Харалан Александров: Има несвършена работа от страна на институциите

Има несвършена работа от страна на институциите или недобре свършена работа, което води до прехвърляне отговорност. По традиция в България отговорността винаги се хвърля върху най-овластената фигура или най-овластената институция, в случая това е прокуратурата. Другият механизъм, чрез който се справяме, е да се прехвърля топката и да се бяга зад усукани обяснения и сложи нормативни уредби.

Това каза социалният антрополог Харалан Александров пред ФОКУС по повод казуса с повторното преброяване на бюлетините и възникналата полемика между Конституционния съд, "Информационно обслужване", ЦИК и Прокуратурата.

"Всичко това е доста разрушително, тъй като доверието в политическата система и в изборната процедура, което тъй или иначе не е високо, страда допълнително. Независимо какво ще бъде решението на Конституционния съд, надявам се, да бъде за урок на българските институции и да се отнасят отговорно и съвестно към своята задача", каза той и допълни, че обществено недоволство по казуса няма, тъй като българите вече са свикнали, че изборите са нещо като "игра с нулев резултат, в която са допустими всякакви измами и лукавства", с което се обяснява и ниската избирателна активност.

По думите му истинските тревоги на българите са свързани с трудното икономическа ситуация, свързани с риска от голям конфликт, свързани с големите турбуленции и промени в геополитическите пластове, които се разместват драматично.

"Всички тези фактори водят до много високи нива на тревога и несигурност, които поставят на допълнително изпитание сравнително крехкото управление на държавата. И в такава ситуация на толкова висока несигурност и непредсказуемост, допълнителното напомпване на несигурност и разклащане на съществуващата система, е крайно разрушително и не се приема ентусиазирано от обществото".

"Усещането е, че демокрацията е в дълбока криза навсякъде и че България по-скоро стои като някакъв предвидим остров на спокойствие на тази карта", смята още той, като според него никой не се интересува особено какво се случва в България на фона на случващото се най-вече в САЩ и цялото говорене около войната в Украйна.

"Ние сме в състояние да изпратим поредния лош сигнал, ако отново изпаднем от тази крехка стабилност, която постигнахме с това управление и се вкараме във вътрешни междуособици. Това окончателно ще извади страната от групата на държавите, на които може да се разчита за някакъв голям общ проект. Това ще допринесе за влизането ни в сивата зона", категоричен е социалният антрополог.

Според него политическата криза у нас е хронична и очевидно, че няма да се оправи чрез избори. За него проблемът трябва да се реши чрез интелигентно интегриране на различните форми на представителство в страната, като когато влязат в диалог различните политически визии, става възможно и управлението на страната.

"Мисля, че това тази странна и в нормални обстоятелства доста необичайна и проблематична коалиция се оказа добро решение", посочи той.

Никога не е било толкова пъстро откъм различни центрове на политически послания, но това е характеристиката на епохата, в която живеем, смята още Харалан Александров.

"Една от основните характеристики на късната модерност, на късната индустриалната епоха, в която сме ние, е изключителната диференциация. Изключителното раздробяване на обществото на много групи, всяка от които е доста обособена и има собствена версия за себе си, собствена идентичност и собствен проект.

И голямото умение е как тези групи да се научат да живеят заедно, да кореспондират помежду си, да хармонизират своите проекти и да продължават напред за общото добро. Това е умението и ние го учим движение", каза той, като според него се наблюдава забележително израстване и узряване на българския политически елит в последните години "в резултат на кризата, в която беше потопен, не без негово участие, от която се опитва да изплува сега".

Социалният изследовател посочи, че преодоляването на политическата криза ще се случи по пътя на принципа на сложните системи, в която една субсистема, една малка част от голямата глобална система, трябва да намери ресурс в себе си да отразява всички аспекти на големия свят. Иначе казано, вътре в политическата система на България, да се образуват политически организации, представителства, които да кореспондират и да изразяват различните големи глобални тенденции.

"И това се случва. Имаме изразител на утраглобалистите, за който най-добре е да отмре националната държава с нейните закони, правила и ограничения. Изразител на това виждане у нас са ПП-ДБ. Съществува дълбоко консервативния възглед, поне в няколко разновидности, като "Величие" е една от тях със своята особена комбинация между предприемачество и корпоративен проект и силно националистическа идентичност.

Отделно от тях са "Възраждане" с идеята да се върне към корените и да удържи националната идентичност. ГЕРБ, които са с много силна проевропейска идентификация и ценности, но същевременно са носители точно на устойчивото, на стабилното и на традицията. БСП с всичките идейни лъкатушения, която макар и лява, минавайки през един много носталгичен патриотичен период при ръководството на г-жа Нинова, сега като че ви се връща към своят дневен ред на социална справедливост".

По думите му всяка от тези организации, всяка от тези партии по някакъв начин съответства на някои от големите движения и развития във външния свят и това не е лошо, защото е в състояниеда бъде във връзка с него и при съответна промяна на обстоятелствата да поеме взаимодействието с тази част от глобалните сили.

"Всичко това е хубаво да го има. Може да не ни харесва, може да ни дразни, може да не споделяме тези ценности, но трябва да имаме и проруско, и проевропейско, и вече две проамерикански крила, плюс всичко останало".