Изборен туризъм: Гласуваха ли "новодомците" на местните избори?

В началото на годината станахме свидетели на интересен демографски феномен – т. нар. “вътрешен изборен туризъм”. През май месец тази година, екипът на Институт за развитие на публичната среда показа как към малките населени места в страната има миграция на желаещи да се преместят там по настоящ адрес.

Припомняме, че само в периода януари – април, 2023 г. почти 69 000 души са сменили регистрацията си по настоящ адрес. За същите месеци през 2022 г. тези регистрации са били едва 38 683.

Седмица преди местните избори на 29-ти октомври и Министерството на регионалното развитие и благоустройството предупреди за необичаен брой на регистрациите и заявленията за гласуване по настоящ адрес. В свое писмо до министър-председателя регионалният министър информира, че няма правомощия по Закона за гражданската регистрация да извърши проверка по обстоятелствата в тези локации и такива могат да бъдат инициирани от областните управители по подаден сигнал.

Какво е значението на “изборния туризъм”?

На местния вот гласуваха както избиратели с постоянен адрес в дадено населено място, така и тези с настоящ адрес в съответния град или село. И в двата случая избирателите трябваше да имат 6-месечна уседналост – т.е. да са придобили адресните си регистрации не по-късно от края на месец април 2023 г. В случай че избирател искаше да гласува по своя настоящ адрес, той трябваше да подаде и заявление за това в срок до 14-и октомври.

Най-малък брой гласове са необходими за формирането на местната власт. Наред с това, избирателната активност в България традиционно не е особено висока – в неделя средно за страната тя беше 44.94%. По този начин включването на голям брой нови участници в изборния процес, които са мобилизирани в подкрепата си за конкретни кандидати, би могло да промени баланса на крайните резултати.

Най-малко гласове решават надпреварата за поста „кмет на кметство”. Тази фигура изпълнява бюджета и ръководи изпълнителната дейност на общината за територията на кметството – извършване на административни услуги; управление на проекти; стопанисване на общинската собственост и пр. Именно зад този икономически фактор се крият и причините, поради които изборният туризъм намира почва в такива случаи. Допълнителна причина за силното желание за заемане на този пост са и доходите на кметовете – според данни на Mediapool в някои места те достигат 3000 лв. месечно след облагане с данъци.

Кои бяха най-засегнатите от “изборен туризъм” места?

През май представихме данните за 10-те населени места, засегнати в най-голяма степен от “изборни туристи”. В пет от тях жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г. Това са селата Сигмен (община Карнобат), Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин).

Непосредствено след изтичането на срока за уседналост се оказа, че интересът от страна на “новодомците” бързо е затихнал.

Гласуваха ли “новодомците” на 29-ти октомври?

След първия тур на местните избори, екипът ни провери какъв е бил интересът към проведените избори за кметове на кметства в десетте най-засегнати от “изборен туризъм” села – Сигмен (община Карнобат), Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин), Чирен (община Враца), Долна Бешовица (община Роман), с.Търнава (община Тунджа), с.Стояновци (община Роман), с.Подгоре (община Макреш).

Очаквано във всяко едно от тях избирателите, подали гласа си за кмет, далеч превишават постоянните жители там. Следващата графика показва населението по постоянен адрес във всяко от селата в края на м. април, 2023 г. и гласувалите за кмет на кметство.

Мобилизацията на избирателите в тези населени места е видна и от високата избирателна активност – между 78% и 87%. Само в с. Драгойново не е избран кмет на първи тур. То стана известно от репортаж в Свободна Европа, в който кандидатите открито признават, че регистрират хора, които да ги подкрепят в изборния ден. Техните гласове ще имат изключително важно значение на балотажа в неделя.

Оттук нататък

От резултатите е явно, че проверките, където такива са проведени, не са разрешили проблема с “вътрешния изборен туризъм”. Резултатите от първи тур са факт, но до следващите местни избори има достатъчно време за провеждането на дебат и законодателни промени, които да предотвратят повторението на този проблем със системен характер в изборния процес.

Такива промени могат да включват назначаване на задължителни служебни проверки в общините, в които се наблюдава значителен ръст на регистрации по настоящ адрес. При установяване на нарушения на Закона за гражданска регистрация, също служебно следва да бъдат заличавани съответните записи по настоящ адрес. По този начин избирателните списъци биха отговаряли в най-голяма степен на реално живеещите по места хора.