България е страната с най-висок риск от обедняването на населението в целия Европейски съюз. Тази оценка дава на страната ни Европейската комисия, която днес прие пакет от препоръки за бюджетни мерки и реформи за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в ЕС. В частта за страната ни е посочен напредък по важни реформи, като повишаването на пенсионната възраст, но и липса на промяна по отношение на основните икономически предизвикателства.
Брюксел обръща внимание на безработицата сред нискоквалифицираните специалисти, засегнати силно от кризата, както и на младежите без работа. Изтъкната е нужда от насърчаване на предприемачеството, особено сред младите хора, както и от засилване на усвояването на европейските фондове, въпреки напредъка в последните 2 години.
Европейската комисия препоръчва да бъде прекратена процедурата за прекомерния дефицит за България, тъй като е привела бюджетния си дефицит под от нормата 3% от БВП. Прогнозата на Брюксел е, че този показател ще се запази, а икономиката ще нарасте с 1.4%. Така страната ни и Германия ще бъдат извадени от списъка на страните, които са застрашени от санкции, тъй като са свели бюджетните си дефицити под изисквания от ЕС лимит от 3 % от БВП, съобщиха от Министерството на финансите.
По-късно премиерът Бойко Борисов благодари на председателя на ЕК Жозе Барозо за предложението.
„Макар и постигнати трудно, с големи усилия, резултатите се оценяват. След потвърдената стабилна прогноза за България от Moody`s, решението на Комисията е поредната положителна оценка за страната ни и поредното опровержение на лъжите и страховете, които сее Ахмед Доган”, коментира министър-председателят Борисов, съобщиха от правителствената информационна служба.
Иначе в днешния докла на ЕК се препоръчва страната ни да обърне внимание на образованието, където научните изследвания липсват, здравия сектор, пенсионната реформа, по-специално по отношение на неплащането на пенсионни вноски и затягането на правилата за отпускане на пенсии за инвалидност. Не е подминато и неплащането на данъци и многократното отлагане на изграждането на електронното правителство.
В момента България няма административен капацитет, за да подготви подходящи проекти за пътища, водни и инфраструктурни проекти, констатира ЕК.
ЕК критикува и зависимостта ни в енергетиката, която е най-висока в целия ЕС. Препоръчва се ускоряване на газовите връзки.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 АХХХ
•Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност (LWI) – това са лица на възраст 0‐59 г., живеещи в домакинства, където възрастните са работили по‐малко от 20% от техния работен потенциал през изминалата година.
•Лица, живеещи в риск от бедност (AROP) – лица, с еквивалентен разполагаем доход под т. нар. „линия на бедността”, която се определя на 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход.
•Лица, живеещи в материални лишения (SMD) – СУБЕКТИВЕН показател, базиран на въпросници към домакинствата относно конкретни показатели за материални лишения. Показателите са девет и са обвързани с:
1) затруднения при плащането на определени разходи за жилището;
2) възможности за едноседмична почивка извън дома;
3) възможност за консумация на месо всеки втори ден;
4) възможност за посрещане на неочаквани разходи;
5) притежание на телефон;
6) притежание на цветен телевизор;
7) притежание на автоматична перална машина;
8) притежание на автомобил;
9) ограничения при отоплението на жилището, поради недостиг на средства.
Представени по страни, данните по комбинирания показател поставят България на последно място, като почти половината от населението е в риск от бедност или социално изключване.
Средното за ЕС ниво е около два пъти по‐ниско от това в България.
Данните за България се различават чувствително в зависимост от това КОЙ точно ПОКАЗАТЕЛ се използва.
Например, лицата, живеещи в риск от бедност са около 1/5 от населението, докато лицата, живеещи в материални лишения са два пъти повече –над 40% от населението. Показателите за материални лишения показват, че почти няма домакинства, ограничени по отношение на телефон или телевизор, докато повечето домакинства (над 60%) се ограничават в отоплението на жилището поради недостиг на средства. Комбинираният показател за население в риск от бедност или социално изключване в България показва, че почти половината от населението на страната е в риск от бедност или социално изключване. Тези високи стойности на показателя до голяма степен се формират от високите стойности на СУБЕКТИВНИЯ показател, базиран на ВЪПРОСНИЦИ за материални лишения.
Линията на бедността използвана за целите на стратегия „Европа 2020” обаче е относителна величина – 60% от националния МЕДИАНЕН еквивалентен разполагаем доход. Това означава, че не се мери бедността, като възможност за посрещане на основните нужди (абсолютна), а бедността съотнесена към равнището на доходите в една страна (относителна). Както е посочено от Евростат, „този индикатор НЕ МЕРИ Богатство или Бедност, а Ниски Доходи В СРАВНЕНИЕ с останалите в страната. Това НЕ ПРЕДПОЛАГА задължително нисък стандарт на живот”.
Това не е класическият усреднен доход в една страна, а ниво на доход, което разделя домакинствата на две – половината са над нивото, другата половина са под чертата. С други думи, тук крайностите не влияят толкова силно. Дори и най‐богатите в страната да умножат доходите си по 100, това пак няма да промени медианния доход. Този доход се променя основно с движението на средната класа.
Когато доходите на средната класа се покачват, медианният доход се покачва и съответно линията на бедността се покачва.
..........................................................
Един поглед към данните за Европа (2008 г.) по показателя „лица, живеещи в риск от бедност” е достатъчен за да потвърди споменатите методологични спънки.
На първо място по този показател в ЕС е Чехия като страната с най‐нисък относителен дял на бедност – едва 9% от населението живее в риск от бедност. България се нарежда на едно от последните места с 21,4% относителна бедност, като зад нас са само Румъния и Латвия. Съвсем близо до нас обаче са страни като Испания, Великобритания и Италия. Това ни позволява да направим няколко интересни сравнения:
•Великобритания е три пъти по‐богата от България по паритет на покупателна способност на човек от населението, но по отношение на относителната бедност разликата е в порядъка на 1‐2 процента от населението;
•Относителната бедност в Чехия е чувствително по‐ниска от тази в Германия и Великобритания, въпреки че по паритет на покупателна способност на човек тези страни далеч изпреварват Чехия;
•Унгария пък е равна с Австрия по относителна бедност, въпреки че Австрия е точно два пъти по‐богата страна по партитет на покупателна способност на човек.
Всичко това показва изкривяванията, които се получават при измерването на бедността като относителна величина...
Методологическите пречки пред България могат да бъдат наистина сериозни, като се има предвид, че страната ни тепърва ще догонва Европа по отношение на доходите. Възможно е при нарастване на доходите в страната и приближаване до европейските такива, показателите за относителна бедност да не покажат никаква промяна. Например, за периода 2005‐2008 линията на бедността е скочила два пъти (от 135 на 276 лв.), тоест доходите на средната класа са нараснали чувствително, но относителната бедност също бележи нарастване с над 3 процентни пункта. С други думи, доходите са скочили и хората са станали по‐богати, но статистически относителната бедност се увеличава.
ime.bg/var/Poverty.pdf
18:00 30.05.2012
2 да бе
19:25 30.05.2012
3 абе
20:39 30.05.2012
4 човек без връзки
23:21 30.05.2012