Прогнозите на БНБ за 2023 г.: Ръст на БВП-0.4%, инфлация - 7%, ръст на инвестиционната активност

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 12 януари 2023 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 15 декември 2022 г., докато допусканията за развитието на лихвените проценти в еврозоната са изготвени към 30 декември 2022 г.

В прогнозата не се отчита потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията. В края на 2022 г. и в началото на 2023 г. се наблюдават признаци за влошаване на външната икономическа среда, като макроикономическата прогноза на ЕЦБ от декември 2022 г. предвижда краткотрайна и слаба рецесия в еврозоната в началото на 2023 г. Техническите допускания, заложени в текущата прогноза, предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2.1% през 2023 г. (от 5.8% през 2022 г.) и да възлезе на 3.4% през 2024 г.

Цените на суровините на международните пазари продължават да се характеризират с висока колебливост, като според заложените в прогнозата допускания повечето от тях ще останат трайно над нивата си от 2021 г. през целия прогнозен хоризонт. При суровия петрол техническите допускания показват понижение на цените в евро през целия прогнозен хоризонт, като спадът е най-силно изразен през 2023 г. За цените в евро на природния газ и електроенергията на европейския пазар допускането е за известно повишение през 2023 г. спрямо 2022 г., последвано от стабилизиране на нивата им от края на 2023 г.

Допусканията за цените на неенергийните продукти в евро са за умерено понижение през 2023 г. и покачване през 2024 г. в съответствие с развитието на глобалната икономическа активност. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, които са заложени в прогнозата, предполагат повишението им да продължи до третото тримесечие на 2023 г., след което постепенно слабо да се понижават през останалата част от прогнозния хоризонт.

През 2022 г. очакваме реалният БВП на България да отчете растеж от 3.4%, който ще се определя най-вече от нарастването на частното потребление и натрупването на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката.

През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави съществено до 0.4%, което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното съществено забавяне на растежа на правителственото потребление, както и очакваният спад на износа на стоки.

За намаляването на стоковия износ ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори, като забраната за износ към страни, различни от Украйна, на нефтопродукти, произведени от руски петрол, и планирани ремонтни дейности в едни от най-големите предприятия в страната.

Същевременно за 2023 г. прогнозираме висок растеж на инвестиционната активност в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор. Очакваме растежът на икономическата активност да се ускори до 3.2% през 2024 г., което ще се дължи главно на формирането на нисък положителен принос на нетния износ поради възстановяването на растежа на износа на стоки.

Прогнозата за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е тя да се забави до 4.2% в края на 2023 г. под влияние на допусканията за низходяща динамика на цените в евро на петрола и храните на международните пазари. Средно за годината очакваме инфлацията да възлезе на 7.0%, като в краткосрочен план натискът върху производствените цени, произтичащ от фактори, като реализиралите се увеличения на цените на суровините и недостига на предлагане и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени.

Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., главно поради включените в прогнозата повишения на цените на ВиК услугите, на природния газ и увеличението на акциза на тютюневите изделия. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 г. да се забави до 3.3%, следвайки низходящата динамика на цените на храните и енергийните суровини на международните пазари.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2022 г. и 2023 г., докато за 2024 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в 6 Българска народна банка базисния сценарий. В краткосрочен хоризонт е възможно растежът на реалния БВП в България да е по-висок при реализация на по-благоприятно икономическо развитие в основните търговски партньори на страната или при по-продължително поддържане на високи наличности на запаси от фирмите спрямо базисния сценарий.

Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и повишената икономическа несигурност в глобален план, както и от възможността за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо базисния сценарий, съчетано със засилване на степента на пренасяне върху лихвените проценти в страната.

В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и усвояване на средства по европейски програми. Рисковете, свързани с потенциален недостиг на природен газ в България и в основните ни търговски партньори, изглеждат ограничени за текущата зима, но е вероятно да нараснат отново през зимния период на 2023–2024 г.

Пред прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове са свързани с динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари, както и с възможността за по-значително от прогнозираното пренасяне върху потребителските цени на по-високите разходи за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация.