Проф. Трендафил Митев: Македонизмът си избра България като необходим враг

Не зная в друга държава да е писано толкова антибългарски. Това, което се случва в Република Северна Македония, е необяснимо. При положение че България е държавата, която първа ги призна, с всички рискове за себе си, когато никой друг не беше готов да ги признае 1992 г. Това заяви в аудиокаста "Това е България" на "Фокус" преподавателят в УНСС и член на Македонския научен институт и негов председател до 2014-та г. проф. Трендафил Митев.

Той напомни, че България ги спаси икономически през първата половина на 90-те години, когато Гърция обяви ембарго на Македония – от София за Скопие пътуваха камиони с всичко необходимо - от металите до хранителните продукти.

"България подари на Македония, когато възникна Албанската криза, 100 танка и 150 далекобойни оръдия. Коя държава въоръжава безплатно свой съсед? България и това направи", напомни проф. Митев и допълни, че отношенията се влошиха от 2006 г. когато властта в Скопие се пое от ВМРО.

"Всички държави на Балканите са извоювали и заслужили своята свобода. Република Северна Македония – държавата им падна от небето. Разпадна се Югославия и се образува една държава, поради което македонизмът няма авторитет, той не е проливал кръв, за да я има тази държава", коментира гостът.

"В Македония има евреи – те са на 6000 години, има албанци – те са на 3500 години цивилизация зад тях, има българи – 1400-1500 години, имат роми и турци – 600 години на Балканите и някакъв македонизъм, появил се преди половин век. И той иска да играе ръководна роля. Той не тежи. Цивилизационно, в сравнение с другите духовни реалности, той е едно първолаче, едно много леко явление. И за да се докаже, че от него ще има голяма полза тази държава, на македонизма му е необходим враг. И си избраха България. Поради тази причина воюват с всички възможни средства срещу България, за да докажат, че тази борба – да я има свободната македонска държава, тъй като България не мисли добро на тази държава, нещо, което е големият парадокс на нашето съвремие. Един примитивен стил на мислене, който особено ярко избуя след началото на новото столетие, когато Никола Груевски беше начело на управлението", заяви проф. Митев.

Според него българска политика е прекалено мека, невинаги последователна, не всички институции стриктно следват логиката на онова, което трябва да се прави. "Поради тази причина аз бих казал, че българската политика не е достатъчно ефективна. Това се доказа от състоянието, в което се намират съвременните отношения. Гърция четвърт век дума не желаеше да проговори със Скопие. Ето ви условията – изпълнете условията, знамето, всичко онова, територията, език и тогава ще общувам с вас", посочи бившият председател на Македонския научен институт.

"Докато при нас 2017 г. когато се готвеше въпросният Договор за добросъседство и приятелство, тогава бях в ръководството на Македонския научен институт – ние поставихме въпроса: дайте да се видим във Външно министерство. И направиха една среща с началника на Балканския отдел – млада девойка, която нямаше голяма представа за балканските неща. И ние тогава изброихме всичко онова, за което казваме, че сега не е решено – запишете го в договора, защото ако не го запишете в договора, те никога няма да го изпълнят доброволно", спомня си проф. Митев.

"Обаче на 2 август се подписа договор, който не беше издържан от гледна точка на трайната защита на българския национален интерес. И сега това им позволява да шикалкавят и да не изпълняват всички задължения", каза той.

На въпрос какво може да се направи отсега нататък, проф. Митев посочи, че трябва да се изпълни поне това, което е записано в Договора - българите да влязат в Конституцията, за да могат да заемат държавни длъжности – от президентството, през правителството, през министерствата. "Като не са конституционно признат народ, не са държавнотворен народ, те нямат тези права (б.р. – българите). На второ място – да могат свободно да организират обществените си изяви, да издават печатни произведения", допълни гостът.

Проф. Митев е заключи, че трябва да се стремим да избягваме конфликтно говорене от наша страна, но в същото време категорично трябва да настояваме да се спре езикът на омразата, да се преработят учебниците с всичките фалшификации, които са вътре и да се намери взаимно изгоден стил на общуване.