Как да намерим стойностните предложения сред бизнес магистратурите в България?

Материалът е предоставен от Ивайло Атанасов, финансов експерт

Има ли качествени бизнес магистърски програми в България? Как да разпознаем качеството и да знаем кога попадаме на фалшиви курсове и преподаватели за нивото на висшето образование в магистърска степен?

Курсове по иновации, стартиране на бизнес, онлайн маркетинг, развиване на идеи и предприемачество са новата стръв за пораждане на интерес от страна на кандидат-студентите във ВУЗ-овете през последните години.

Повод за настоящето мнение е ефектът от лавинообразно нарастващия брой организации (обикновено финансирани по Европейски програми), които вече предлагат обучение и консултации по стартиране на бизнес, иновации, развиване на идеи за продукти и други подобни във ВУЗ-ове в рамките на магистратури.

В България е прието курсовете във ВУЗ да се водят от хабилитирани лектори: професори, доценти, или преподаватели с поне докторска степен и научни публикации в областта на преподаваната дисциплина.

В добрите Западни висши училища е практика да се канят успели хора от бизнеса заедно с академично признати изследователи (т.е. с публикации в реномирани международни научни списания) за преподаватели в актуалните бизнес магистърски програми.

За съжаление в България нещата се изкривяват. В момента има финансиране от различни Европейски програми за насърчаване на предприемачеството и иновациите. За такива финансирания кандидатстват основно не толкова успешни фирми (всъщност успешният бизнес не се нуждае от грантове и субсидии), а организации, които предлагат бързи обучения и организират събития за обсъждане на идеи. Какви експерти работят в тези организации? Предимно бивши държавни служители, неуспели в бизнеса кадри или такива, чиято единствена експертиза за преподаване е от завършена бизнес магистратура или само от кратък курс в чужбина. Повечето от тях не са се доказали в бизнеса и нямат международно признат научно-изследователски опит, какъвто е нужен за преподаване в сферата на висшето образование.

Постепенно никнещите като гъби мрежови организации започват да продават своите курсове и уъркшопи и като курсове за магистърски програми в много частни ВУЗ-ове (а вече и в някои държавни). От образователна гледна точка предлаганите от тях събития и уъркшопи са на ниво между 12-ти клас и първа година в бакалавърска степен по бизнес в добър ВУЗ в България. Подобно ниво на курсове за стартиране на бизнес, иновации и генериране на идеи и др. младите хора могат да намерят и безплатно онлайн, или за суми до 200лв. За сравнение – таксата за магистърска програма от два семестъра (където се предлагат такова базово ниво курсове) може да достигне до около 3300 евро в частен ВУЗ или 2000 лв. в държавен.

Прегледът на новите предложения за бизнес магистратури показва, че курсове във висши учебни заведения се рекламират с преподаватели от въпросния вид организации, които нямат общо нито с качеството на преподаване във ВУЗ, нито с доказан стаж и успех в бизнес практиката.

Един от по-фрапантните примери, който ярко илюстрира дискутираните по-горе проблеми е рекламираната от ВУЗФ нова магистърска програма по Иновационен диалог (едно от имената на програмата) съвместно с организацията Иновейшън стартър (http://innovationstarterbox.bg/events/magistratura-inovatsionen- dialog-biznes- publichni-politiki-sotsialni- inovatsii-2017- 2018/). Програмата може да се намери на сайта на въпросната организация, която се занимава с организиране на събития за иновации. На сайта на организацията присъстват като “клиенти” много имена на големи фирми, но при внимателен прочит се установява, че повечето от тези фирми всъщност са клиенти на други мрежови партньори на Иновейшън стартър. Тези на пръв поглед дребни факти и несъответствия повдигат въпроса за достоверността на твърденията и претенциите за експертиза от страна на рекламираните личности на сайта на Иновейшън Стартър.

В допълнение, нашата проверка установи, че от преподавателския екип на предлаганата въпросна съвместна магистратура с ВУЗФ само един от лекторите е доцент по корпоративни финанси (Станислав Димитров). Лекторът Ия Петкова-Гурбалова пък се рекламира като доцент, докато проверката установи, че е само главен асистент в Софийския университет (http://innovationstarterbox.bg/persons/dots-iya-petkova-gurbalova/).

С този пример само илюстрираме проблема, без да атакуваме политиката на ВУЗФ . Подобни практики съществуват в повечето частни висши учебни заведения, както и в някои от държавните.

Как да се ориентират кандидат-студентите и да изберат качество на образованието в България срещу високите такси за магистратури?

Според преподаватели по бизнес от УНСС е важно да се съчетават доказаният академичен принос с доказания бизнес опит за всички дисциплини в сферата на стопанското управление (бизнес администрация) и финансите. Ето и основните критерии за преподавателите във ВУЗ, за които да следят и изискват бъдещите студенти:

- най-важно е преподавателите да имат публикации в реномирани международни научни списания по темите, които преподават и те да са от последните години

- желателно е преподавателят да има доказан опит и успех в бизнеса, свързан с предметите, които преподава

- етично и коректно поведение при провеждането на занятията и оценяването