Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 15)

Гражданската активност на българите в чужбина по българските въпроси е един от малко светли лъчи, които дават надежда, че не всичко е изгубено. Или дори в момента да е такова, то със сигурност не е безвъзвратно. Акциите на българите в чужбина и в частност на тези в Брюксел от организацията "Брюксел за България" изключително много спомогнаха протестната позиция на българите да бъде чута на Запад, а очите на европейските, но и не само, наши партньори, да се отворят широко за ширещата се корупционна тирания в България.

Днес от ФАКТИ, продължавайки инициативата си да Ви срещаме с българи, живеещи в чужбина, Ви представяме разговор с с Елена Божилова, която живее и работи в Брюксел, а също така е и част от много граждански активните и смислени хора от "Брюксел за България".

- Елена, здравейте. Ще разкажете ли за медията ни и нашите читатели кога и защо напуснахте България?

- Здравейте! Разбира се, че ще разкажа. Напуснах България през 1993 година когато бях на 14 години, заради работата на баща ми, който тогава работеше като дипломат. Върнах се за една година в периода 2001-2002, но знаех че това пребиване ще бъде временно.

- Ако не е твърде е лично, с какво се занимавате в Белгия?

- Първоначално работих като адвокат в адвокатска кантора, а сега съм юрисконсулт на една от големите петролни компании.

- Зная, че бяхте активна част от протестите през лятото, продължили, доколкото можеше, и през есента, и през зимата. Както и част от редица инициативи на „Брюксел за България“. Какво Ви мотивира през лятото да се включите и какво Ви мотивира да продължавате и до днес да се борите за по-добра България?

- Както виждате, на този етап аз съм живяла извън България по-голямата част от живота си. Може би точно заради това развих една особена форма на патриотизъм, защото в чужбина неизбежно националният произход е част от призмата, през която сме възприемани. Аз искам да говоря за родината си с гордост, защото не се срамувам от произхода си. Но въпросите за корупцията, престъпността и всички останали "прелести" на родните реалии са неизбежни. Все пак рядко новините от България в чужбина са позитивни.

Вместо само да споря, че в България има и много хубави неща, и да настоявам, че въпросният събеседник трябва поне да посети страната ни преди да сформира мнение, аз реших, че е мой дълг да помогна за разрешаването на нещата, които допринасят за тази негативна репутация.

В групата „Брюксел за България“ намерих съмишленици, които изпитват същия стремеж да помогнат на страната ни да осъществи своя потенциал. Взаимно се мотивираме и подкрепяме да продължим, докато тази цел не се осъществи.

- Защо досега и към момента активното гражданство – и в България, и в чужбина, някак отстъпва в битката срещу порочното политическо статукво у нас? Ако, разбира се, сте съгласна с мен.

- Да, има такъв момент. Обаче порочното политическо статукво, както правилно го нарекохте, имаше много голямо предимство. Властимащите имаха прекалено много време необезпокоявани да се окопаят в позициите си, докато гражданското общество се пробуди съвсем наскоро. Една неравна битка винаги става изтощителна в даден момент.

Това може би е един от най-важните уроци - от нас зависи да държим властимащите под отговорност. Ако изоставим това задължение достатъчно дълго, проблемите стават експоненциално по-трудни за решаване.

- Случва ли Ви се понякога да си казвате, че битката за нормалност и справедливост в България е обречена и няма смисъл да бъде продължавана?

- Ще Ви излъжа ако Ви кажа, че съм нямала моменти на отчаяние. Но всеки път си припомням, че закономерно тази борба е трудна, имайки предвид какво се опитваме да постигнем.

Освен това запознанствата, които осъществихме с протестната общност, много помагат. Когато видя обикновени хора в България готови не само да дадат времето си и парите си (които често не са много), а дори понякога да рискуват здравето си в името на борбата за справедливост, си давам сметка че в моята привилегирована позиция просто нямам правото да се отказвам.

- Как оценявате шансовете промяната в България да започне след парламентарните избори на 4 април?

- Да бъдем честни, драстична промяна няма да има, но ще има едно важно начало към дългосрочно подобряване. Смятам, че има партии и политици с шансове за влизане в Парламента, които могат да работят за поставянето на България в правия път.

Най-важното е, че гражданско общество се пробуди. Мисля, че никога повече няма толкова продължително да оставим властимащите безнаказано да правят каквото си искат за своя лична изгода и в наш ущърб.

- Като стана дума за изборите, как върви организацията при Вас в Белгия, има ли все още някакви неясноти около изборния ден?

