АФИС: БСП води на ГЕРБ с 1.2%

Социологическата агенция "АФИС" поставя БСП с 1.2% пред ГЕРБ в навечерието на изборите за Европейски парламент у нас.

Според проучването на агенцията, направено сред 1 604 души в периода 10 - 15 май, БСП ще спечелят евроизборите с 25.7%, а ГЕРБ ще заемат втора позиция с 24.5%.

ДПС биха заели трето спрямо данните, а "Воля" изпреварват ВМРО.

Агенцията обаче акцентира, че разликата между първите две политически сили е в рамките на допустимата статистическа грешка. Предвид това и разликата в степента на мотивираност на поддръжниците на партиите, агенцията "по никакъв начин" не може ясно да заяви, че победителят на предстоящите избори е предизвестен.

"С други думи кръгът на "заподозрените" призьори в следващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос", пишат от "АФИС".

Ето и пълните резултати според "АФИС":

БСП - 25.7%

ГЕРБ - 24.5%

ДПС - 13.2%

"Воля" - 5.5%

ВМРО - 4.4%

АБВ (Коалиция за България) - 3.2%

"Атака" - 2.6%

"Демократична България" - 2.5%

НФСБ (Патриоти за Валери Симеонов) - 1.6%

"Възраждане" - 1.4%

"Глас народен" - 1.3%

"Партия на зелените - 1.1%

"Път на младите" - 1.0%

Други партии, коалиции и кандидати под 1% - 3.3%

Не подкрепят никого - 8.7%

Източник: "АФИС"

Данните на агенцията свидетелстват за сравнително висока декларативна нагласа за участие на пълнолетните български граждани в предстоящите европейски избори. От 1 604 интервюирани лица 1 008 заявяват готовност да отидат до урните. Това предпоставя избирателна активност от 62.8%.

"Това обаче следва да се интерпретира на базата на онези около 5.2 млн. пълнолетни български граждани, които живеят и пребивават постоянно в пределите на родината, и до които ние достигаме с нашите социологически инструменти и изследователски методики. Спрямо избирателния списък на ЦИК (6.4 млн. души), тази активност ще се движи в границите на 33-35%. Нашата прогноза е, че идната неделя ще гласуват между 2.1 и 2.3 млн. души, което прави именно активност от цитирания порядък (33-35% - бел. ред.)", пишат от агенцията.

Първият коментар тук е по адрес на т.нар. "големи" - БСП и ГЕРБ. Преди месец, тоест преди горещата фаза на кампанията, двете формации разпределяха помежду си общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е спаднал с 10 на сто. Регистрираме нетипично висок дял на малки партии и независими кандидати, които получават около 1% и повече.

Едно от възможните обяснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласуване. 6.6% от интервюираните и заявили че ще гласуват за партия или коалиция, отиват на тези избори с мотива "За да попреча на определена партия да спечели". Почти в равна степен този дял се разпределя именно между БСП и ГЕРБ. На практика протестният вот срещу "големите" намира прием в лицето на редица по-малки партии и коалиции и дори някои независими кандидати.

С оглед на близките дялове е важно да се отбележи, че двете формации се ползват с различна степен на мобилизация на своите привърженици. Анализът на данните показва, че въпреки минималната преднина на БСП за България, електоралният корпус на управляващата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в размяна на местата.

Вторият коментар е относно резултатът на „Коалиция за България“. На електоралния въпрос, зададен отворено (без посочване на имена на партии и кандидати) или затворено (с посочване на имена на партии и кандидати), 71% от потенциалните гласоподаватели на тази коалиция декларират нагласа да подкрепят БСП, но при теста с бюлетината избират Коалиция за България.

Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, тъй като до изборния ден нещата могат да се променят в резултат на финалните щрихи на кампанията. Както посоката, така и мащабът на такава евентуална промяна ще останат неизвестни до последния момент.

Третият коментар е относно данните за малките партии и кандидати (около 1%). Няма как да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, коалиции и независими кандидати е 2 пъти повече в сравнение с предходните Евроизбори. До голяма степен може да се каже, че това също е протестен вот, или вот срещу статуквото, който обаче едва ли ще се реализира в мандати.

Четвъртият коментар е за онези интервюирани, които са предпочели варианта "Не подкрепям никого". От опит знаем, че този дял в анкетни проучвания е силно преувеличен заради по-високата му престижност в сравнение с варианта "Няма да гласувам". Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или със сигурност няма да гласуват, или по-скоро няма да гласуват.

Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на онези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината "Не подкрепям никого", няма да надхвърли 2.6%, имайки предвид, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2.3%.

Според "АФИС" ГЕРБ е постигнала по-висока степен на мобилизация на своите избиратели в сравнение с основния си конкурент БСП. Най-високата мобилизация по традиция била на ДПС, но и ВМРО много успешно провели кампанията си.

Освен скритите си предимства, с които се ползва всяка управляваща партия, ГЕРБ разполагали и с още едно предимство - "Коалиция за България". Новата коалиция на АБВ отнемала гласове от БСП според агенцията.

"Иронията тук обаче е, че "Коалиция за България" е скрито предимство и за БСП, ако тя съумее да си "прибере" в последния момент гласовете, които при други обстоятелства безусловно биха били в нейна полза", тълкуват социолозите.

Колебанията в електоралния сектор на ГЕРБ били в три посоки - дали да се гласува за ГЕРБ, дали да се гласува за друга партия, дали да се гласува изобщо.

В сектора на БСП тези колебания били редуцирани до два варианта - дали да се гласува за БСП или дали да не се гласува.

"На практика успехът на ГЕРБ е зависим и от кампанията на други партии, а успехът на БСП е зависим единствено от нейните собствени сили, и доколко тя е успяла да "преведе" по-далечните евротеми на своите гласоподаватели. Не трябва да се забравя, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на БСП традиционно е по-ниско мотивиран отколкото при парламентарни избори", пише агенцията.

Независимо от високото ниво на декларативност на потенциални гласове в полза на партия "Воля", вотът за партията бил несигурен предвид на сравнително по-ниската степен на мобилизация. Обратно - вотът за ВМРО можел изненадващо да се покачи на по-високи стойностни нива, тъкмо заради по-високата степен на мобилизация. Предвид високият процент, посочили, че няма да подкрепят никого, "АФИС" пише, че и ВМРО, и "Воля" имат шансове да вкарат представител в ЕП.