Икономисти: Опасно е, ако одържавяването на бизнеси стане практика

Поправките в Закона за хазарта бяха приети скоростно в парламента на второ четене с голямо мнозинство. Преди гласуването нямаше нито едно изказване. С гласовете на ГЕРБ и Патриотите предложението беше прието само за 21 минути. БСП, ДПС и Воля бяха против.

Потърсихме за коментар народни избраници предимно от ресорната парламентарна комисия по бюджет и финанси. Никой от тях (включително председателката Менда Стоянова от ГЕРБ и заместник-председателят Йордан Цонев от ДПС), не отговаряше на мобилния си телефон. Показателно за последвалото мълчание е, че никой в залата не възрази срещу процедурата за скоростното сътворяване на закона и влизането му в зала на второ четене.

Обърнахме се за мнение към юристи и икономисти извън парламента.

Адвокат Петър Славов, който беше народен представител в 43-тото Народно събрание, коментира, че приемането на закона толкова бързо (за по-малко от 24 часа) е нарушение на правилника, както и на Закона за нормативните актове. По думите му, не е имало достатъчно време депутатите да се запознаят с материята и да поискат експертно мнение в случай, че нещо по поправките не им е ясно. Целта не е да се натисне едно копче, посочи той. На изричен въпрос на Actualno.com дали това е основание да се атакува законът, г-н Славов отговори, че Конституционният съд в практиката си не приема нарушения на Правилника на парламента като причина да бъде спиран даден закон. Но бившият депутат беше категоричен – затова има обществено обсъждане, да се изчистват неясни моменти и да не се стига до положение, при което да се правят "поправки на поправките". Петър Славов видя почва точно за "поправки на поправките" заради положението с неизплатените печалби.

Според икономиста Красен Станчев случващото се в момента с "Национална лотария" не е навлизане в сектор, а одържавяване – точно "точка седма от Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс от 1848 година". "Моделът е смущаващ. Одържавяването на едно предприятие е проблем не само за него и собствениците му, но и за гражданите, защото това би могло да стане традиция. А там, където има такива държавни дружества, в общи линии (хората) ходят жадни, макар да газят вода", коментира той и направи сравнение с ВиК сектора, където предстои създаването на мега холдинг, обединяващ всички дружества в страната под една шапка.

"Не съм адвокат на Божков, но това е завземане на бизнес. Така беше с КТБ и с много други неща", заключи икономистът.

Според Станчев се вижда с просто око, че това е нападение срещу една фирма и един човек, което означава, че на всеки един арбитраж, независимо дали в България или другаде, Васил Божков ще спечели всяко дело: "Това е наказание за един от собствениците. Г-н Божков помагаше на определени политически сили, които не се харесват на управляващите. Имаше слух, че помага на Мая Манолова в кампанията ѝ". На въпрос на Actualno.com дали Мая Манолова е такъв фактор в политиката, че да притеснява ГЕРБ, Красен Станчев отговори, че в политиката управляващите винаги гледат в следващите избори и се опитват да определят следващите конкуренти.

Споменатите данъци (бел. ред. - липсващите над половин милиард лева от неплатена такса според прокуратурата) най-вероятно не са дължими на държавата, смята Станчев. "Имаме неравно третиране на различни стопански субекти от страна на властите, но нямаме вина от самите стопански субекти, независимо за кого става дума“, обясни той. "Не е за бой този, който яде тиквеника, а този, който му дава тиквеника, а на всичкото отгоре ние знаем кой е тиквеникът", отбеляза още икономистът.

Проблемът с футбола според него е по-скоро политически. "Известно е, че футболът е доста важен сегмент от отъждествяванията на премира, на ГЕРБ, на г-н Кралев. Съответно, когато обидите една голяма група фенове, то тогава вие имате политически проблем", коментира още той.

Не е нужно ораничението на хазарта да става с тоталитарни мерки, а може да се случи с много ясни правила, смята икономистът Петър Ганев от Инситута за пазарна икономика (ИПИ). Самият аз написах преди дни статия затова, допълни той.

Предложението на Валери Симеонов за забрана на частните лотарии чрез отнемане на техните лицензи и предоставянето на държавен монопол за лотарийни игри на "Български спортен тотализатор" бива представяно като мярка срещу хазарта, но по своето същество то не е насочено срещу търкането на билетчета по принцип. Никъде в законопроекта или мотивите не се посочва, че търкането на държавни билетчета е проблем. Всички проблеми, свързани с хазарта, биват използвани като аргумент срещу частните лотарии, но по същество – в полза на държавната компания, казва икономистът.

"Факт е, че частните лотарии са се възползвали от глупаво написана алинея в закона и са плащали по-ниски такси спрямо държавната. Факт е и, че билетчета днес се предлагат във всякакви обекти, без каквито и да е било лицензионни изисквания към тях. Най-вероятно е факт и, че Комисията по хазарта не си е вършила работата. Всичко това обаче не ни води към одържавяване на сектора, а към много прости законови промени, които да затворят вратичките в плащането на държавната такса, да уредят продажбата на билетчета и да преструктурират контролиращия орган", обобщи Ганев.

Петър Ганев смята, че законопроектите на Валери Симеонов и на министър Горанов не могат да съществуват заедно, тъй като се отричат. Единият се занимава с по-добрата регулация на лотариите и уеднаквяване на облагането, а другият направо забранява частните лотарии. Ограничението на хазарта обаче не е нужно да се случи с някакви тоталитарни мерки – като установяването на държавен монопол върху дадена "вредна" дейност, а може да се случи с много ясни правила.

Първата стъпка е да се изчисти облагането. Без някакви неясноти и вратички в закона. Решава се един процент – дали върху приходите или върху печалбата, и се налага на всички. Реално законопроектът на финансовото министерство е в тази посока и ще повиши постъпленията в хазната от частни лотарии. Всякакъв аргумент, който прави връзка между различното облагане и одържавяването изглежда странен, при положение, че решението е в таксата, а не в собствеността, уточни икономистът.

"Втората стъпка е да се прецизира регулаторната рамка за осъществяване на дейността. Билетчета само в лицензирани обекти, които отговарят на строги критерии. Текстовете са очевидни. Без билетчета в публични институции с изключение на обектите на държавното тото – отпадат всички пощи, без билетчета в големите търговски вериги – отпадат билетчетата на каса, без билети в обекти, които продават печатни медии – отпадат бензиностанции и всякакви лавки. Общо взето билетчета в отделен лицензиран обект за билетчета по примера на познатите тото пунктове. Ако обществото иска да ограничава хазарта, това е най-очевидният и прост начин да го направи. Без национализации, държавни монополи и други глупости", категоричен е Петър Ганев.