнителни възнаграждения към заплатата.

В БАН съотношението учени-помощен персонал е 1:1.7. За сравнение в "Макс Планк" Германия, то е 1:1.23. Има опасност БАН да не може да се включва в проекти заради проблеми с научната инфраструктура – тя включва апаратура и кадрови потенциал. Масово се отказват участия в 7-ма рамкова програма, защото от Брюксел не вярват, че БАН ще оцелее и ще си изпълни проекта.

Ръководството на БАН очаква вицепремиера Симеон Дянков и министъра на образованието Сергей Игнатов да изпълнят нареждането на министър-председателя и да се срещнат с учените. Доц. Георги Корчев, директор на НИМХ, опроверга твърденията на вицепремиера Дянков, че прогнози за времето ще вземаме от CNN, ако няма НИМХ. Всъщност институтът е този, който подава информация на всички. CNN не издава прогнози, а разпространява информацията на големите метеорологични центрове. В този смисъл той определи думите на Дянков като спекулации.