Николай Стоянов: Моделът КТБ още е жив

Медиите бухалки у нас – кога бяха създадени, от кого и защо в контекста на убийството на така наречения "Нотариус" и заплахите срещу съдии и прокурори именно през такива сайтове – бухалки.

Както и как пътят на медиите трасира и осветява всичко което виждаме днес, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Емилия Милчева, автор в "Дойче Веле" и "Тоест" и Николай Стоянов, журналист във в. "Капитал", съавтор заедно със Зорница Маркова и Росен Босев на голямото разследване, което през 2017 излезе в книга "Държавата КТБ".

Споменът за превземането на медиите и връзката с КТБ

Николай Стоянов: "През 2008-а финансовата криза удари всички медии. Допреди това да издаваш вестник беше не само мисия, но и реален бизнес и издателите правеха добри печалби. Това рязко приключи и дори медии с голяма история се оказаха под сериозен финансов натиск да оцелеят. Сред тях "24 часа", "Телеграф", "Труд" и други. Те станаха толкова неустойчиви, че станаха лесна плячка или за властта, или за корпоративни интереси, на някой "благодетел", който ще ги "спаси" от това да изчезнат. Всъщност в този момент тогава набиращата скорост КТБ, движена от Цветан Василев, но в откровен тандем с Делян Пеевски, се намеси на медийния пазар."

Зорница Маркова (запис от 2017) в "Мрежата"

"Моделът КТБ е модел, защото това не беше просто една банка и не беше просто един обикновен фалит. Банката в този модел беше само една съставна част. Другата съставна част бяха медиите. Неслучайно едни от първите активи, които групата около КТБ започва да придобива, са именно медиите и то е през 2005-2006 година. Като постепенно влиянието върху тях започва да расте. Вече 2008-2009, когато групата се беше сдобила със сериозно влияние, започна да придобива и разпространението на съответните медии, а после посегна и към електронните. Тоест, за тях медиите винаги са били от първостепенно значение. Защото когато имаш медии, можеш да влияеш върху тях, а оттам и на общественото мнение, и това, което иска да се разпростира сред обществото. Темата за концентрацията на държавните пари е на повърхността още от 2007, на страниците на "Капитал". Но тогава се тушираше и никой не ѝ обръщаше внимание, защото тези, които трябваше да ѝ обърнат внимание, нямаха интерес да го направят. И второ, техните медии, които би трябвало да поемат тази вълна и да започнат също да пишат по темата, не го направиха.

КТБ финансираше придобиването на тези медии. Това бяха група хора, в случая Цветан Василев и Делян Пеевски, които действаха като бизнес партньори. КТБ финансираше придобиването на "Телеграф", "Монитор" и останалите, а те се управляваха от семейството на Делян Пеевски.

Ще ви разкажа една интересна история, до която достигнахме в разследването ни. Това е една кореспонденция между Делян Пеевски и Цветан Василев от момента, когато започват да се разделят, малко преди банката да фалира. Началото на 2014 двамата се опитват да поделят общата им империя, придобивана с пари на КТБ, но империя върху която и двамата са имали някакво влияние и са се възползвали от нея. И там, в тази кореспонденция има немалка част за медиите. Това е таблица, в която Цветан Василев изрежда активите, придобивани с пари от банката. Идеята е как да ги разделят тези активи, за да не се стига до конфликт. Така или иначе, те не се разбраха и конфликт имаше, но тогава Цветан Василев предлага да разделят медиите помежду си. Делян Пеевски не се съгласява и в една графа отговаря – това искане за разделяне на медиите не е коректно, ангажиментът е общ и ползването на групата е общо.

Т.е. на медиите не се гледа като на бизнес и реално медийно съществуване, а се гледа като на "ползване". Значи като имаш медия можеш да я ползваш, за да разпространяваш едно или друго влияние върху обществото.

Някои от тези медии все още имат голям тираж и съществено влияние върху обществото до степен, че важни теми от нашето ежедневие в момента се преобръщат и се представят по нереален начин. Свидетели сме на ситуация, в която тотално се случва подмяна на реалността. Имаме огледална реалност. Това е една малка част от цялата конструкция. Банката отпадна, но механизмите са живи и моделът КТБ продължава да функционира. Би било добре да има по-активна роля на прокуратурата"

Николай Стоянов: "Моделът КТБ все още е жив и не изглежда да е особено отслабнал. Единствената разлика е, че г-н Пеевски вече не е собственик на тези медии, но пък е санкциониран за корупция от две големи държави и в същото време иска всички тези неща от миналото да се изсветляват."

Кога става активен Делян Пеевски

Емилия Милчева: "Той беше един много активен писач на закони, без да се появява публично. Виждахме само усмивката му. Това, което според мен е по-страшно към днешна дата в медийни модел е, че медийната група за мръсни поръчки вече трудно може да се обособи, както това беше навремето."

За какво употребяваше медиите си Делян Пеевски

Николай Стоянов: "Тогава медиите му бяха откровен инструмент за натиск спрямо политически и бизнес опоненти и конкуренти. Към неговите медии излизаха едни притурки, в които се препечатваше едно и също и в тях се добавяше новият враг, който се е появил. Едва ли не тези медии посочваха – този, този и този са лошите. После, като се разберат с него, и го махат от корицата. И хайде – нов. Така беше и с казуса "Дунарит", за който преди малко говори Зорница, тогава в медиите на Пеевски "изгря" Елилиян Гебрев – сринат от тези тях."

