Лошото време е основна версия на експерти за самолета в Северна Македония

Лошото време е вероятната причина за разбилия се самолет с четиричленно българско семейство в планината Якобица в Северна Македония. Пред БНТ специалисти се усъмниха в теорията за отказал двигател.

"Полетите в планински условия са известни с особена сложност. Има такива проблеми, които пилотът би трябвало да съобрази. Става ясно, че той се е срещнал с голям облак, мощен облак, който може да причини сериозни турбуленции", обясни инж. Марин Петров, гл. асистент по безопасност на полетите, ТУ-София.

"Самолетът е загубил пространствена ориентировка и дълго време се е лутал къде точно да продължи. Жители на близкото село потвърдиха, че той дълго време е кръжал над селото. Предполагам, че се е изгубил. Тези самолети летят по правилата на визуалните полети, т.е. те използват визуална навигация, за да летят", коментира Димитър Ставрев, редактор в "Клуб КРИЛЕ".
Посланикът ни в Северна Македония коментира, че времето е било изключително лошо и дори в Охридското езеро е имало вълни, но въпреки това самолетът излита и получава разрешение, съобщава „Нова телевизия“.

"Водещата хипотеза е лошото време. Вероятно е имал разрешение за излитане. Щом има разрешение някой трябва да понесе тази отговорност, че е пуснал самолет в това време. Това ще се уточни. Тече процес на идентификация, той няма да е бърз, защото засега не сме открили документи", обясни Ангел Ангелов, посланик на България в Република Северна Македония.

Възможно е близките да пътуват до Северна Македония, за да дадат ДНК проба за разпознаване. "Не може да се направят конкретни заключения за причините", добави българският вътрешен министър Младен Маринов.
"От македонските власти все още не сме получили нищо за самолета, той е регистриран в Германия, чакаме германските колеги евентуално да ни съдействат, те със сигурност ще ни съдействат - да видим летателна годност, дали е технически изправен и т.н. Вариантите са много, твърде много. Ако сега, в момента, кажем някое от предположенията, съм почти убеден, че ще бъде грешно", заяви Владимир Лешев, ГД, "Гражданска въздухоплавателна администрация".

"Един самолет, ако поиска кацане, никой няма право да му откаже. Всички радио разговори с пилота се пазят, съгласно международните изисквания. Според последните разговори пилотът казва, че има турбуленция, но не казва, че иска кацане. Той не е паднал в района на летището, а го е подминал и е прелетял над тази зона, бил е вече към българската граница - на 35 км от Скопие", коментира пред бТВ Христо Христов, директор на Специализирано звено за разследване на авиационни събития.
В Северна Македония определят като спекулация твърденията, че пилотът е поискал аварийно кацне в Скопие и му е отказано.

Пилотът е с над 300 летателни часа и е бил достатъчно опитен, като според авиационни експерти лошото време е изненадало пилота, защото по план той е предвидил да лети на много по-голяма височина. Христов добави, че в този тип самолети, няма устройство подобно на черната кутия, което да пази данни.
Любителите пилоти нямат достатъчно добра подготовка, за да анализират метеорологичната обстановка, но имат канал за връзка с РВД, които имат дежурни метеоролози. В записа преди катастрофата се чува, че пилотът говори за турбуленция, коментира той.

По думите му, при разследване, има 4 хипотези - човешкия фактор, технически откази, метеорологическата обстановка, здравословното състояние. Той счита, че пилотът е изненадан от метеорологичната обстановка.

"Той е планирал полета на ешалон 163 - това са 4 900 м. надморска височина. В този район най-високият връх е на 2 500 м. - той е трябвало да лети много по-високо, пилотът определя сам височината, но не може да лети в облаците , лети под облаци. Ако този фронт го е пресрещнал, когато е търсил контакт със земята, е трябвало да лети 50 м. под долната граница под облаците, за да има визуална ориентировка със земята.

Предполагам, че времето го е принудило да снижи, там има вертикални течения, които създават условия за пропадането на самолета", коментира Христов.
Височината, на която е станала катастрофата, е 2200 м., което означава, че самолетът е бил на 300 м. под най-високата точка.
"Не изключвам още една вероятност - на тези височини от 2000 м. нагоре при това време има условия за обледяване. Самолетът е оборудван със система против лед, но не знаем дали е била включена или не и дали е имало такава течност, която да спре обледеняването".

Христов допълни, че не се изключва и факторът технически проблем, като според международните правила разследва държавата, в която е станало събитието. Ако тя не може, разследва държавата, в която е регистриран самолетът, в случая Германия, след това е България, тъй като пилотът е българин.