Общинският съвет на Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности

Патриотите в Стара Загора постигнаха голям успех. Дългогодишната им битка за преименуването на местности в Старозагорско, които носят турско-арабски имена, приключи.

На днешното си заседание Общинският съвет в Стара Загора прие за бъдат преименувани 838 местности, които сега носят турско-арабски имена. Решението бе прието с 39 гласа „за“, 2 – „против“, 4 – „въздържал се“. Срещу решението гласуваха единствено представителите на ДПС в съвета.

Припомняме, че през 2014 г. по предложение на общинските съветници от ВМРО и АТАКА Общинският съвет в Стара Загора взе решение за преименуването на всички местности в 51 населени места на територията на общината. През 2017 г. временна комисия, включваща представители на ГЕРБ, НФСБ, АТАКА, ВМРО и Реформаторски блок, започна своята работа.

С днешното решение на Общинския съвет в Стара Загора бе завършен един процес, започнал още през далечната 1878 г. от нашите предци. Основна заслуга за това нещо имат общинските съветници Антон Андонов от ВМРО и Михаил Михайлов от АТАКА.

В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на множество неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях например е словосъчетанието „съборената кюприя“, което в буквален превод означава „събореният мост“. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предци траките, сред тях е и аязмо (лечебен извор). При изготвянето на списъците, които вече са предоставени на селските кметове, е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти – османисти. Част от старите имена са преведени буквално, други са по аналогия, трети са изцяло нови. От комисията настояват, че собствениците на имоти в местностите с променени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. От там припомнят, че по сходен начин е било процедирано през 30-те години на миналия ХХ в, когато са сменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български. Справка показва, че само от август до декември 1934 г. с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места, сред които и на 14 града.

От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и др. Подготовката за този процес обаче датира още от 1925 г. при управлението на Народния сговор с премиер проф. Александър Цанков. През 1906 г. пък само в сегашната Старозагорска област са променени имената на 347 села.