Бунтът на Северозапада умря

Бунтът на Северозапада, заплашил да премине към Румъния, заради отчайващата бедност в региона, споделя съдбата на доста от народните ни недоволства, угаснали още преди да са пламнали. Преди вълната да плисне отвъд Дунав, кампанията за отделяне на региона утихва в котловините между Дунав и Балкана, а активистите на идеята се отдръпват с твърденията, че не са били разбрани.

"Оттеглям се от инициативата, никога не съм искал отделяне на Видин, Враца и Монтана от държавата и присъединяването им към Румъния! Идеята беше да се даде трибуна на недоволството на хората от липсата на работа, да се чуят проблемите им и да се потърсят някакви реални решения. А ме изкараха сепаратист!", жалва се обявеният за българския Пучдемон Борислав Каменов от Монтана.

Дни преди новата година обаче инициативата за отделянето на бедния Северозапад и присъединяването му към съседна Румъния, гърмеше в Интернет с пълна сила. Според познавачи на глобалната мрежа лозунгът за преминаването на трите български области - обявени отдавна за най-бедните в целия Европейски съюз, се появил в Интернет пространство още преди месеци, като поредната фалшива новина. Но бързо привлече внимание и роди стотици коментари - най-често одобрителни, на изтормозените от безработица, от ниски заплати и възможности за развитие жители на региона. Така в инициативата се включил и Борислав Каменов и постепенно се превърнал в един от най-активните й привърженици. "Идеята се обсъждаше първоначално в 5 сайта, после в още 5. Имаше огромен интерес и повечето участници подкрепяха идеята за отделяне. Затова с неколцина приятели решихме да организираме митинг в Монтана на 21 януари, за да видим колко народ ще дойде и какво ще кажат", споделя 63-годишният мъж.

Борислав е завършил преди доста години полувисшия инститyт по железопътен транспорт, работил е близо 20 десетилетия във Варна по специалността си, но след промените останал без работа и се преквалифицирал в строител. Блъскал години наред по обекти в България и Русия, а напоследък работи във Враца като шпакловчик.

"Истината е, че в родния ни край животът е изключително тежък! Няма инвестиции, повечето стари заводи са затворени, а нови няма, няма и магистрали... И хората бягат - към София, Пловдив, в чужбина", възмущава се строителят. Според него и съмишлениците му през последните години част от хората от Видинско и други крайречни селища сами избират Румъния като по-добро място за работа и развитие.

"Има доста хора вече, които сутрин минават по моста край Видин и отиват на работа в Калафат, а вечер се връщат. Но там месечната им заплата е около 1000 лева. В Румъния минималната заплата е 400 евро, а средната 800 евро. А при нас - наполовина!", обяснява мотивите си за участие в сепаратистката инициатива Каменов. Освен в икономиката Румъния вече е и на години напред в борбата с корупцията и това също може да ни служи за пример, отбелязва още строителят. Там за подкупи в килиите влизат министри и депутати, а у нас дори и след такива срамни скандали като "Кумгейт" и "Суджукгейт" няма виновни, допълва той. Успехите на съседната ни държава са за пример в бавния и не особено майсторски градеж на българската демокрация, но не са основание да дадем територията на съседите си, прави пак уговорка Каменов.

„Нали за тая земя са мрели толкова много българи, кой има правото я харизва на друга държава?', пита разпалено шпакловчикът в опит да се отдалечи максимално от лозунги за "автономия". И накрая удря на масата и последния си коз "Въобще не може да се сравнява Северозападна България с Каталуния. Онази област е богата и много развита и може да живее и сама, а ние, макар и загърбени от властта, съвсем ще увехнем без държавата!", вдига примирено ръце борецът за по-бъдеще на региона си.