Вучич: Цариброд или Димитровград? Гражданите да решат

"Можем да решаваме проблемите на българското национално малцинство в Сърбия, да даваме перспектива, така че нашите сънародници тук да се гордеят, че са българи, да се чувстват свободни, да пазят своето национално самосъзнание, идентичност, корени, език и духовност".

Това заяви президентът Румен Радев, който заедно със сръбския си колега Александър Вучич проведе среща с представители на българското национално малцинство в рамките на посещението си в град Цариброд (Димитровград) в Република Сърбия. Това е втората съвместна среща на Румен Радев и Александър Вучич със сънародниците ни в Сърбия.

"И българската, и сръбската страна са последователни в политиката си за решаване на проблемите на българското национално малцинство в Сърбия", посочи Румен Радев. Държавният глава благодари на своя сръбски колега за поетите през 2018 г. ангажименти към сънародниците ни в Сърбия и за усилията за тяхното изпълнение, включително за финансирането на медиите, които излъчват съдържание на български език.

"Законите в Сърбия през последните години се развиха така, че по един европейски модел да отстояват правата на малцинствата и ние ценим това", заяви българският президент.

По думите на държавния глава е необходимо да бъдат положени още усилия, така че сънародниците ни в Сърбия да имат по-добър живот, което все повече ще укрепва и отношенията между двете съседни страни.

„Укрепването на връзките със сънародниците ни в чужбина и защитата на техните права е неизменна част от външната политика на България“, отбеляза президентът.

Най-важният фактор за това хората да се задържат в региона и да живеят добре е привличането на инвестиции, изтъкна президентът и обяви, че представители на българското Министерство на икономиката ще посетят Цариброд в близките дни, за да потърсят заедно с кмета на града практически решения.

„Трябва да обясним на повече български инвеститори предимствата да бъдат тук, а съответно сръбската държава да осигури необходимите условия, така че българските инвеститори да се чувстват комфортно, да се чувстват защитени и да могат да остават и да развиват производство и услуги тук“, заяви държавният глава.

"Очаквам повече единство, очаквам откровен диалог, очаквам повече активност, така че да може и българската и сръбската държава да бъдат от полза за вас", призова президентът Румен Радев.

По думите му, важно е този диалог да продължава да бъде конструктивен и открит, така че да ангажира и двете държави в името на общия интерес за подобряване на живота на българското национално малцинство в Сърбия.

Насърчаване на инвестициите и икономическа перспектива за района, облекчена процедура за издаване на български паспорти, намаляване на административната тежест при промяна на окончанията в женските фамилни имена и по-лесно преминаване през българската граница в условията на пандемия поискаха на срещата с двамата президенти представителите на българското национално малцинство.

Президент Вучич увери, че сръбската държава ще инвестира в разширяване на индустриалната зона в района, което ще даде повече възможности за работа и за представителите на българското национално малцинство. Александър Вучич пое ангажимент и за преглед и модернизация на транспортната инфраструктура в района.

"Това не е най-бедният край, има много бедни райони в Сърбия, но ние знаем и други в ЕС, които не са по-богати от нас", каза Вучич.

В отговор на въпрос президентът Радев посочи, че там, където има проблеми с превода на български учебници, българската страна може да окаже необходимата експертна подкрепа.

„Нека си поставим ясни срокове и още от следващата учебна година да се усети напредъкът в това отношение“, посочи президентът Румен Радев. Министърът на образованието Николай Денков, който също бе част от делегацията на държавния глава, се ангажира Министерството на образованието и науката да окаже съдействие в тази насока.

Представителите на българското национално малцинство повдигнаха и въпроса за окончанието на женските фамилни имена и призоваха за допълнителни действия, с които да се облекчи процедурата за промяна, която сега е свързана със заплащане на такса от заявителя и изминаване на дълъг административен път.

Вучич отвърна, че проблемът за окончанията на имената на -ова и -ева за българските жени е бил решен още през декември 2018 година. Достатъчно било само за 10-15 минути да отиде до общината и да промени името си в съответния регистър.

"Всичко е позволено, още с подзаконов акт сме регламентирали това", заяви Вучич.

Връщането на историческото име Цариброд, което напълно да замени все още използваното паралелно име Димитровград, също бе сред въпросите, които сънародниците ни поставиха по време на срещата. По думите на Александър Вучич въпросът за името следва да бъде решен на местно ниво съгласно желанието на местните граждани.