Стоил Яков: ДСБ се превърна в мълчаливия малък партньор на БСП

- Защо решихте да напуснете ДСБ, г-н Яков?
- Отговорът е банален и няма да впечатли никого - заради коалицията с БСП, а също и заради заявените намерения на ръководството на ДСБ и на другите партии от ДБ отново да търсят следизборна коалиция с БСП.

- В такъв случай обаче, защо не напуснахте още, когато четворната коалиция беше създадена, а чак сега? Мнозина ще си кажат, че целта е просто да влезете в листите на очертаващия се победител на изборите...
- Просто напускането на една политическа общност, която ти е дала толкова много и за която ти си давал според силите си, не е бърз и лесен процес. Аз се бях оттеглил от активна позиция в ДСБ доста по-рано. Макар да бях член на Националното ръководство, не съм участвал като кандидат на нито един от трите парламентарни вота през миналата година. Впоследствие се оттеглих и от ръководството.

- Коя беше причината? Защото тогава все още коалицията с БСП не беше факт...
- Ставаше ясно на къде се върви. Първо партнирахме с БСП на местните избори в София, като взаимно си подкрепяхме кандидатите за районни кметове на балотажа. Партнирахме и с тяхната кандидатка Мая Манолова, като много от влиятелните фигури на ДСБ директно я подкрепиха на втория тур. После заиграхме с Румен Радев, помните поклоните пред президентството, протестите под сянката на вдигнатия му юмрук. На тези протести нашето ръководство ходеше редом с Мая Манолова, Таня Дончева, Румен Петков, Корнелия Нинова, Крум Зарков, Александър Симов, Костадин Костадинов... Не виждам себе си в такава компания.

Да не говорим, че всичко това съвпадна с един процес на фактическо самоунищожаване на ДСБ и превръщането u в присъдружна партия на "Да, България" - една на практика ляволиберална политическа сила. Всъщност още при изграждането на коалицията Демократична България, необяснимо беше търсено партньорството само с партии вляво от ДСБ като Да, България и Зелените. Счупването на преговорите със СДС беше моментът, в който ДБ окончателно смени посоката и пое наляво.

- Затова ли днес се явявате като кандидат на СДС на изборите?
- Аз съм бил член на СДС и семейството ми е тясно свързано с най-силните години на синята партия. Когато някога я разцепихме и създадохме ДСБ, идеята беше да направим по-дясна, по-консервативна, по-категорично антикомунистическа и по-проевропейска партия. Партия, която не прави компромиси нито с бившите комунисти, нито с руската пета колона в България. Докато Иван Костов беше лидер, тази линия беше следвана неотстъпно. При Атанас Атанасов всичко това беше унищожено и стъпкано в калта. Превърнахме се в малкия партньор на БСП, в мълчаливия малък партньор на БСП, който никога не казва гък за нищо, за да не наруши спокойствието на Корнелия Нинова. И всичко това, във време на война, в разгара на тежка геополитическа криза, която върна политическите разломи от 90-те години и отново изправи България пред цивилизационен избор. За човек като мен бе болезнено да гледам как в тази ситуация ГЕРБ- СДС винаги застават на правилната страна, а ДСБ се спотайва някъде под полата на Нинова. Помните ли декларацията на ДБ от парламентарната трибуна за изпращането на военна помощ на Украйна и възторга в демократичната общност от нея? А как няколко часа по-късно Корнелия с един кратък ултиматум обезсмисли тази декларация, помните ли? Затова решението ми всъщност беше лесно. Защото другото би означавало да предам баща си и всичко в което той е вярвал, и в което ме е възпитал и научил да вярвам. Да застана пред семейството си и да заявя, че годините, които баща ми е прекарал като политически затворник в Белене не са важни. Мъките и несгодите за семейството ми през годините, също.

