Всеки пети българин живее под прага на бедността

На 1 май започваме с болезнената тема за цената на труда в България. От началото на април минималната работна заплата за страната вече е 710 лв. месечно. Къде хората са най-бедни? Една трета от българите живеят около линията на бедността. През 2021 г. тя е 504. Около 16 лв. дневно за един човек от домакинство. Под този праг с около 11лв. се оказва всеки пети българин - това показват данните от Националния статистически институт, предаде bTV.

В областите Видин и Монтана живеят най-бедно. Там 1 човек разполага с между 340-350 лв. средно месечно или това са с под 12 лв. на ден. За всеки един район трябва да се имат предвид редица фактори като семейството, в което се живее един човек, дали развива бизнес в сивия сектор, колко развита е икономиката на целия район. Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области, но има голяма разлика между заплащането в различните части на страната.

С най-голямо нарастване на линията на бедността са областите Монтана (355), Плевен (487), Шумен (502), Габрово (487), Разград (474) и Сливен (423). Това означава, че за да си позволяват това, което до момента са си позволявали хората, които живеят в тези области преди, днес вече са им необходими повече пари. В Северозападния (1289) и Северно-централния район (1266) средната брутна месечна заплата е под 1300лв. Не е изненада, най-високоплатен е Югозападния район, където се намира и столицата. Тук средната брутна заплата за месец е 1996 лв.

Ще се задълбочат ли тези разлики и какво друго прогнозират за нашия портфейл специалистите от Балкански институт по труда и социалната политика?

Инвестициите, сивата икономика, демографията са само част от факторите, които влияят за разликата както в доходите, така и в качеството на живот в шестте статистически района на България. „Дали ще се задълбочава – при равни други условия, да, би се задълбочило, но това, което според нас ще се случи, че средствата от Плана за възстановяване, които ще дойдат по линия на ЕС и средствата за зелената сделка ще допринесат за уравновесяване на разликите между районите”, казва Надежда Митева.

Според нея досегашният подход за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде модернизиран. Методът, по който се формира месечното възнаграждение на служителите също има нужда от промяна - то трябва да е пряко обвързано с капацитета на служителя. „До края на годината заплатите ни най-вероятно ще се увеличат, но това увеличение по-скоро ще бъде изядено от инфлацията. Може би ще се случи дори с темпове, които са по-високи от тези 10%, които се вдига заплащането на работниците и на служителите от работодателите ежегодно. Това ще означава, че ще можем да си позволяваме може би същите неща – същата кошница, но в по-малки количества. Възстановяването след инфлационна вълна винаги води до обедняване, това е като икономически закон”, казва тя.

Как е по света?

Нашите кореспонденти провериха какво е минималното възнаграждение във Великобритания, Съединените щати и Германия. В Щатите възнаграждението се формира на базата на час изработен труд. Най-ниската ставка е 10 долара на час и най-често се взима от хората в ресторантите за бързо хранене. Най-ниската заплата е 22 хил. долара годишно, което прави около 1800 долара месечно. Най-високи са заплатите на лекарите, сред които най-добре платени са анестезиолозите. Те взимат около 411 хил. долара за година, което се равнява на 34 хил. долара на месец.

Във Великобритания трудът отново се изчислява на час. Най-ниското заплащане е 9,50 паунда, което прави средна работна заплата 31 хил. паунда годишно. Премиерът Борис Джонсън получава заплата от 80 хил. паунда на година. Репортер в Би Би Си получава около 40 хил. паунда на годишна база, а една камериерка – 25 хил. паунда. В Германия средната работна заплата е около 4100 евро, като в нея не влизат бонуси. В страната има минимум на заплащането, който не се облага с данъци и той е 9984 евро.