На 26 май 1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра. Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.
Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.
Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов.
Георги Икономов неофициално е поел ръководството на групата, оцелели революционери. Разделил я на няколко части и всяка поела пътя на спасението или гибелта. Преминали Балкана, отскубнали се от многобройните потери, Икономов, Панайот Волов и Стоян Ангелов съзрели турска стража недалеч от прочутия Беленски мост на уста Кольо Фичето.
Опитали да я заобиколят, но били предадени от местни българи. При престрелка с турците Волов е ранен. Прави опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско, но се удавя.
Тук смъртта си намира и Икономов. Близо до това място, край кръговото кръстовище до Беленския мост сега е издигнат паметник в памет на апостолите.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Тапир
До коментар #8 от "Ивелин Михайлов":
Съвсем друго има предвид човека! Чети…05:53 26.05.2022
11 В.В.П.
06:28 26.05.2022
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 В.В.П.
06:31 26.05.2022
15 Били са русофили
До коментар #9 от "Горо":
Предали са го защото е мразел и освен турците и руснаците06:33 26.05.2022
16 Не, след 1945 ставаме много зле
До коментар #8 от "Ивелин Михайлов":
Крепостно селянче от задунайската губерния, дължащо част от 35-те тона злато което е сметката която ни връчват за "освобождението. Грешка. Поправям се. Тогава 10,5 милиона книжни рубли са били точно колкото 35.5 тона злато. Указът е от 1885-та. Има го в архива. Единия рекетьор пребива другия, за да му вземе раьона и той да прибира рекета. Че сме му и помогнали даже.06:48 26.05.2022
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 лелеее
Коментиран от #21
08:02 26.05.2022
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 нали знаете
08:06 26.05.2022
21 няма
До коментар #18 от "лелеее":
Украинска държава тези години.. и то, не е като нашето, имало е но няма в момента, ами никога не е имало преди 1918та година. Нивото на проверка е отчавайщо ниско в журналийчето08:09 26.05.2022
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 Този коментар е премахнат от модератор.
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 Учил в русия
21:42 26.05.2022
27 Банго Васил
20:17 27.05.2022