- Мисля, че на този етап всичко е под контрол. Посолството и консулството положиха похвални усилия да улеснят организацията за тези избори от логистична гледна точка. Разбира се, гласоподавателите трябва да свършат своята част от уговорката. Затова нашата организация активно агитира и приканва всеки да упражни своето право на глас.

- Извън изборната тематика, ще попитам нещо по-глобално. Вие отдавна сте извън Родината ни, но съм склонен да смятам, че понякога погледът отвъд може по-обективно да разтълкува историята и текущата българска реалност. Как стигнахме дотук, г-це Божилова? До Борисов, Караянчева и сие…

- По ред причини, които не претендирам да мога да обясня или анализирам, българското общество се оказа неподготвено за предизвикателствата на прехода. В резултат на това цялата промяна на системата се стовари отгоре му с опустошителен ефект. Смятам се за късметлийка, че живях в чужбина по това време. Но мога да си представя как хората, които преживяха тази несигурност, и чийто свят се преобърна с главата надолу, се съгласиха с обещанията за сигурност и стабилност, които чуваме от 10 години. По този начин стигнахме до Борисов, който явно умело се възползва от този страх и колективна травма. Достъпът до еврофондове със сигурност улесни тази задача значително.

Може би на фона на преживяното това, което Борисов предложи, с помощта на финансова помощ от Европейския Съюз, наистина е по-търпим начин на живот. Но виждаме, че и този подход не е дългосрочно решение. Оставени без надзор и контрол, "спасителите" обнагляха и даже престанаха да се преструват, че работят в полза на обществото. Но докато ние гражданите най-сетне осъзнаем какво точно сме допуснали, властимащите умело се окопаха. Превзеха медии, съдебната система, всички регулаторни органи, които трябва да работят като коректив на властта. По този начин стигнахме до ситуация, в която ни управляват така наречените калинки, избрани само заради своята лоялност, но не и компетентност.

- Възможно ли е да се окаже, че нашите поколения са обречени на тях?

- В никакъв случай. Едното нещо, което явно не бе превзето, е гражданското общество. Тази сила е напълно достатъчна да промени нещата, както се случва в момента, дори да е по-бавно, отколкото бихме искали.

Смятам също така, че протестите, с помощта на групи като нашите, успяха да отворят очите на европейската публика и институции за случващото се в България. Това доведе до историческа резолюция, приета от Европейския парламент на 8 октомври 2020 г. Също така престижни Западни издания за първи път заговориха за ситуацията в страната ни. Комисията за външна политика на Сената на САЩ публикува позиция на двама сенатори по отношение на двустранните отношения между България и САЩ на 4 март, 2021 г.

Със сигурност нарушихме комфорта на властимащите, поне на Европейската и международна сцена. Сега ни остава само ние, българските граждани, да си върнем страната.

- Какво спешно трябва да се стори в България като политики, за да тръгнем в посоката, за която всички демократично настроени българи мечтаем?

- Най-спешното е да се демонтира тоталното превземане на институциите на държавата и регулаторни органи, които трябва да работят като коректив на властта. Става дума за съдилища, прокуратура, комисии като КПКОНПИ. В момента повечето се намират в тотална противоположност на функциите, за които са предназначени.

Ако използваме метафора, това е един тумор който трябва да бъде премахнат преди да започне процесът на възстановяване и оздравяване.

- А какви практики, които сте видели на местата, които сте били, бихте опитали да приложите в България, ако имате тази възможност? Или дори да нямате пряка такава, да настоявате от Ваши избраници за тях?

- Със сигурност трябва да бъдат приети мерки за дистанционно гласуване. Всеки наш събеседник тук в Брюксел се учудва като обясним, че в България правото на глас може да бъде упражнено само присъствено. Това е механизъм за потискане на избирателна активност, който трябва да бъде премахнат възможно най-скоро. Cъщото важи за абсурдния лимит от 35 изборни секции за страни извън ЕС, но то би загубило значението си, ако бъде въведен механизъм за дистанционно гласуване.

Също така за мен няма съмнение за нуждата от създаване на избирателен район „Чужбина“. Не знам друга страна, която толкова открито да води битка с диаспората си, вместо да я разпознае като ресурс.

- Ако един ден постигнем „По-добра България“, бихте ли се върнали да живеете в родното си място?

- Аз бих казала, че никога не съм си тръгвала безвъзвратно. Всяка година идвам в България на почивка, редовно отскачам на гости или покрай мероприятия. България е част от моето битие, дори да не живея постоянно там.