Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 13)

От ФАКТИ продължаваме със своята поредица, в която предлагаме на Вас, читателите ни, гледната точка на българи в чужбина. Струва си, най-малкото защото погледът от дистанция често е много по-обективен и точен. Протестът в София, цялата страна и целият свят на всички граждански активни българи утихна заради пандемията, но в началото на април предстоят избори, които са нов шанс пред българите за така желаната промяна. По тази тема и още много други разговаряхме с г-жа Ива Ганевa, която от много години живее в Западна Европа и е чудесно професионално реализирана там. Това обаче далеч не я прави апатична и незаинтересована към случващото се в България. Тя е част от обединението "Брюксел за България'', сформирало се по по повод протестите, започнали през лятото на изминалата 2020 г.

Какво обсъдихме надълго и нашироко с Ива, можете да прочете в редовете по-долу.

- Ива, кога и поради каква причина напуснахте България?

- Моята история е малко особена. Аз напуснах България с родителите си през 1992 г., т.е., след промените и напускането ни нямаше нищо общо с тях. Причината беше, че баща ми, който е художник, беше поканен в Париж от човек, който много харесваше изкуството му. Първо за една поръчка, после за една изложба и така по стечение на обстоятелствата родителите ми все още живеят във Франция, а аз вече от 15 години живея в Белгия.

- А междувременно връщали ли сте се в България за постоянно?

- Не, за живеене не съм се връщала. Завърших във Франция и след това дойдох да работя в Белгия.

- Разбирам. С какво се занимавате?

- Аз съм експерт по енергетика и климатични политики. Работя като частен консултант и експерт по европейски политики в Брюксел.

- Чудесно. А сега към темата за българския протест. Според Вас какво постигна българският протест, започнал през лятото? И имам предвид не само този в София и цялата страна, но и в чужбина на българите из целия свят.

- Радвам се, че се подчертавате, че е глобален протестът, буквално световен. Нещо, което мисля, че е доста ново в близката ни история. Аз мисля, че именно това е едно от постиженията на този протест. Той успя да обедини българи, които живеят в различни точки на света. Аз самата го почувствах по този начин. Запознах се със сънародници тук и установихме групата "Брюксел за България" с хора, които също отдавна живеят в чужбина. Въпреки това в момента, в който се наложи да излезем по улиците и площадите, ние усетихме с още по-голяма сила обичта си към Родината, какво означава да бъдеш българин. Всъщност това даде на всички нас - дали в Белгия, Австралия, Ямайка, Щатите, Канада и т.н., една възможност да станем още по-близки и един вид да изживеем факта, че сме българи. Това е едно огромно постижение. Оттам нататък мога да спомена факта, че този протест е част от един процес и според мен това е процесът, който е започнал през 1989 г., а вероятно и няколко години преди това. Ние все още, второ поколение се опитваме да го изминем този път, да се справим с този преход, и всеки път правим крачка напред. Това, което също можем да установим сега чрез този протест, който започна миналото лято, е, че в България вече съществува гражданско общество. А гражданското общество не е нещо, което се изгражда за ден или два, така че това също е сред успехите на протеста. Това гражданско общество успя да се обедини зад една кауза и оттам нататък потръгнаха едни промени, от които връщане назад няма.

- Споменахте "Прехода". Вижда ли се неговият край вече?

- Аз съм оптимист. Смятам, че е време да му се види края и мисля, че правим стъпки в тази посока. Ако си позволя един кратък анализ на сегашната ситуация, аз виждам, че има обостряне на отношенията в България, както и някои много притеснителни знаци. Това, което виждаме сега e например култа към личността, който обгражда нашия пример. Или пък пропагандата, която се вихри около главния прокурор. Това са неща, които косвено напомнят за това, което се е случвало преди 1989 г. Според мен засилването на тези черти в нашето общество и особено сред управляващите и правосъдието, са признак на криза. Нещата се обострят, именно защото в България в момента тече тази институционална криза и защото управляващите усещат, че тронът им се клати. Така че се надявам, че наистина се доближаваме до края на Прехода и наистина смятам, че този сигнал, който получаваме - от една страна е много опасен и много застрашаващ, но от друга страна е сигнал за криза и страх на най-високите нива в България.

- В Брюксел сте направили наистина много за каузата на протеста. Местни медии отразиха ли събиранията Ви?

- Местни медии сравнително малко. Може би тук е мястото да подчертая, че по принцип в европейските медии за България се говори малко. Смятам, че и като цяло по света е така, но по-малко ги познавам, разбира се. Все още търся защо се получава точно така, много хора са ме питали, аз също съм питала много хора. Мисля, че никой няма точно обяснение, но фактът, че България е сравнително малка по размерите си държава, както и фактът, че обикновено не сме толкова шумни, колкото други държави, поради това просто никой не е свикнал да говори с нас. Въпреки това аз успях да общувам с няколко журналисти и в белгийски, и във френски, и в други европейски медии, като те определено проявиха интерес към това, което ставаше в България.

