Законопроектът за гражданската конфискация готов до края на месеца

До края на месеца ще бъде готов новият законопроект за гражданската конфискация. Това съобщи правосъдният министър Диана Ковачева, която представи своя екип. Законопроектът няма да бъде изработен от Министерство на правосъдието, то обаче е предоставило своите препоръки.

Законът за отнемане на имуществото е мярка срещу организираната престъпност и политическата корупция. Този закон не може да бъде насочен към обикновените граждани, той следва европейските стандарти. България е поела ангажименти, че такъв закон ще има и него ще го има, каза Ковачева. Министерството има отношение към чисто концептуални въпроси, които се отнасят до анализа, който направихме на Венецианската и Европейска комисия и изисквания, от които България не трябва да отстъпи, сподели още Ковачева.

Според Ковачева от закона трябва да отпаднат административните нарушения,  както и изрично да се уточни, че няма да бъдат преследвани обикновени граждани и отнемано тяхното имущество. Ако се случи така, това означава, че самата философия на закона е сбъркана, коментира Ковачева. Това е сериозна мярка срещу финансови средства, акумулирани от страна на членове на организирани престъпни групи.

Административните нарушения не бива да бъдат част от следващия проект и защото Комисията за отнемане на имуществото няма капацитет да се справи с толкова голям брой сигнали и нарушения и на практика тя би блокирала, е на мнение правосъдният министър. Важно условие е отнемането на имуществото да се извършва от граждански съд.

Според екипа на Министерството на правосъдието началният момент, от който трябва да започне проверката е повдигането на обвинение от страна на прокуратурата. Срокът за проверката трябва да бъде не по-малко от 10 години назад, а не както се е предлагало 25 години. Според Ковачева прагът на имуществото, което подлежи на проверка трябва да е около 250 000 лева. Според нея трябва да става дума не за имущество, придобито от престъпна дейност, а за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Необходима е и комисия, която да прави проверката, преди да влезе в Гражданския съд.

Другите приоритети  на Министерство на правосъдието

Продължаване на съдебната реформа, документ, който бе приет преди година и половина от правителството и който на практика ангажира усилията на всички институции, които имат отношение към темата „Съдебна реформа”  за постигане на общата цел повишаване на нейната ефективност.

Моята визия по въпроса е, че всяка една от институциите би трябвало да поеме своята отговорност  за извършване на съдебната реформа , като работата на МП е да следи за изпълнението на ангажиментите и да определя стратегическата рамка, каза Ковачева.

Аз като човек, който идва от гражданския сектор съм привързана към идеята, че трябва да имаме ясно формулирани резултати и ясно да ги представяме с позитивно говорене пред ЕК. Позволих си да направя малка промяна по начина, по който ние представяме информацията в Брюксел, да създадем група за усилена работа с представители от всички институции – съда, прокуратурата, ВСС , Комисията за конфликт на интереси, всички институции, които имат отношение към въпроса за съдебната реформа. Групата се събира почти всяка седмица за да направи равносметка Важно е да се фокусираме върху юлския доклад , тъй като това е един доклад, който ще обхване пет годишен период, подчерта новият правосъден министър.

За нас съдебната реформа минава през законодателна рамка и промени – има няколко важни закона, които са в ресора на Министерство на правосъдието и които в следващата година ние планираме да приключим като работа, съобщи Ковачева.

На първо място е Наказателния кодекс, сегашният е от 1968 година. Той е остарял и се променя на парче. До края на февруари се очаква да бъде готов проекта на Наказателен кодекс, който и в момента се работи от работна група. След февруари се планира да бъде направена оценка на Наказателния кодекс с международните стандарти и европейските стандарти. Ще го изпратим и във Венецианската комисия за становище, каквато е практиката в България и ще направим обсъждане на този проект, посочи Ковачева, която се надява до края на годината той да бъде внесен в Народното събрание .

Законът за съдебната власт, който е един от често променяните закони. Преди 10 дни направихме среща с граждански организации на тема „Прозрачност при назначенията в съдебната система" и очакваме от тях да ни дадат предложения с пакет от мерки за повишаване на прозрачността. Това ще стане до края на януари, след което ще направим една публична дискусия за обсъждане на основните и приоритетни теми. Това, което за нас е от изключителен приоритет е създаването на прозрачни процедури за номиниране и избор на следващия ВСС, заяви Ковачева.

Относно Административно наказателния кодекс, има приета концепция, работна група ще работи върху този въпрос, който има много важно значение.

Ковачева определи екипът който си е избрала да работи като млад и мотивиран, с голяма доза ентусиазъм и стъпващ на една здрава основа.

Заместникът й Велина Тодорова ще отговаря за българско гражданство и международни осиновявания, международно сътрудничество.

Деница Вълкова (съдия)ще отговаря за дейността на Агенцията по вписвания, Търговския регистър, Съвета по законодателство, процесуалното представителство на България пред Европейския съд и правата на човека.

Пламен Георгиев (прокурор)ще отговаря за Главна дирекция на наказанията и съдебна охрана.

Когато преценявах екипа си настоявах да има и съдия, и прокурор в него и постигнах това, заяви Диана Ковачева.