Защо падна военният хеликоптер?

Украинска държавна фирма саботира ремонта на военните хеликоптери Ми - 17. Това обяви още през декември миналата година военният министър Красимир Каракачанов.

Според него жалбата на компанията е забавила неотложния ремонт на бойните машини.

Състоянието на българската бойна авиация и инцидентите с жертви тежат на съвестта на политиците ни, заяви пред радио „Дарик” полковникът от резерва Любен Лозанов. Той дълги години отговаря за безопасността на полетите в Щаба на ВВС.

Според него основната причина за проблемите в армията и авиацията в частност е, че реформата се прави без участието на професионалистите. Полк. Лозанов предположи, че до инцидента край авиобаза Крумово се е стигнало заради проблем с опашния винт.

Украинската държавна компания "Укроборонпром" от холдинг "Украинмаш" обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решението на министерството на отбраната да преговаря с РСК МиГ за удължаване на ресурса на 15 наши изтребители МиГ 29, заяви още през декември военният министър Красимир Каракачанов. Тази фирма спира и процедурата за ремонта на хеликоптера Ми-17.

"Същата тази фирма преди няколко месеца обжалва и договора за ремонт на хеликоптера Ми-17. За мен това е саботаж, защото след един подобен опит преди няколко месеца, правиш друг опит много ясно осъзнавайки, че няма как да участваш в такава процедура и няма как да ти бъде възложено това, тъй като не си лицензиран", коментира военният министър.

При полетите в авиацията винаги има риск. За секунди може да се развие аварийна ситуация, при която практически нищо не може да се направи, коментира о.р. полк. Лозанов. Като възможна причина за инцидента снощи той посочи проблем с опашния винт.

"За да няма инциденти и аварийни ситуации в авиацията, трябва да има изправни, ремонтирани, добре поддържани самолети, осигурени с летци, които да летят достатъчно много, за да ги експлоатират безопасно. Българските пилоти летят по 30 часа годишно, а пилотите в НАТО летят между 200 и 300 часа", заяви полк. Лозанов.

По негови думи българските политици са започнали да правят реформи без професионалисти, като по този начин са показали огромно пренебрежение към тази сфера. "Което води до некомпетентно управление и опасни последици", убеден е той.

Ситуацията няма да се промени докато не се промени отношението на политиците и управляващите към армията като необходим елемент на държавността и към авиацията като специфична сфера, при която се ходи „по ръба на бръснача”, посочи още ген. Лозанов.

И малко ретроспекция - на 1 август 2016 година настоящият президент Румен Радев подаде оставка като командир на ВВС. Няколко дни по-късно Радев обясни мотивите си и заяви, че българската авиация е приземена.

"Съгласно техническата документация за експлоатация на самолетите МиГ 29, няма нито един изправен самолет и не трябва да лети нито един самолет, а фактът, че има летящи самолети е единствено по инициатива на българските военновъздушни сили с поетия риск и отговорност за удължаване на техническия ресурс, сами, без да им е работа. Нашите летци летят пет пъти по-малко от стандартите на НАТО за ефективност и безопасност", каза тогава Радев.

През 2017 г. от изказване на премиера Бойко Борисов стана ясно, че в следващите няколко години не можем да очакваме закупуването на нови изтребители. Той се усъмни в процедурата по избора на шведските "Грипен" и заяви, че авиацията е последната част на армията, която трябва да се модернизира.

"Ще купуваме, когато станем готови. Тази армия само от изтребители ли се състои? Ген. Боцев казва, че сухопътните войски са в окаяно състояние. И за тях трябва. Адмиралите казват: "Нямаме кораби, заливаме ги с бетон, за да не потъват". И за тях трябва. Освен това, самолетът не е най-важното в една армия, а сухопътните сили. Самолетите трябва да са последни", посочи Борисов тогава.

На 24 октомври 2017 г. пилотите от авиобаза „Граф Игнатиево” отказаха да проведат планираните си за деня полети, припомня радио „Дарик“. Тогава летателният състав масово докладва, че се чувства психологически непригоден да лети, като е носено единствено бойното дежурство по т. наречената „еър полисинг” система на НАТО.