"Галъп": COVID-19 удари и по доходите на българите

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията, а 38% вярват много или малко в обратното.

Това показва проучване на "Галъп интернешънъл", проведено сред 915 души между 21 и 23 април.

Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза, заключва "Галъп".

Относно икономическата ситуация в страната, българите заявяват следното:

Доходите ми намаляха, казват 47% сега, при 36% преди месец;
Работя от вкъщи - 25% сега, при 22% преди месец;
Казват, че са загубили работа: 9% сега, при 3% преди месец;
14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец;
Намалиха ми работния ден, казват сега 16%, при 14% преди месец;

Това показва ръст на безпокойството за работното място, като в някои случаи това безпокойство започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец.

Преди месец 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите.

Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на коронавируса в сравнение с Европа като цяло.

От социологическата агенция отчитат, че обществената тревога остава висока,

но намалява в сравнение с предходния месец. Белезите на намаляване личат в реакциите на хората към епидемията, които се разбиват на три групи:

паническата група (приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се запазва на 24%
тревожната (приемат, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип) намалява със седем пункта до 57%
спокойната (приемат, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица) се увеличава с 6 пункта до 18%.
От "Галъп" посочват, че по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим.

Нагласите на българите към трите модела на реакция на епидемията са следните:

първи, условно наречен "китайски": с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот. 13% го подкрепят сега, при 30% подкрепа преди месец;
втори, условно наречен "европейски": със забрана на струпвания на хора на обществени места. 48% го харесват сега, при 42% преди месец;
трети, условно наречен "шведски": обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет. 33% го подкрепят сега, при 23% преди месец;

Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко у нас, но "шведският" модел започва да се харесва повече от "китайския". Според "Галъп" това е отражение на ниската досега заболеваемост в България.

Сънародниците ни остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец те бяха дори малко повече - 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им.

46% от българите се надяват, че скоро ще има лекарство, докато 42% не споделят тази надежда..

93% от анкетираните приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст - преди месец този дял бе 87%.

Одобрението на оперативната власт остава високо. Доверието в различните звена на правителството, Щаба и премиера е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението - от една пета до една трета.

Относно мерките на властта срещу епидемията:

62% казват, че са достатъчни, при 66% в края на март и 66% в средата на март;
28% твърдят, че са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март;
8% смятат, че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март;
Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора "прекалени". Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките - подсилено и от все по-хубавото време, анализират от "Галъп".

Българите остават съзнателни: "Вече съм доста изнервен от ограниченията" казват 31%, но 69% казват "приемам ограниченията, без да се изнервям". Запитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват "рано е". Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство - преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Вечерният час преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за.

"Галъп" отчита сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са "против", а 39% са "за".На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21%, които не ги одобряват.