Последен шанс за десницата, Реформаторите са верният избор

Два дни преди изборите за 44-я парламент, българската десница е докарана от своите лидери до ръба на изчезването, като единствената надежда за нейното спасение е в ръцете на… избирателите. Безпрецедентен егоцетризъм, постоянни задкулисни въртележки, обвързване с леви и получаващи чуждестранно финансиране олигарси, страх от поемане на отговорност и шокираща некомпетентност на моменти доведоха до самоубийственото разцепление вдясно. Това се посочва в анализ на Лили Дорчева за в. „Труд“.

Да те самоубият ритуално

Спечелилият 9%, т.е. 300 000 гласа, през 2014 година Реформаторски Блок имаше всички шансове да влезе в днешните избори като четвърта политическа сила с всички шансове по време на кампанията да оспори третото място на патриотите. Дори след тежки медийни атаки, предатели отвътре, конфронтация с фармацевтичния сектор и неособено популярната идея за пръстов отпечатък, Петър Москов остана с личен рейтинг от над 20% – реално, преследвайки Бойко Борисов. Николай Ненчев се ползва с добро име сред избирателите на традиционната десница, Меглена Кунева направи крачка назад и реално се пенсионира от активната политика, а Божидар Лукарски се фокусира върху изграждане на кампанията. Младите политици на Реформаторския Блок набраха не просто рейтинг, а и умения – по време на едномесечната кампания, Антони Тренчев де факто не изгуби нито един дебат, като с лекота се справяше дори и с тежки артилерии като Веселин Марешки. Радан Кънев остана популярен сред по-либералните кръгове на РБ, а брандът ДСБ все още държеше около 25 000 твърди избиратели в София. Макар и необясним от политическа гледна точка*, ходът с оставката на Христо Иванов създаде позитивна публичност и той също натрупа рейтинг.

И тогава, в края на 2015 година, нещо се случи. Или някой зад кулисите реално реши да го случи. Радан Кънев се врътна и премина в опозиция на десния кабинет, в който неговите хора останаха министри, областни управители, шефове на агенции, и какво ли не. Христо Иванов се повъртя и реши да прави нова партия в дясно. Започна се масиран братски огън по министрите на Реформаторския Блок, включително и Петър Москов. След оставката на Борисов, Радан Кънев напусна окончателно РБ, а Христо Иванов обяви създаването на новата си партия. Така, за пореден път в модерната история на България, десницата във възходяща тенденция се самоубива и поставя на карта оцеляването си.

(Не)обясними десни саботажи под черта

Днес Радан Кънев води предизборна кампания, фокусирана върху съсипването на Реформаторския Блок. И то, смея да твърдя, доста скъпа предизборна кампания – цялата държава е облепена в плакати на новата му партия. Откъде са парите – никой не знае. На въпрос как ще спре идването на левицата на власт, „десният“ Кънев няма отговор – щели сме да чакаме той да стане министър председател след неясно колко десетилетия, дотогава БСП да управлявали. Как и кога ще стане премиер с 1% подкрепа – също няма отговор.

Паралелно на него, Христо Иванов успя създаде един от най-странните политически франкещайни в българската история – с подкрепа на афиширащи се за десни медийни групировки, Иванов събра под знамената си ляво-либерален електорат и за капак на всичко се коалира с крайно-левите зелени, в чиито редици са се наредили и откровени комунисти. Макар масираната си медийна кампания, неговият проект също има трудности да отлепи над 1-2%.

Последната хилава надежда за оцеляване на дясното

След напускането на Кънев, Реформаторският Блок остана в състав СДС, ДБГ, БЗНС и БНД. Към тях се присъединиха няколко малки партии, а малко преди старта на кампанията – Глас Народен на Светльо Витков. Меглена Кунева направи крачка назад и даде път на младите политици в нейната партия. Кампанията беше оглавена от Петър Москов и Найден Зеленогорски – традиционни лица на българската десница. Програмата на реформаторите премина през значителни подобрения спрямо преходната от 2014 и към момента е несъмнено най-дясната заявка за политическо управление на тези избори. Новата коалиция Реформаторски Блок – Глас Народен успя да събере подкрепа около 4-те процентта, но доколко ще има тежест да наложи идеите си върху бъдещо дясно коалиционно правителство – не е ясно.

Съдбоносен избор пред десния избирател

И така, след като десницата за пореден път успя да се застреля сама в крака, единствената й надежда за политическо представителство от едва 4% остава в Реформаторски Блок – Глас Народен. Десните избиратели несъмнено се чувстват предадени и отвратени от всички тези предателства и задкулисни ходове, но от тяхната мобилизация и рационален подход след 48 часа ще зависи оцеляването на българското дясно. Всеки глас за някоя от малките партии като Нова Република, Да, България, Възраждане, т.н., ще бъде преразпределен към БСП и ГЕРБ след извеждане на преминалите 4-процентовата бариера. Единственият рационален ход е глас за Реформаторски Блок – Глас Народен с надеждата, че след прескачането на бариерата, коалицията ще е събрала достатъчно тежест за формиране на десен кабинет и спиране на настъпващата левица. Това ще позволи и повторно обединение вдясно с поредна доза надежда, че този път ще се размине без предатели….