Емилия Милчева: "Да не забравим лицата на "Да България", които бяха "герои“ на много такива книжлета и се навързваха с отвратителни писания. Днес имам чувството, че живеем в страната на кривите огледала, защото има впечатляваща липса на ефективна прокуратура. Защото няма съмнение, прокуратурата е институцията, която може да разкрива престъпления като убийството на "Нотариуса", както и тези, за които говорим досега.

Защото някой от обществото има ли някаква представа как стана забогатяването на г-н Пеевски? Как той от лидер на младежко НДСВ, после по предложение на Ангел Александров, шеф на Националната следствена служба и близък до Доган стана следовател, а после и зам.-министър. Как този човек и майка му станаха чудовищно богати? Изобщо, произходът на лицата, които влизат във властта и политиката и излизат оттам несметно богати, ние не можем да обясним именно поради липсата на прокуратура. Но много от журналистите и тогава, и сега мълчат. Не се повдига тази тема."

Николай Стоянов: "Мисля си за ПИК и как шеговито я наричахме, че е съкращение на "Пеевски Иска да Каже", въпреки че не беше откровена негова собственост. Но тя беше не само бухалка, но и перце. Защото издателят ѝ Недялко Недялков излизаше в защита на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

Ключовият момент е, че още преди ПИК Недялко Недялков беше издател на в. "Уикенд", който самият той казва, че е продал на Пеевски в епохата, когато същият този Пеевски декларираше официално, че притежава 2-3 имота и един стар Опел. Т.е. самото твърдение – аз съм продал нещо на Пеевски, а той не го е декларирал, би трябвало да отведе до проверка, каквато проверка никога не се случва. Дори само в това отношение имаме чутовно бездействие на прокуратурата и другите институции, което бездействие позволяваше този механизъм да продължава. Затова сега картината е такава, каквато я виждаме."

Няма нужда да бъде разпитван г-н Пеевски

Емилия Милчева: "Както навремето Иван Гешев не намери Пеевски, Обама и Путин в делото КТБ, така и сега прокуратурата не намира за какво да разпита Пеевски по убийството на "Нотариуса". Най-страшното е, че този човек, г-н Пеевски, в момента се опитва да дава нареждания и да раздава правосъдие, да посочва какво къде и как да става."

Николай Стоянов: "Казусът със съдия Цариградска не е нов. Нейните оплаквания датират от години и казусът ѝ е публичен. Но прокуратурата се задейства, когато имаме един труп. Но е хубаво да се замислим, преди да стигнем до този труп, защо не се е намесила и защо не е вкарала някакъв ред, а този Мартин Божанов десетилетия си е кадрувал уреждал дела...? Поведението на прокуратурата сега – неговата смърт ни изпревари – е чутовна подигравка с правовия ред в една държава. И по времето на КТБ такива истории не липсваха."

Недоказаните връзки между жълтите медии и прокуратурата

Николай Стоянов: "Много от тези връзки са неформални и повечето от тези зависимости са мрежа, която е трудно да се освети, защото хората, които са вкарани в нея, не искат да говорят за това. Дори и когато съдия Методи Лалов каза, че е заел поста с одобрението на Пеевски, какво последва от това? Т.е., дори и някой нещо да каже, ако знаем като общество, че в голяма степен е вероятно нищо да не с случи и промени, това дава по-лош сигнал за всеки, които иска да говори. И Обама го няма, и Путин, но и мен може да ме няма..."

Емилия Милчева: "По-страшното през всичките тези години е, че поради това, че нищо не се прави срещу корупцията, самото общество си изгради много примиренческо отношение към корупцията на всякакво ниво. Но да погледнем какъв е начинът на подбор в прокуратурата – лоялни, удобни хора с копче за натискане, които хора могат да свършат определена работа в даден момент. Затова няма ефективно правосъдие у нас."

Регулаторите

Николай Стоянов: "Регулаторите също бяха пленени от същата смесица от политически и корпоративни интереси, каквато имахме и зад КТБ. Хората в тях бяха назначавани с благословията на силните политици тогава, защото са удобни за въздействие."

Мястото на ГЕРБ

Николай Стоянов: "За мен в дълги периоди те бяха в симбиоза с този модел на медиите бухалки. Никой от ГЕРБ не беше обект на медиите бухалки за период от 15 години. Не се сещам за някой политик от ГЕРБ да е бил омаскаряван в тях. Като изключим как "Боко тиквата" за една нощ се превърна в "г-н премиер". След това те си съжителстваха много добре и ГЕРБ и ДПС, олицетворена от Делян Пеевски, които се превърна еднолично в бизнес крилото на партията, те си имаха доста добра стиковка. Ето, аз ще отговарям за тези и тези неща, на вас ви осигурявам други неща плюс медиен комфорт, чрез медиите, които контролирам пряко или косвено. Трапезата за усвояване беше достатъчно голяма, така че можеше лесно да се дели. Просто медиите бухалки не бяха бухалки към хората на власт през тези 15 години. Те бяха и все още са бухалки само спрямо някой, който се опитва да критикува властта или да ѝ е коректив. Т.е. ГЕРБ със самата си устойчивост на власт нямаше как да са обект на бухалките.

Източник: БНР