Движение ДНЕС: Законът за допитванията е кух

Ще потрошим 25 милиона лева, а може и повече, за предстоящия референдум да се строи ли нова ядрена централа, който трябва да се проведе на 27 януари 2013 година.  А резултатът ще бъде абсолютно никакъв. Това заяви проф. Михаил Константинов по  време на дискусия  „Гласът на гражданите – глас Божи или глас в пустиня? Пряката демокрация – инструмент, оръжие или формалност?”, организирана от „Движение за национално единство и спасение” /ДНЕС/.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление има един основен недостатък: прагът, поставен пред националните референдуми – да гласуват толкова хора, колкото на последните парламентарни избори. В сегашните условия това означава, че 4 345 500 трябва да излязат да гласуват на референдума на 27 януари догодина. Абсолютно е ясно, че на зимен референдум толкова хора не могат да бъдат изкарани. Аз съм убеден, че и 3 милиона души няма да излязат. Вероятно ще излязат повече от 1,4 милиона да гласуват, което по една друга клауза означава, че въпросът ще бъде обсъден в Народното събрание, но и сега всеки депутат може да постави за обсъждане каквото си иска в парламента, коментира Константинов.

Участниците в дискусията определиха, че в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, приет през 2009 г., е заложен невъзможен праг. Според Константинов: „Една бариера, направена не само от тогава управляващата тройна коалиция, а с участието и на опозиционните сили. Със забележително единство приеха тогава българските политици текстовете на закона. Тогава не демонстрираха и проформа противопоставяне. Просто се съгласиха, че ще направят невъзможен националния референдум, по-скоро неговата валидност”, аргументира се проф. Константинов.

Пред журналисти той обясни, че в случая за предстоящия референдум ГЕРБ се хваща ръка за ръка с БСП. „След като ГЕРБ най-вероятно ще подкрепи идеята за нова ядрена мощност, аз не виждам кой срещу кого играе. Нали основните противници в момента са ГЕРБ и БСП, те ще застанат зад една и съща кауза, но БСП ще отнесе вината за проваления референдум по две причини. Първо, защото те приеха този закон и Станишев моля да не се прави на такъв, който се събужда от сън и пита: абе кой прие този калпав закон.  И второ, защото тези 25 – 30 милиона лева, които ще ги потрошим, след това гербаджиите ще кажат: тези ограбиха милионите на пенсионерите. А видимо БСП не желаят да скачат, защото понасят негативи”, прогнозира проф. Константинов.

Според Даниел Пейчев от Българска асоциация по изборни системи, малко под 1 милион гласове ще наложи гласуването на тази тема в Народното събрание.

Позициите тук са интересни: ГЕРБ обяви, че не е против атомната енергия, но против самата централа Белене, отбеляза Пейчев.

Упражняването на правото на пряка демокрация е важно както за управляващите, така и за гражданите, така и за опозицията. В момент, в който имаме слабо управление, в момент, в който имаме слаба опозиция, гражданското общество трябва да се яви като контролиращ орган. Когато не е дадено това право, имаме граждански протести, та дори и гражданско неподчинение, коментира по принцип Пейчев.

Според Пламен Даракчиев е разумно да се промени законът, да се приеме такава процедура не защото можем от нея да очакваме чудеса, а защото това ще е оръжие за натиск, каза Даракчиев и даде за пример Закона за горите.

Според Юлий Павлов трябва да бъдем изключително внимателни с националните референдуми, защото едно силно мотивирано малцинство може да наложи волята си.

Анжелика Цокова, Гражданско движение ДНЕС, координатор, обяви пред медиите, че днешното събитие е свързано с желанието да използват всички възможности - и на неправителствения сектор, и на представителите и на институции, които биха се заинтересували от  промяна на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, тъй като той е кух и не дава възможност на гражданите да изразяват своето мнение. Експертите на движението имат готовност да действат в тази посока. Според нея прагът за гласоподавателите реално трябва да е около 50% от гласувалите на последните избори.

Дискусията предизвика огромен интерес на експертите  и не случайно, тъй като гласът на гражданина е в патова ситуация.

България е имала три национални референдума в своята история. Първият през 1922 г. за виновността на правителствата на Гешов, Данов и Малинов. На него 75% от гласоподавателите обвиняват тези правителства и тримата престояват в затвора седем месеца. Вторият референдум е през 1946 година, когато гражданите гласуват за премахване на монархическото управление. Тогава 97% от гласоподавателите дават своя вот за Народна република. Третият референдум е през 1971 година, когато се прибавя член 1 – за водещата роля на БКП, като аналогичен член СССР въвежда след нас.

От историческата справка става ясно, че България няма достатъчно опит в тази посока, като например една Швейцария, която прави по три референдума на година. Но в случая възниква въпросът: що за популизъм е това, след като е предрешен изходът на този референдум?! В същото време отново ще ни напомнят как е дадено възможност на гражданите да се произнесат. Факт е, че едни съществени промени в Закона не могат да станат с магическа пръчка и за това е необходимо време. Е, тогава защо едни милиони трябва да отидат на вятъра, вместо да се оползотворят за пенсии, да се вложат в здравеопазване или другаде?

А вие как мислите?