- Според мен отговорът на въпроса, който сте търсили във времето - за по-слабия интерес към България, се корени в това, че като цяло в рамките на Европейския съюз между народите като че ли няма достатъчно солидарност. Т.е., Европейският съюз за момента по-скоро го виждам само като едно икономическо поле, отколкото като поле на хора, които споделят едни и същи ценности.

- Да, напълно съм съгласна с Вашия анализ и това е целият въпрос и около Брекзит, и около идентичността на нациите в Европейския съюз, и на самия ЕС. Разбира се, една друга причина вероятно е фактът, че точно в момент на геополитически кризи, в момент, в който една от държавите членки - Великобритания, излезе от този съюз, вероятно поне на политическо ниво доста хора се колебаят преди да се осмелят да изразят някаква критика.

- Имали сте среща с евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков, като част от инициативите, които сте правили по време на протестите. Дори има клипчета в Youtube на части от нея. Усетихте ли той да се срамува от управлението на партията, част от която е?

- Краткият отговор е не. Не се срамува. Според мен той е част от това, което се счита за елита на тази партия ГЕРБ, но както се досещате от моята уста това не е точно комплимент. Мисля, че става дума за една клика от напълно самозабравили се хора. Ние с г-н Новаков сме горе-долу на една възраст, но мисля, че изобщо не гледаме на нещата по един и същ начин. Не съм убедена, че той си прави труда да има критичен поглед над това, което вижда в партията, на която е член. Партия, която от друга страна му е помогнала да израсне в обществото, вероятно и да придобие поне образование. Така че той наистина няма причини да си зададе такива въпроси, но не мисля, че подобно отношение е присъщо на политик в една истинска демокрация и със сигурност това не е отношение, което позволява работата, която той върши да бъде на ниво и да доведе до добруване на народа, на когото би трябвало да иска да служи.

- Разкажете на читателите ни как в момента поддържате огъня на протестния си дух?

- В момента в Белгия, както общо взето в цяла Европа, сме в ситуация на пандемия и има много стриктни мерки, които не ни позволяват да провеждаме протестите по начина, по който го правехме и през лятото, и през есента. Затова ние разработихме нови форми на протест, като една от тях е все пак да се събираме. Имаме право да се събираме до 4-ма души някъде навън. Това продължаваме да го правим, с различни лайфове, които пускаме редовно в неделя по обяд. В последните седмици се заехме и с организацията на интервюта на различни фигури, които според нас могат да споделят анализ на това, което се случва в България и на възможните изходи от тази криза, в която се намираме. През идните седмици подготвяме още доста такива интервюта, както и дебати с представители на някои политически партии, които са сред най-популярните сред българите в чужбина.

- На база натрупаните впечатления в годините, включително и в периода на протеста, кои проблеми на българската държава и общество можете да откроите?

- Мисля, че най-важното нещо, ако се спра само на една тема, би било темата за отговорността. Споменах преди малко, че в България според мен вече има гражданско общество, което е нещо наистина много положително и нужно в една истинска демокрация, ако имаме претенциите да сме такава. Отговорността е принцип, който за мен е много скъп и когато става дума за отговорност тя трябва да съществува и от двете страни. Ние искаме нашите управляващи да се отнасят по отговорен начин със задачите, които суверенът (ние) им е поставил. От друга страна, истината е, че трябва и самият суверен, самите граждани да търсят отговорност от политиците. Трябва да се получи едно равновесие между двете страни - нещо, което в България още не сме научили и нещо, което тепърва трябва да бъде разработено, да бъде развито. Аз това бих очаквала да видя в българското общество. Отговорността е нещо, с което се сблъскваме в ежедневието. Ако говорим за климатични промени и за опазване на околната среда - моята професионална сфера, виждам как някои наши сънародници ходят на море или планина и си ръсят боклуците навсякъде. Или пък виждат, че се получава нещо не много редно - например, че някои плажове са затрити, или някои планински склонове са застроени, но на голяма част от обществото липсва тази искрица, която да накара хората да си кажат: "Това всъщност е мое. Всичко това, което се намира в България, е мое". Но като казваме "мое" това не означава, че всеки може да си хвърля боклука на това място, а означава, че всеки носи отговорност за това място. Тоест, от всички нас зависи на какво ще прилича и природата в България, и политическото пространство в България. Просто трябва да го осъзнаваме докрай и да поемем отговорност за това, което се случва.

