Шест партии в Парламента, близо 6% делят ГЕРБ и БСП

Шест партии ще влезнат в Парламента на предстоящите парламентарни избори, близо 6% делят ГЕРБ и БСП, сочи проучване на Института по модерна политика. Проучването е проведено в периода 13-21 януари 2013 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 983 лица. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 981 респонденти.

Референдум за референдуми

Темата за референдума като пряка форма на участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление напоследък навлезе трайно в дневния ред на българското общество. Респондентите, които взеха участие в януарското национално социологическо изследване на ИМП, бяха попитани и за мнението им за важността на други теми за референдуми и дали смятат, че трябва да има допитване по тези теми.

Относно провеждането на референдум по темата „Гражданите да могат да отзовават депутати, общински съветници и кметове, ако са обвинени в корупционни престъпления, напуснали са листата, от която са избрани, или са в конфликт на интереси“ седем от десет интервюирани смятат, че по-скоро трябва да има референдум по тази тема. Едва 14,9 на сто са на мнение, че по-скоро не трябва да се провежда плебисцит за предсрочно отзоваване на народни избраници. Приблизително толкова са и хората, неможещи да заемат позиция.

Въпросът събира най-значима обществена подкрепа сред предложените на респондентите от Социологическия екип на ИМП теми за обсъждане заради продължаващата невъзможност гражданите да осъществяват ефикасен контрол над своите представители по време на мандата им.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение е разделено на три почти равни части по отношение на темата, свързана с намаляване броя на необходимите подписи за провеждане на референдум. Четири от десет пълнолетни граждани намират, че по-скоро трябва да има допитване с въпрос  „Броят на подписите, необходими за задължително провеждане на референдум, да бъде намален от 500 хиляди, както е сега, на 250 хиляди“. На обратното становище обаче са 31 на сто от хората в страната. Приблизително толкова е висок и делът на респондентите, които не могат да преценят – 29,1%. Хипотезата за това „разтрояване” на желанията е, че избирателите се колебаят дали облекчаването на процедурите на пряката демокрация само по себе си води до повишаване на нейната значимост в управлението на обществото. Вероятно и финансовите разходи, свързани с осъществяване правото на народа за пряко участие във властта, влияят върху общественото мнение. Все пак мнозинството от близо 40 на сто е за провеждане на „референдум за референдума”, който да намали изисквания праг за числото на подписите, необходими за превръщане въпроса на допитването в задължителен за Народното събрание.

Относително най-ясни за обществеността са темите за референдум, които най-вече „дават“ нещо на гражданите – било възможност да контролират политиците, било да защитят конституционните си права.

Поради тази причина 53,9% от интервюираните смятат, че по-скоро трябва да има допитване по темата ”Гражданите да имат право на директни индивидуални жалби до Конституционния съд, ако смятат, че техните конституционни права са нарушени“. На противоположната позиция застават под една четвърт от хората – 23,6 на сто смятат, че по-скоро не трябва да има референдум тази тема.

Обществено-политически  нагласи

В националното проучване на Института за модерна политика, проведено в периода 13-21.01.2013 г., респондентите бяха помолени да посочат кой от възможните мотиви при гласуване – партийна програма, конкретна политическа кауза, определена политическа фигура или наказателен вот, се отнася в по-голяма степен за тях. Гласуването за политическата програма на партията, на която симпатизират, е вярно за четири от десет запитани. Други 14,1% отговарят, че не се мотивират от партийни платформи при избора си.

По-малък е делът на хората, които категорично посочват, че гласуват за конкретна кауза на политическа партия – 33 на сто.

На питането дали твърдението, че гласуват за конкретна личност, която е част от партията, се отнася за тях една пета отговарят положително, а 28,5%, – отрицателно.

Най-нисък в сравнение с останалите предложения е процентът на хората, които определят твърдението, че гласуват, за да накажат политиците, които не изпълняват обещанията си, като водещо в процеса на вземане на   решение за гласуването им – 21,8 на сто.

С всички условности, че 6 месеца преди реалния вот можем да говорим само за моментната снимка на електоралните нагласи, изследването констатира следната декларирана готовност за участие в избори за Народно събрание – ако днес има парламентрани избори, общо 63 на сто от респондентите заявяват, че със сигурност или по-скоро ще отидат до урните.

