За първи път Сметната палата ще има възможност да проверява дали дарителите, които ще финансират партиите за предстоящите избори, всъщност не са служители на една и съща компания и така не се крият бизнес дарения. Политиците нямат право да приемат пари от фирми. Парадоксалното е че, ако одиторите засекат фиктивни дарители - нямат право да ги санкционират.
По закон, ако дарителят даде повече от една минимална заплата - 310 лева, той трябва да представи и декларация за произход на средствата. Ако се окаже по-щедър – горната граница е 10 хиляди лева.
По правило българската Сметна палата не е наказателен орган. Наказанието на практика е посочването с пръст, коментира Нова телевизия.
Партиите през последните години са се дисциплинирали смятат инспекторите. И напомнят за зората на демокрацията, когато политическите сили имаха право да търгуват с акцизни стоки като горива и цигари.
Сметната палата проверява партиите по две линии – при избори до 30 дни след края на кампанията одиторите трябва да получат отчет за това какви пари са получили и какви са похарчили кандидатите за държавни постове.
Когато няма избори, каквато беше миналата година – партиите подават редовните си годишни отчети. Срокът за това изтече преди ден – до момента са получени 174 отчета – чакат се още, които вероятно все още пътуват по пощата.
Оказва се, че най-сериозната санкция идва, ако не се подаде годишният отчет – и тя е за парламентарно представените партии, които взимат държавни пари – те рискуват да им спрат субсидията. В 41-вото Народно събрание максималната субсидия бе 22 милиона – за най-голямата партия ГЕРБ. Радикалдемократическата партия взима 18 хиляди. Ако си спестят подаването на отчет няма да видят пари от бюджета доста време.
При подадена но невярна декларация наказанието е публичността, а информацията се изпраща в прокуратурата в случай че има съмнения за престъпление.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА