”Алфа Рисърч”: ГЕРБ води с 2,6% пред БСП

В навечерието на изборите ГЕРБ изпреварва БСП с 2.6% - с 31.7% срещу 29.1%.

Това показва на изследване "Алфа Рисърч", проведено в периода 20- 22 март сред 1033 пълнолетни граждани и със собствени средства.

Според данните много близки са позициите между Обединените патриоти (8.9%) и ДПС 8.4%. Разликата е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията.

Партия „Воля“ на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8%, но поради неясния политически профил на тази нововъзникнала партия, тук са възможни по-широки амплитуди.

Точно на 4%-та бариера финишира коалицията "Реформаторски блок - Глас народен". За нея мобилизацията на колебаещите се все още десни избиратели ще бъде решаваща за присъствието в НС.

Въпреки, че на моменти правеха по-значими пробиви в кампанията, проучването отчита за коалициите „АБВ-Движение 21“ едва около и малко над 2%. Специфично за тях е, че имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места, коментират социолозите.

ДОСТ събира около 1% от гласовете в страната.

Около 3.5% смятат да изберат опцията „не подкрепям никого“.

При това разпределение на силите в края на кампанията, 5-партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин:

ГЕРБ – 89-91 мандата,

БСП – 81-83,

Обединените патриоти и ДПС – по 24-25,

Воля – 18-19.

При 6-партиен парламент ситуацията пък би била следната:

ГЕРБ би взел 85-87,

БСП – 77-79,

ОП и ДПС – по 22-24,

Воля – 17-18,

РБ – 10.

62% от живеещите в страната приблизително 6 млн. пълнолетни граждани заявяват, че ще отидат до урните на 26 март. На тази база и отчитайки тенденциите от президентския вот, може да се очаква, че между 3,6 -3,7 млн. души ще упражнят правото си на глас.

През последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили своя избор кого да подкрепят. До 12 на сто намаляват сигурните, че ще гласуват, но все още не взели окончателно решение чия бюлетина ще пуснат. Макар този дял да изглежда нисък, става въпрос за малко над 360 000 души. При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии.

Смята се, че точно тази увереност вероятно я е накарала в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше - промени в данъчната политика, в лихвите на банките, анти-СЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като "отнемаща и ощетяваща" живота на българските граждани.

От "Алфа Рисърч" отбелязват, че това е отключило един своеобразен втори период в кампанията. Той се характеризира с усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно и външно-политически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени. Според социолозите, разгръщайки позицията си, БСП сама я отслабила. От нея се отдръпнали неопределилите се избиратели. В резултат на това се променила посоката на промяната, а не толкова дистанцията между двете водещи партии.

Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса - за електоралната подкрепа на другите политически сили и обществената приемливост на възможните коалиции, подчертават от "Алфа Рисърч".