НАТО носи вината за войната в Украйна: нека най-накрая да погребем този мит

EUvsDisinfo: Мит, който отказва да отмре – че НАТО носи вината за войната на Русия (оригинално заглавие: The myth that won’t die: blaming NATO for Russia’s war)

В мрачния пейзаж на дезинформацията малко наративи са се оказвали толкова упорити, колкото твърдението, че разширяването на НАТО е провокирало Русия да нахлуе в Украйна.

Този мит, рециклиран и ребрандиран от апологетите на Кремъл, прехвърля върху Запада вината за руската агресия – и не се съобразява нито с историята, нито с фактите. Време е да наречем този наратив с истинското му име: той представлява едно удобно изопачаване на фактите, предназначено да оправдае една война, за която оправдание няма.

Мит 1: „Русия беше провокирана. НАТО наруши обещание“

Един от най-често срещаните митове в прокремълската реторика е, че НАТО е обещал да не се разширява „нито сантиметър на изток“ след Студената война. Няма обаче доказателства за официално споразумение за такова нещо. Много западни лидери и разсекретени документи потвърждават, че макар да е имало дискусии за позицията на НАТО в Германия по време на обединението, не е бил поеман обвързващ или глобален ангажимент за замразяване на границите на алианса за неопределено време.

И ето един важен момент: ако Русия наистина е искала такава гаранция, тя знае много добре как работи международната дипломация. Тя би настоявала за договор, официално споразумение или поне публично документиран ангажимент. Но това така и не се е случило – защото такова обещание никога не е било официално давано или търсено. Дори Михаил Горбачов, съветският лидер по това време, потвърди, че не е имало споразумение или обещание за това НАТО да не се разширява. В дипломацията ако няма договор, подписано споразумение или публична декларация, то няма и обвързващо обещание. Русия разбира това. Това не е невежество – това е умишлен ревизионизъм от страна на Путин.

По-важното е, че суверенните държави в Източна Европа поискаха да се присъединят към НАТО – не защото НАТО се стреми да обкръжи Русия, а заради преживените от тези страни десетилетия на съветска окупация и инвазии и решимостта им никога да не се връщат към това подчинено положение. Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния – тези страни не са пешки, разигравани от Вашингтон. Те са демокрации, които правят стратегически избор за своята сигурност. Да се ​​твърди друго означава да им се отрече свободата на действие и да се отрекат историята и суверенитетът им.

Мит 2: „Украйна беше на път да се присъедини към НАТО. Русия нямаше избор“

Въпреки много твърдения за обратното, Украйна не беше на прага на присъединяване към НАТО в началото на 2022 г. Да, Украйна отдавна изразяваше интерес към членство, но нямаше нито официална покана, нито ускорен процес на присъединяване. Идеята, че членството на Украйна в НАТО е неизбежно, е по-скоро кремълска измислица, отколкото факт. Това беше далечна възможност, а не текуща политика.

Ултиматумът на Русия от декември 2021 г. за гаранции, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО, никога не е представлявал реално предложение в полето на дипломацията – този ултиматум бе претекст. Искането НАТО никога да не приема Украйна, че и да оттегли присъствието си от всички присъединили се след 1997 г. страни, зачерквайки десетилетия суверенни решения на източноевропейските държави, не беше елемент от преговори – това беше едно невъзможно искане. Путин знаеше, че НАТО никога не би могъл да приеме това искане, без да се откаже от основните си принципи и сигурността на страните членки. Ултиматумът беше отправен с цел да бъде отхвърлен. Това беше инсцениран акт, а не дипломатическо усилие.

А кое е може би най-недвусмисленото доказателство, че НАТО не е истинската причина за инвазията? Думите на самия Путин. В своя реч от февруари 2022 г., точно преди инвазията, той почти не се фокусира върху НАТО. Вместо това той постави под въпрос самото право на Украйна да съществува като независима държава – твърдейки, че е „създадена от Ленин“ и трябва да бъде част от Русия. Тази реторика олицетворява не съображения, свързани с отбраната, а имперски амбиции.

Ако Русия действително е имала опасения от присъединяването на Украйна към НАТО, започването на пълномащабна инвазия е може би най-сигурният начин да се гарантира по-тясно съгласуване и подкрепа от Запада. Войната не възпря НАТО да се сближи с Украйна – тя ускори процеса на сближаване. Това не е страх, това е хазартна игра, мотивирана от други цели.

Мит 3: „Русия се страхуваше от присъствието на НАТО по границите й“

Тезата, че Русия нахлу в Украйна заради страх от НАТО противоречи на действията на самата Русия. Ако Москва действително е възприемала НАТО като непосредствена заплаха и е вярвала, че НАТО планира да използва Украйна като стартова площадка за война срещу Русия, то тя щеше да възприеме по-предпазлив подход, предвид военната мощ на НАТО.