- Към изборите. Намирате ли проблем в 4-ти април като дата за парламентарните избори?

- Самата дата ми е трудно да я коментирам. Мисля, че винаги ще има хора, които ще са недоволни, например в случая поради факта, че съвпада с празник в голяма част от света. Мен това, което ме притесни е, че всъщност не е осигурено конституционното право на глас на голяма част от българите и в частност на българите в чужбина, тъй като може би, въпреки исканията за оставка, трябваше да бъде отделено време, за да се предвиди този вот по адекватен начин. Такъв адекватен начин съществува и доста лесно може да се изпълни, като например се разреши да се гласува по пощата. Представители на ГЕРБ нарекоха това ''екзотично решение''. В този смисъл, аз мисля, че много хора по света са любители на екзотичните решения, понеже от повече от век хората си изпращат писма, картички от ваканционни места и т.н. На мен не ми се струва чак толкова екзотично, но наистина трябва да има и добра политическа воля, за да се случи подобно нещо. А това в момента не е налице. Така че единственият проблем, който виждам по отношение на тези избори е, че хората, които отговарят за изпълнението на законите в България, си позволяват да потъпкват тези закони, като не създават предпоставките всички българи да упражнят правото си на глас.

- По отношение конкретно на гласуването по пощата и парламентарната опозиция не прояви никаква политическа воля и инициатива по този въпрос. При тях, БСП, битуваше оправданието, че ''няма време'' да се организира подобен тип гласуване.

- Ако всички се събуждат от зимен сън едва няколко месеца преди изборите, то да - наистина няма време. Това са неща, които би трябвало да се предвиждат от по-рано. Включително и предложения за дистанционно гласуване съществуват не от вчера, а от години. Работата е там обаче, че повечето представители на политическата сфера в България нямат интерес това да се случи и всъщност тях ги води не желанието да осигурят правото на глас на всички българи по равно, а желанието просто да запазят статуквото.

- Как тече организацията при Вас, за да успеете да гласувате, въпреки всички препятствия, които Ви създава държавата ни?

- Много голяма част от организацията всъщност лежи върху плещите на самите български граждани тук в Белгия. Затова си позволявам да говоря за добро желание, защото виждам, че дори в ситуация в контекст на пандемия, такова желание може да намери почва да се осъществи. Българското посолство в Белгия вече е обявило разкриването на значителен брой секции. Може би и още такива ще бъдат открити, защото просто има добро желание сред сънародниците ни тук да поемат тази организация.

- Очаквате ли тези избори да са носител на промяна в България?

- Оптимист съм, както споменах, и имам силна надежда да са носител на промяна. Положителната тенденция, която виждам през изминалите седмици е, че опасението ни, че участието в изборите ще бъде бъде сравнителни ниско, не е уплътнено. Опасението, което имахме със сънародниците ни в Белгия специално - много сме обсъждали тази тема, че много хора в България са отвратени от политиката, че много хора ще се страхуват и няма да се явят на изборите, в момента анализите показват, че много хора имат намерение да гласуват. И ако се върнем към темата за отговорността, то това е нещо много положително. От друга страна, не вярвам, че за един ден ще се променят нещата. Ние този опит за преход си го влачим от повече от 30 години. Надявам се, че няма да се налага да го влачим още 30 години, но не вярвам точно тази година да се променят нещата.

Аз се опитвам да наблюдавам и анализирам и това, което се случва в други държави в Европа и около България по-специално. Виждам, че например в Турция и Русия в момента също се усеща някаква промяна. Конкретно за Турция бих казала, че там г-н Ердоган се опитва да наложи нещо, което е наистина много близо до диктатура. Виждаме как той обръща нещата към върл национализъм, който е обвързан и с религията в тази държава. Също обаче виждаме, че в Турция има гражданско общество. Не се говори много за това, но вече от няколко седмици има протести на студенти в Турция, а аз винаги с огромно внимание наблюдавам протестите на студенти, защото често те са фактор за промяна. Отделно в Турция в момента се развива една икономическа криза, която, разбира се, ще се засегне и цяла Европа, и целия свят, но в Турция тя е доста драстична, което също по принцип носи промени, или поне възможност за такива.

Ако погледнем пък Русия, още по-бързо можем да обобщим нещата с делото "Навални" и фактът, че в момента там също има една криза и, въпреки страшната репресия, на която са подложени руските граждани, те се осмеляват да се надигнат срещу статуквото. Макар и Путин да е наистина дълбоко закоренен в това статукво, те съумяват да го разклатят. Тези промени в близки до България държави могат да донесат промени и в България. Точно тук бих засегнала за малко въпроса за енергетиката. Те могат да донесат промени в България, защото знаем до каква степен енергетиката в България е силно обвързана и с Русия, и с Турция. Знаем, че в тази област има едни големи пари, т.е., интересите също са много големи, но една промяна в баланса - било то в Турция, било то в Русия, ще има отзвук и в България.