Отпечатък върху политическите настроения на населението оставят различни фактори, чието действие е по-краткотрайно или пък оставя по-дълбоки следи. В този смисъл още е рано да се установи какъв ще е, например, ефектът върху електоралните нагласи след събитието на Конференцията на ДПС с нападението над лидера на партията Ахмед Доган. Към периода на провеждане на сондажа шест формации биха преодолели 4-процентната бариера за влизане в парламента при по-горе посочената избирателна активност.

На въпроса „Ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате“, респондентите изказват следните предпочитания (данните са в процент от всички избиратели):

политическа партия ГЕРБ събира 24,8% от гласовете на всички избиратели, БСП - 19,3%, ДПС - 5,5%, партия „България на гражданите“ – 4,8%, партия АТАКА - 2,7%, коалиция РЗС с Марешки - 2,7%.Ако днес са изборите, СДС биха получили 1,7% от гласовете на всички избиратели, за ДСБ биха гласували 1,5% от пълнолетните граждани, а бюлетини за НДСВ биха пуснали 1% от хората у нас.

Определяща за парламентарното представителство, особено за малките партии, е активността на гласуващите. При по-слаба избирателна мобилизация, каквато наблюдавахме и на референдума от 27 януари 2013 г., и при по-голямо участие на твърдите партийни ядра във вота депутатски места биха могли да получат и други политически сили, извън посочените шест, които засега преминават парламентарния праг.

Политически рейтинги

На респондентите, които посочват, че ще гласуват за политическа партия ГЕРБ, беше зададен въпросът „Ако Бойко Борисов напусне ГЕРБ и създаден друга партия, Вие ще гласувате за новата партия, която е създадена от Бойко Борисов, или за ГЕРБ?”. Близо две трети от интервюираните посочват, че ще дадат гласа си за нова партия, но оглавявана от Борисов, а 35,1%, че ще си гласуват за ГЕРБ.

Същият въпрос, но зададен към респондентите, които биха гласували за БСП и отнесен към лидера на партията на социалистите Сергей Станишев: „Ако Сергей Станишев напусне БСП и създаде нова партия, Вие за кого ще гласувате?“ показва противоположни пропорции – 15,4% от респондентите посочиха, че ще дадат гласа си за нова партия, оглавявана от Станишев, а 84,6% ще си гласуват за БСП.

В националното социологическо изследване на Института за модерна политика беше измерено отношението към конкретни политици и политически партии.

В челната тройка по одобрение към политическите фигури през месец декември се нареждат президентът Росен Плевнелиев с одобрение от 47.6% от респондентите. На втора позиция е Бойко Борисов с 38,8 на сто положителен вот. Трета позиция заема Сергей Станишев с 23,7% одобрение от страна на запитаните.

Отбелязва се спад в одобрението към президента Плевнелиев, който в изследването през декември месец събираше 51,7% позитивни гласове.

Политиците, които имат най-висок процент на неодобрение през януари 2013 г. според резултатите на ИМП, са: Ахмед Доган – 74,1% негативен вот от страна на респондентите (който за последен път попада в социологически сондаж като оперативен ръководител на партия), Иван Костов – 66,8%,  Волен Сидеров с  62,2% неодобрение.

Както бе отчетено в резултатите от предходното национално социологическо изследване на ИМП през декември, така и в рамките на януарското данните показват, че Меглена Кунева отново има най-висок процент на неутрално отношение към нея – 34,5%.

Участвалите в проучването изразиха своето отношение и към политическите партии. Формацията с най-високо одобрение през януари 2013 г. е ПП ГЕРБ с 43,5 на сто одобрение от респондентите. Висок е обаче и процентът на неодобрение към ГЕРБ, който е над 30 на сто.

Втора се нарежда БСП  с 27.7% одобрение и 47,7% неодобрение.

Партия „България на гражданите“ получава 17% одобрение, но зад този дял на позитивни гласове стои условието, че партията не участва в реалното политическо управление и одобрението се акумулира по други причини.

Отношение към политическите партии:

Политическа партия ДСБ с лидер Иван Костов събира 7,8% одобрение. ДСБ е втората политическа партия с най-висок процент на неодобрение от страна на респондените – 64,4%. Първата е ДПС с 77% неодобрение и 5,1% одобрение.

Политическа партия РЗС получава 6,8% одобрение, а полтическа партия АТАКА  е с 10.8% позитивен вот.