Един от най-великите български поети и революционер - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.
Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.
Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост".
Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.... Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.
ХАЙДУТИ
Баща и син
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми ѝ от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят."
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти ѝ снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме ѝ съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста ѝ заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти ѝ мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 хайдутин
Коментиран от #11, #20, #27, #28
04:45 06.01.2023
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #3 от "хайдутин":
ГАВРЯТ се с ПАМЕТА на ВАСИЛ ЛЕВСКИ на ХРИСТО БОТЕВ това е СРАМ ПОЗОР05:48 06.01.2023
12 ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ
05:49 06.01.2023
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Статистика:
Коментиран от #21
06:32 06.01.2023
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Сменям си ник-а
Коментиран от #22
06:58 06.01.2023
20 Ботев никога
До коментар #3 от "хайдутин":
нямаше да се гръме сам. Българските политици щяха да го гръмнат, ако не ги изпревари той самият. Положението но Ботев в наши дни е положението на българския народ. Затова го изрязват от учебниците и от мозъка на подрастващите за да запазят себе си /народните изедници/.Коментиран от #23
07:04 06.01.2023
21 Ще ни оправят,
До коментар #15 от "Статистика:":
ама по първия начин, защото втория начин е вече почти забранен, а народът е заспал в тинята.07:10 06.01.2023
22 Вальо
До коментар #19 от "Сменям си ник-а":
Вярно при утопсията излиза че куршума е влязъл отзаде и излязъл отпреди.Това значи че го убиват другарите му29 пъти е задържан от Румънската полиция.За кражба,за побой
Коментиран от #24
07:46 06.01.2023
23 Госあ
До коментар #20 от "Ботев никога":
Мишока стамболов крил се през цялото време и довлякъл една виенска лисица за цар е щял да го ликвидира, както са постъпили и с капитан Петко. Гледам че либерастите много настъпателно плюят по паметта на този голям българин.Коментиран от #26
08:51 06.01.2023
24 Вальо тъпото
До коментар #22 от "Вальо":
Да,добре, и със сигурност тва изследване е правено и появява последните няколко години по време на светлата ни демокрация09:20 06.01.2023
25 !!!?
09:55 06.01.2023
26 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #23 от "Госあ":
Ботев в действителност е една трагична личност, а не героична и от това произлизат всичките проблеми и несполуки при възпоменанията му....17:26 06.01.2023
27 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #3 от "хайдутин":
Бойният дивизион, с всичките му организационни единици, включително и свещенник, е сериозна военна част и е можело да обърка много сметки на враговете ни. За съжаление, тази войскова част е била тотално неутрализирана с поставянето за командир на амбициозия и честолюбив военен лаик Ботйов. Проучвайки източниците по въпроса, стигнах до извода, че набутването на Ботйов е с възможна цел да се провали освободителната кампания подета от Българите. Прочетете за чудесата които прявяват Българите под ръководсвото на командирите Хаджи Христо, Хаджи Стефко и др. за свободата на Гърция....Английския генерал Джокмъс: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти и от румелиоти, българи от Румелия." - това е по повод на Гръцкото освободително въстание - 1821 г.
Гръцкия историк Трикупис пише:
Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български воеводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко от Охрид с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: – Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги
17:29 06.01.2023
28 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #3 от "хайдутин":
(продължение).............. не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, .......................... – Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв.17:32 06.01.2023
29 Булгар
18:56 06.01.2023