Държавата не контролира продажбата на лотарийни билети

Никой не контролира отпечатването и разпространението на лотарийни билети у нас. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) няма законови правомощия, а Министерството на финансите (МФ) е без "функционална компетентност". В същото време намеренията за ограничаване на разпространението на билетчетата за търкане и на рекламата на хазарта изпаднаха в пълно забвение. Това става ясно от информация на „Медиапул“, откъдето са изпратили въпроси по закона за достъп до информация до МФ и ДКХ.

През 2018 г. са отпечатани 197 379 000 броя билети за моментни лотарийни игри, са отговорили от Министерството на финансите. На практика това означава, че за да се изчерпят всички талони, всеки пълнолетен гражданин в страната би трябвало да си е купил по 36 броя годишно. През 2019 г. към септември са отпечатани 121 641 400 билета. Най-много талони - 95% от общия брой, са отпечатани за фирмата "Ню Геймс" на бизнесмена Васил Божков, която провежда игрите на "Националната лотария". Държавният "Български спортен тотализатор" е отпечатал едва около 9.4 милиона билета през 2018 г., което е 4.8% от общия брой, става ясно още от отговора на МФ.

"Националната лотария" има право да провежда 72 вида моментни игри. Част от тях са с тираж 20 - 25 милиона билета, има и такива с по 3,10 или 15 милиона билета. По закон наградният фонд за всяка една от игрите не може да е под 50% от постъпленията от продадените билети. Парадоксът е, че липсва отчетност за продадените до момента билети и приходите от тях. Нито МФ, нито ресорната Държавна комисия по хазарта имат представа каква част от отпечатаните през 2018 г. близо 200 милиона билета, които се водят държавни ценни книжа, са реално продадени, каква част не са продадени и какво става след това с тях, коментира "Медиапул". От МФ посочват, че темата за разпространението на лотарийните билети била извън "функционалната компетентност" на финансовия министър.

От ДКХ отговарят, че не водят данни за продадени и непродадени лотарийни билети, тъй като реализацията им не е регулирана от Закона за хазарта. Затова комисията нямала правомощия да проверява каква част от отпечатаните билети действително стигат до търговската мрежа. От ДКХ единствено утвърждавали образците на билетите и правели документална проверка на план-сметките на хазартните фирми за приходите и разходите за изплащане на печалби. План-сметките включват общ брой билети за съответната игра, цена на билета, обща сума на печалбите, очаквани приходи от продажби и награден фонд.