Всъщност руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. демонстрира обратното: пресметната увереност, че НАТО няма да се намеси директно и че НАТО не търси война с Русия. И тази сметка излезе правилна. НАТО, въпреки военната си мощ, многократно подчерта, че няма да изпраща войски в Украйна и да влиза в директен сблъсък с руските сили. Путин знаеше това – и съответно пое пресметнат риск.

Ако Кремъл наистина се страхуваше от НАТО, той нямаше да провокира сценарий, който допълнително да ангажира силата и въоръжението на НАТО. Но го направи – защото истинската мотивация не беше страхът от НАТО. Истинската мотивация беше желанието на Русия да си възвърне контрола над Украйна и да осуети прозападните ѝ аспирации.

Мит 4: „През 2014 г. в Украйна бе осъществен преврат, дирижиран от Запада“

Това изтъркано клише внушава неглижиране на волята на украинския народ, който през 2013–2014 г. излезе по улиците с настояване за отчетност, реформи и край на корумпираното управление, подкрепяно от Русия. Революцията на достойнството не беше организирана от ЦРУ или НАТО, а беше предизвикана от рязкото отхвърляне от страна на президента Янукович на популярното споразумение за свободна търговия и асоцииране с ЕС и от репресиите му срещу протестиращите.

Кремъл изкарва това демократично въстание като воден от Запада преврат, защото не иска да допусне, че съседните на Русия държави могат да изберат различен път – такъв, който не се върти около Москва. За авторитарните режими силата на свободните хора винаги е враг.

Какво пропуска митът

За да разберем истински тази война, нека се вгледаме не в решенията на НАТО, а в думите на самия Владимир Путин. В своето скандално известно есе от юли 2021 г. и речта си от февруари 2022 г. Путин отхвърли украинския суверенитет и представи страната като историческа част от Русия. Мотивите му не са отбранителни – те са имперски. Той осъществи нахлуването, за да си върне контрола над бившата съветска република, за да смаже една действаща демокрация на границата с Русия и за да даде сигнал на другите постсъветски държави, че завоят на запад води до тежки последствия.

Путин не се страхува от НАТО. Той се страхува от демокрацията. Той се страхува, че съседните на Русия демократични държави, които преди са били под окупацията на Москва, ще послужат като доказателство за руснаците, че и те могат да живеят свободно – без олигарси и авторитаризъм. Това е истинската заплаха за властта на Кремъл.

НАТО е извинението, а не причината

Да се обвинява НАТО за войната на Русия е удобен, но не и достоверен наратив. Той оневинява агресора, отказва да признае, че по-малките държави могат да имат влияние и изопачава десетилетия история след края на Студената война. Този мит обслужва само един господар: Кремъл.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани. Украйна не е „провокирала“ Русия повече, отколкото една поставена на къщната врата ключалка би могла да провокира крадеца. Тази война не е резултат от неспазени обещания или погрешно разбрани червени линии. Става въпрос за власт, контрол и отказ да се позволи на другите страни да живеят свободно извън орбитата на Москва.

Колкото по-скоро погребем този мит, толкова по-бързо ще можем да започнем да търсим сметка на отговорните – и да отстояваме истината.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

- Прокремълските медии отново лансират безпочвеното твърдение, че т.нар. „Дълбока държава“ дърпа конците в Европа, като уж я принуждава да продължи войната в Украйна. В основата на този наратив стоят отдавна опровергани конспиративни теории, които удобно игнорират факта, че войната е резултат от непровокираната пълномащабна инвазия на Русия. Няма доказателства за сенчести елити, които диктуват европейската политика – това е просто пореден опит за делегитимиране на западните демокрации, представяне на ЕС като подстрекател на войната и отклоняване на общественото внимание от руската агресия.

- Станахме свидетели на смъртоносна руска ракетна атака над Суми, при която загинаха 35 цивилни и бяха ранени над 100 по време на религиозно събитие. Агентите на дезинформацията изопачават събитието и внушават, че украинците обвиняват собствения си президент Володимир Зеленски за случилото се. Тези твърдения не са подкрепени от достоверни източници и се базират на тенденциозно подбрани или изфабрикувани публикации в социалните медии. Всъщност автентичните репортажи от мястото на събитието показват, че общественото възмущение от удара е насочено към Русия, а не към украинското ръководство. Оправданието на Русия, че е преследвала „военна цел“ остава недоказано, а високият брой на жертвите сред цивилното население говори много.

- Тази седмица тактиката на Кремъл се обогати с нов елемент – пропагандата обвини ЕС в насърчаване на цензурата в Молдова. Внушението е по повод временно 60-дневно спиране на лиценза на канала “TVC21”. Невярно се казва, че ЕС е насърчил спирането. Всъщност посланикът на ЕС в Молдова призова за по-ясна обосновка и прозрачност във връзка с решението – а не за цензура. ЕС последователно отстоява свободата и плурализма на медиите и тази манипулация е част от по-широкото послание на Москва, че европейските политики са авторитарни.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България