Президентът Радев се включи в похода до връх Шипка

Президентът Румен Радев пристигна на връх Шипка. Държавният глава се включи в един от лъчовете на туристическия поход до Паметника на свободата.

Преди 140 години на това място се реши изходът на Руско-турската война и съдбата на България. Шипка е свято място, което ни обединява като народ. Това каза Радев по време на тържественото отбелязване на 140-годишнината от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. на връх Шипка.

Президентът изтъкна, че Шипка е вратата, през която е минала българската свобода и всяка стъпка към този връх вдъхва вяра в бъдещето.

Румен Радев положи венец пред Паметника на свободата. В момента се състои възстановка на шипченските боеве от дружество „Традиция“.

По-късно президентът ще проведе среща с кмета на Община Габрово Таня Христова в библиотеката на Техническия университет в града.

Вечерта държавният глава ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част на площад „Възраждане“ в Габрово в чест на 140-годишнината от Шипченската епопея, след което ще произнесе слово.

Тържествена заря-проверка ще се проведе от 21.10 часа.

Епичните боеве през август 1877 г. се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21-ви до 23-ти между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17.00 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.