Почина патриарх Максим

В ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03,30 ч., вследствие на сърдечна недостатъчност, почина Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

Той беше дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви. Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов, се казва в изявление на Светия синод, подписано от Стобийски епископ Наум, Главен секретар на Св. Синод.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости!

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.

Бог да го прости. Българският патриарх Максим е един от най-заслужилите настоятели на Българската църква, който управляваше църквата повече 40 години, заяви по БНР варненският митрополит Кирил. Той управлява изключено мъдро. Патриарх Максим запази единството и самоличността на Българската православна църква, така че трябва да го запомним като обединител на нацията. Аз бих казал, че той е един от последните народни будители.

Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на Св. Преп. Максим Изповедник - светец на Светата Църква от VII век, прославен със силна вяра и православна изповед.

На 19 декември 1941 г. приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм "Св. Йоан Рилски". В края на 1942 г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

Пътят на своя живот Светейшият ни патриарх достойно извървя и вярваме, че Бог ще го удостои със славния венец на вечния живот. Душите и сърцата ни са преизпълнени със скръб и тъга заради тежката загуба. Защото наистина Божия милост беше действието на Светия дух върху Светата църква именно Максим в тези нелеки години за изпитания на нашия народ и нашата църква да ръководи кораба на родната ни църква, заяви пловдивският митрополит Николай.

На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

През 1950 архим. Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава Светейшият Руски патриарх Алексий I.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод. На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" архим. Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата "Браницки". На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.

Аз ще запомня патриарх Максим с това, че беше един монах, какъвто вече мъчно ще намерим в нашето духовенство, с неговата безкрайна прецизност що се отнася до задълженията на всеки един от нас. Моето искрено съжаление за това, че той толкова години беше един самотен човек. Става дума, че никой практически с изключение на най-близките около него в домакинството му, никой не успя да спечели доверието му, така че да бъде в една постоянна връзка с него. Нито един от владиците и митрополитите ми се струва, че нямаше тази близост, която би трябвало да имат към патриарха. Никой не се постара да търси неговия опит, неговата лична душевност, това бяха само най-близките около него – роднините, заяви пред bTV Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим. Скоро след избирането си за патриарх, той прави официални посещения на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и др., с което допринася за утвърждаване православното единство и за укрепване престижа на родната ни Църква.

Патриарх Максим успява в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин.

През 1978 г. начело на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада, а през 1984 г. енорията в Унгария. Тези посещения имат не само духовно съдържание, но и раздвижват родолюбивите чувства на българската емиграция.

През този период патриарх Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София и почетен член на Московската духовна академия.

Патриарх Максим осигури на Българската православна църква оцеляване в нечувано сложен преход, когато имаше много голямо опасност тя да се разбие на много парчета”. Така социологът Андрей Райчев коментира пред bTV кончината на патриарх Максим, който почина рано тази сутрин.   „Ако не беше Максим с неговото мълчаливо и самотно присъствие – нямаше ясно изразени любимци, той просто стоеше и търпеше... Ако не беше това, църквите щяха да станат десетки, да се появят самозванци”, каза още Райчев, отчитайки, че страната не се е освободила през армия, а през църква и книжовност.   Спасена преди, сега църквата е изправена пред нова опасност, смята социологът. Според него съществува реален риск да бъде избран неморален човек за патриарх в момент, когато съществува огромен духовен дефицит. Патриарх Максим бе обединител на БПЦ и ще остане в историята като светла фигура, отбеляза лидерът на „Атака” Волен Сидеров в съболезнованията си. Той успя да овладее кризата в църквата по време на разкола с много смирение, търпение, доброта и се наложи като безспорен лидер във висшия клир, заяви още Сидеров и изрази опасения, че след кончината на дядо Максим е възможно да настъпи объркване.

През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и "нежните революции" в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата. Така в началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол на политическа основа. Учредява се т. нар. "нов Синод", поставя се "алтернативен патриарх". През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен.

В края на октомври 2004 г. по случай 90-годишния юбилей са проведени тържества, в които вземат участие делегации от много поместни православни църкви. Честването на патриаршеския юбилей ознаменува всеобщото признание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както светски, така и църковни.