Строител: Полицай ме превърна в бял роб до края на живота ми

Втори строител се оплака от безчовечността на собственика на къщата на ул. "Ал.Стамболийски”16 в Царево. Мъжът, притежаващ имота е оперативен полицай от ОДМВР-Бургас, пише Флагман.бг.

Първи от своеволията на собственика се жалва Росен Орлоев, който е завършил строежа на имота. Преди него обаче, в периода 1994-1999 г. ,по обекта е работил Янчо Янев.

Ето какво разказва той:

„Имам какво да добавя, защото аз също съм потърпевш от оперативния полицай Любомир Евтимов, работещ в Пето РУП-Бургас. Моята история започва доста по-рано от историята на Росен Орлоев. Къщата, която е завършил, съм я вдигнал аз на груб строеж – до етап полагане на покривна конструкция. Между мен и Орлоев е имало и друг строител, който е редил керемидите и за когото в Царево се говори, че също не е получил възнаграждение.

Полицай Любомир Евтимов ме превърна в бял роб до края на живота ми. Всичко започна през 1994 г. Нуждаех се от дом, защото живеех с родителите и брат ми в бащината ни къща. Разбрахме се с него той да ми плати частта по наследство, за да устроя своя семеен живот. Дъщеричката ми бе на една годинка.

Така със спестяванията, които имах и с финансовата помощ, която брат ми оказваше по време на самото строителство - вписана в бележника ми с точност до всеки лев, поех да построя къщата на ул.”Ал.Стамболийски”16. Заварих изграден само гаражния етаж, на който живееха дядото на полицай Евтимов – Димитър Киров и майка му Дина Костадинова. Подписах с тях двамата предварителен договор, че ще построя къщата за моя сметка, като в замяна получа първия жилищен етаж.

Когато ми връчиха плана обаче установих, че още в самото начало той е бил нарушен – главният вход е бил откъм север, а те са го преместили откъм запад. При огледа на обекта установих, че целият гаражен етаж е компрометиран, защото е скъсан еркер. Наложи се да бия нови 3 укрепителни колони – за моя сметка. В същото време ме изнудиха да им платя 20 хиляди лева, за да ми отстъпят една от избите, право на земя от двора според подписания договор нямах.

Организирах бригада и поех строежа. Когато стигнахме до тавана, инвеститорите казаха, че поемат риск, имали връзки, затова не било проблем да променя на тяхна отговорност височината на покрива – от кота 9,05 на 10,60, за да оформим тавански етаж с жилища. Малката капандурка със складови помещения стана прилична мансарда и това се вижда от снимките в завършено положение.

Дойде ред за гредите на покрива и за керемидите. Една хубава сутрин обаче входната врата на къщата се оказа заключена, а бравата сменена. Собствениците на имота заявиха, че са разочаровани от действията ми и вече няма да ме допуснат до имота си, защото съм направил изменение на плана, като така съм щял да им създам главоболия. Бях потресен. Сам отидох в РДНСК и помолих незабавно да дойдат инспектори и да установят нарушението, да ми съставят акт и да го платя. Да съборя надстроеното и да покрия сградата. Отсрещната страна обаче направи всичко възможно да възпрепятства тази процедура и да стигнем до съд.

Районният съд, както се очакваше, излезе с решение да бъда допуснат, за да коригирам височината на таванските помещения, но достъп аз така и не получих. Напротив – със съдебни трикове стигнаха до Върховен съд, за да тече давност по претенциите ми за вложеното като средства и труд. Близо 9 години строежът стоеше без покрив и се рушеше, дядото и майката на полицая продължаваха да живеят в незавършената къща , в гаражния етаж. Те вече не са между живите. Той не искаше да се среща с мене. Аз бях склонен поне тухлите да ми платят, защото бях затънал в дългове. Същият сценарий е използван и при строителя Росен Орлоев. Когато той е поел обекта, из Царево се понесе слух, че имотът е преминал в ръцете на високопоставен прокурор, за да се всее у мене респект.

Аз вече бях пръснал много пари по съдилища, бях теглил и банков заем, за да си купя малко жилище в панелка, където с жена ми отгледахме дъщеря ми в мизерия. Днес тя е на 25 години, а аз още плащам на банката и къщата още не е пусната в експлоатация.

Убеден съм, че всичко това, което ми причиниха полицаят и роднините му, е било напълно умишлено, добре обмислено от тях.

Огласявам гаврата с мене с чиста съвест и с вярата, че полицай Евтимов все някога ще си получи заслуженото, заключи Янчо Янев.