Напрежението с Турция се усили (ОБЗОР)

Приетият в четвъртък Закон за вероизповеданията предизвика дипломатическо напрежение между България и Турция. Законодателните промени разрешиха да се отсрочат дълговете на вероизповеданията, натрупани към 31 декември 2018 г. за 10-годишен период.

По данни на финансовото министерство регистрираните вероизповеданията у нас имат натрупани задължения към държавата в размер на над 8,2 млн. лева, като над 8 милиона от тази сума формират дълговете на Главното мюфтийство. Парламентът реши още вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави или чужденци - нещо, което първоначалният вариант на законопроекта забраняваше.

Именно това изменение предизвика широк отзвук у нас и в южната ни съседка. Същият ден турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви на митинг пред изселници от България, че промените в българския закон са били насочени срещу мюсюлманската общност, срещу всички видове основни права и свободи. По думите му затова Турция е била принудена да се намеси, след което България променила закона.

По-късно през деня вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева проведе телефонен разговор с Чавушоглу относно притесненията му от поправките в българския Закон за вероизповеданията. По време на разговора вицепремиерът Захариева е информирала своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания. От МВнР отбелязаха, че България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана.

Промените в Закона за вероизповеданията бяха и сред основните политически теми в петък. ПГ на „Обединени патриоти“ внесе в деловодството на парламента искане за изслушване на външния министър за това имало ли е намеса от турската страна. „Очевидно това е намеса. Не може външният министър на друга държава да се изказва по този начин. Мигрантите са едно, тук достойнството на България трябва да се пази“, коментира лидерът на „Атака“ Волен Сидеров.

Според него българската страна трябва да заеме позиция за ненамеса във вътрешните дела. „Има си регламент в дипломацията, ноти, разговор с посланици и т.н. Външно трябва да знаят какво да направят, но трябва да реагират по някакъв начин и да поискат най-малкото обяснение от посланика, да се види какво е изказването на външния им министър“, допълни Сидеров.

Според него посланикът трябва да бъде извикан и да се поиска евентуално извинение. По думите на Сидеров се е избързало с приемането на Закона за вероизповеданията и било хубаво законът да бъде изтеглен и дообмислен.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че Турция постоянно прави провокации към България и отбеляза, че случилото се не е нито за първи, нито за последен път. „Това са едни непрекъснати сондажи на турската държава по отношение на жизнеността на инстинкта за самосъхранение на България“, заяви Симеонов. Според него от изслушване на външния министър надали ще се разбере кой знае какво. Той обаче заяви, че приетите текстове в закона са проява на национално предателство, тъй като са позволили на вероизповеданията да получават финансиране от чужбина.

На извънредна пресконференция лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска главният прокурор да разследва дали има намеса във вътрешните ни работи, а президентът да наложи вето върху Закона за вероизповеданията. От опозицията настояват още премиерът Бойко Борисов да отговори кой е въздействал върху правителството за Закона за вероизповеданията, а „Обединени патриоти“ да напуснат кабинета.

В отговор зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, който до вчера бе и председател на групата на партията в парламента, бе категоричен не е оказван натиск за Закона за вероизповеданията. Той коментира, че по никакъв начин не е чувал позиция от страна на Турция по темата и уточни, че този закон е бил дискутиран много.

„Имаше работна група. Имаше много по-рестриктивни текстове в самото начало, впоследствие на база разговорите с всички представители на вероизповеданията в България, постигнахме това, което приехме във вчерашния ден“, заяви още Цветанов. Той призова БСП да спрат с популизма и попита как може да поискат вето върху закон, при положение, че нито е дин техен представител не е присъствал по време на обсъждането му в пленарна зала.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че няма информация за намеса във вътрешните ни работи от страна на Турция. „Дебатът по приемането на Закона беше публичен, всички участваха - и вероизповеданията, и медиите. Всеки, който е бил заинтересован, имаше възможност да участва“, каза още председателят на ДПС.

Пред журналисти вицепремиерът и министър на вътрешните работи Екатерина Захариева заяви, че изказването на турския външен министър е неприемливо и съобщи, че следобед турският посланик у нас е извикан в МВнР. На посланик Хасан Улусой е направен демарш относно думите на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, изречени на предизборен митинг в град Текирдаг. На посланика е обяснено, че приоритет на българската външна политика е да поддържа диалога и сътрудничеството с нашите съседи, което включва спазването на принципите на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Посланик Улусой твърди, че думите на неговия министър са извадени от контекста и представени погрешно, като в никакъв случай Чавушоглу не е желаел да се намесва във вътрешните работи на страната. Посланикът е уверил българското МВнР, че турската страна не е имала намерение да обижда страната ни или да оказва влияние върху законодателния процес.

От Букурещ, където участва в четиристранна среща между България, Сърбия, Гърция и Румъния премиерът Бойко Борисов настоя за извинение от Турция. "На Балканите намесата във вътрешните работи, на която и да е държава, е много лош сигнал и лошо възпитание, винаги поражда изключително големи конфликти", заяви той. "За изказването на външния министър Чавушоглу- никак не ми е приятно какво са казали", коментира премиерът.