- Какви са впечатленията Ви от белгийската политическа система и има ли практики в нея, които биха могли да се приложат у нас?

- Белгия е сходна с България в това, че е сравнително малка държава - и като територия, и като население. Като територията е по-малка от България, като население е малко по-голяма сравнение с нашата Родина. Политиката в Белгия е много странно "животно", хибридно "животно". Става дума за федерация и в една малка държава това води до абсурдни ситуации като например съществуването на 7 различни министри по здравеопазването. Това в момента е много актуално. А ако трябва да обобщя, в Белгия става дума за парламентарна монархия, в която всичко се основава на коалициите. Интересното е, че на изборите никога няма голям печеливш и голям губещ, като една от причините е, че в страната има сравнително голям брой партии. Става дума за партии близнаци, понеже има една такава във Валония и друга във Фландрия. Например, социалистическата партия съществува във Валония, но има и отделна социалистическа партия във Фландрия. Както и реформаторите и от едната, и от другата страна. При тези условия съвсем естествено е много трудно да се състави правителство и начинът, по който процедират тук е, че се събират няколко партии и се договарят за плана за работа на бъдещото правителство. Това основаване на коалиции дава известна стабилност на правителството в Беглия, но от друга страна то не е много мобилно и не може да отговаря лесно на новосъздадени проблеми, или спешни въпроси, които изникват. Доста особена система, но пък идеята за коалиция е нещо, което от години съществува и в България и сигурно има поуки, които могат да бъдат извлечени от Белгия.

- И имате предвид, че тази коалиционност може да се заимства?

- Да. Коалиционност и идеята да се работи заедно, но да се работи заедно с определена цел. Може би това, което е интересно тук, е, че съществува такъв план за работа още преди да заработи правителството и че де факто правителството трябва да се придържа към този план. В този момент парламентът играе роля, тъй като неговата е отговорност е да търси отговорност от това правителство, ако горепосоченият план не се спазва.

- Вашата лична мотивация, породена от любов към България, която очевидно имате, ли е, или пък освен нея мечтаете и да се завърнете в Родината и да се чувствате, както в Белгия?

- Ако трябва да се самоопределя, аз бих се самоопределила като патриот, въпреки че съм излязла от България като сравнително малка. В последните години не смея да използвам тази дума "патриот", защото тя е ужасно изопачена от някои български политици, които считат, че, за да си патриот - трябва да си затворен, да си шовинист, да вярваш и разпространяваш различни конспирации също. А това са неща, които просто не ме влекат. Любов, обич към Родината определено съществува. Както и това, което най-вероятно е заложено във възпитанието ми - един дълг към Родината. Отново ще подчертая, че не разбирам това като ситуация - ако дойде война, да се изправи всеки един от нас и да тръгнем да се борим по този начин за нашата страна. Аз мисля, че за Родината трябва да се борим всеки ден като играем ролята си на граждани. Аз като българка в чужбина, чрез моята работа, в моята професионална сфера, се старая да давам добър имидж на нашата страна, защото аз съм един от посланиците на България в чужбина. Смятам, че именно ние, българи, които живеем в чужбина, които сме имали възможност да видим как действа едно друго, различно общество, които имаме възможност да погледнем на това, което се случва в България от дистанция, имаме дълг да споделим този анализ и да извлечем заключенията от него. Именно затова аз протестирам. Изобщо не е имало нужда да си задавам въпроса дали трябва или не, имам ли време или не. Усещам го като един дълг, от който не мога да се отметна. Не знам дали ще се върна да работя в България, по простата причина, че моята работа е тясно свързана с европейската политика и за мен е логично да живея и работя в Брюксел. Но аз искам да дам възможност на моите деца, които са родени тук, но се чувстват българчета, един ден, ако решат, да могат да се върнат в една България, в която ще могат да живеят спокойно и щастливо.

- За финал какво бихте искали да кажете и на останалите българи в чужбина, и на българите в България?

- Мисля, че най-важното е, че наистина предстоят избори. В този смисъл, 2021 г. е важна година и ще даде възможност да продължим по пътя към промяната. Посланието ми, доста естествено, произлиза от това, което казах преди малко. Бих искала да поканя всички българи да поемат отговорност за общото ни бъдеще, да осъзнаят, че това бъдеще зависи от всички нас, че промяна е възможна, че въпреки това, че всички сме изморени - повече или по-малко, от този дълъг преход, не трябва да се отказваме. В крайна сметка България си е наша и е време да си я върнем.