- Как се чувства човек, който е бил противник на Бойко Борисов и изведнъж се оказва в неговия отбор?
- Най-големият грях, който лидерите на ДБ извършиха през последните пет години е сатанизирането на Бойко Борисов, превръщането му в някакво архизло, борбата с което е единственото основание за съществуването на демократичната общност. Да, като всеки голям политик Борисов направи много грешки, но направи и много добри неща през управлението си. Можеш да го харесваш, можеш и да не го харесваш, но да замениш трезвата оценка с някакъв фанатичен бяс, това не го разбирам. Парадоксът е, че същото някога беше правено с Иван Костов и то горе-долу от същите хора. Тук много говорих за БСП, ама се сещам за друго... Абе как един десебар не попита, когато се създаде коалицията: „Ние, какво правим в един отбор със Слави Трифонов, човекът който свърши мръсната работа по унищожаването на политическия образ на Иван Костов, човекът, който го клеветеше години наред?“

- Но все пак се изправяте срещу довчерашните си приятели и колеги, не е ли трудно това решение?
- Аз имам твърде много приятели и в отбора на ГЕРБ-СДС. Приятел ми е например Даниел Митов, който беше безукорен министър на външните работи, когато започна украинската криза с анексията на Крим и войната в Донбас. Има ли човек в ДБ, който да е бил по-последователен от него в отстояването на прозападната ни ориентация? Няма. А какво виждаме отсреща? Оферта за ново управление с БСП. Същото БСП, което в най-тежката криза в Европа от 70 години насам, когато целият ЕС се изправи срещу Русия, блокира всички опити на България да докаже европейската си принадлежност. Корнелия и министрите u отказаха да гласуват оставката на Стефан Янев. Комунистите се противопоставиха срещу допълнителните сили на НАТО в България. Те бяха и са против санкциите срещу Русия и дори работят за тяхното отпадане. Отделен въпрос е, че за мен все още остава неразбираемо малодушието на коалиционните партньори, които се огънаха пред почти всеки неин ултиматум.
Но ако се върна към въпроса Ви - в ГЕРБ-СДС имам много приятели и идейно близки хора, като Деница Сачева, Тома Биков, Петър Николов, Даниел Митов... и с тях бих се чувствал далеч по- в свои води, отколкото с Румен Гечев, Бойко Рашков и Руди Гела. Разбира се, продължавам да имам много приятели и в ДСБ, и оставам с най-добри чувства към тях.

- Кои бяха проблемите в правителството Петков?
- Некадърността и липсата на компетентност. Това води до останалите проблеми. Премиерът излиза, казва нещо, след което ресорният министър трябва да се появи след него и да се оправдава и да обяснява, че министър-председателят не е искал да каже точно това. Назначенията на семейния и приятелски кръг около някои от ключовите фигури в коалицията, произволните кадрови промени, пълният ступор на администрацията. Освен проблемите видяхме и много гафове - от неадекватният призив на Кирил Петков хората да даряват по една заплата за Украйна, през пророкуването за бързия край на Влодимир Зеленски до абсолютно недопустимия арест на лидера на най-голямата опозиционна партия.

Всичко това показва пълно неразбиране на работата на институциите и как действа демокрацията. Ами отказът да подпишат договора за доставка на газ с прословутите вече седем танкера? Обяснението, че искали да дадат шанс на следващото правителство да вземе решение, само доказва казаното от мен. Защото следващото правителство е служебно, назначено от президента, а не от Народното събрание и, съответно, от българските граждани. То няма легитимност да взима такива решения.

- Кое е първото, което трябва да се случи след изборите?
- Най-важно е да върнем държавността в България, да успокоим хората и да им дадем сигурност. Защото, нека го кажем честно, правителството на Кирил Петков, срути държавата и институциите u. Никога не съм допускал, че което и да е правителство може да достигне до такива нива на неадекватност, а управленската му немощ да е толкова необятна. Самото зачеване на това правителство беше порочно. Събраха се четири субекта, парцелираха властта и всеки участник получи своите феодални министерства - да кадрува и да оказва натиск както намери за добре. Това доведе до липса на координация между отделните министерства, никаква прозрачност и отчетност и пълен хаос във всеки сектор.

Стоил Яков е роден през 1970 г. в Петрич. Завършил е Хранително-вкусовия институт в Пловдив. По професия е инженер-технолог. Дълги години е мениджър на редица големи предприятия, включително бе шеф на “Терем”. Един от учредителите на ДСБ, бивш член на ръководството и ръководител на предизборния щаб на партията.

Бел.ред.
Цитат на Иво Сиромахов:
Убеден съм, че ако влязат в парламента, депутатите от ИТН ще се борят за президентска република така сърцато и всеотдайно, както в предишните три парламента се бориха за мажоритарна избирателна система.