Велислав Минеков не подкрепя искането за лустрация, даде своя идея

Един от съставляващите т.нар. ''Отровно трио'', което организира протестите срещу правителството и главния прокурор, а именно скулпторът проф. Велислав Минеков, не подкрепя искането на част от протестиращите да има Закон за лустрацията, който да извади от държавната администрация лицата, свързани с някогашните комунистически тайни служби и БКП.

Минеков аргументира тезата си в своя Фейсбук профил.

Публикуваме написаното от него без редакторска намеса:

''Относно лустрацията

Преди да сме съборили падишаха получавам серия от въпроси за „после“ и един от основните е за лустрацията. За ченгетата, доносниците и техните господари в ДС. Не ще и дума, че това е важен въпрос, макар и твърде закъснял. Не е ясно кого точно ще лустрираме днес със закъснение. Полковниците отдавна преминаха в частния бизнес, доносниците очакват пенсия след пълноценен живот. Тук– там някой университетски преподавател или държавен служител. Едно впечатляващо присъствие в НС. Закон за лустрация би бил нищожен в своето действие, нито дори поучителен сред нашите наследници. Лустрацията ще остави тайната на нашето недостойно минало в забвение. Хора с унищожени съдби никога няма да разберат причините за тяхното нещастие. Няма никога да разберем причините за невъзможното и невероятно забогатяване на бившите служители и техните доносници. Закон за лустрация би превърнал извергите в герои и дори в оправдание на техния възход, а пострадалите в безсилни оплаквачки. Неудобните тайни ще останат завинаги в забвение.

Комисията /КОМДОС/ винаги е била в ръцете на управляваща власт. Всяка власт би желала да има подходяща и подчинена комисия. Политическата търговия с досиета не е съмнение, а факт. Принудените с насилие нещастници се превръщат в закономерна жертва, доносниците унищожили човешки съдби остават пренебрегнати, техните водещи офицери остават незнайни. Диктатурата пожелала братоубийство е възхвалявана в държавност и съвършенство.

Моето предложение.

Пълно разкриване на всички документи и материали съдържащи тези факти. Без значение дали става дума за престъпление, фалшификация, героизъм или служебно задължение. Без значение дали става дума за живи или покойници. Без зачерквания и прикрити имена. Без никакво прикритие на цялата трагедия от нашето близко минало. Необходима е пълна дигитализация и публичност на абсолютно всички документи без съображения за „национална сигурност“ или съпричастие към днешните евроатлантически ангажименти. Необходима е истината, а не част от нея.

Тази истина ще бъде болезнена. Ще се превърне в нещастие и тежка болест. Ще засегне приятели, близки, роднини, всички ще бъдем обречени в страдание. Страданието ще преглътнем, вероятно ще простим, но истината ще остане за поука на нашите деца и внуци като носители на гражданската съвест и морал.

Истината, тъжна, трагична или достойна.

Цялата истина.''

вм