Борис III на "Шипка": Освобождението на българския народ е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения

"Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ".

Това казва цар Борис III на 26 август 1934 г. при тържественото откриване на паметника на връх "Шипка" в присъствието на стотици хиляди българи, дошли да отдадат почит на загиналите за Освобождението на България, разказват от "Епицентър"

"Шипка" е паметникът на свободата на България.
Тук на най-високите точки на Шипченския проход - "Свети Никола", "Орлово гнездо" и "Шипка". са се разиграли боевете, които са решителни за изхода на Освободителната руско-турска война. Първа битка се води за превземането на прохода от руските части, най-ожесточените боеве са на 9 - 11 август 1877 година, трети период е охраната на Шипка през лютата зима на 1877-78 година.

Паметникът представлява величествена монументална скулптура, издигната на връх "Свети Никола" в Стара планина, по случай освобождението на страната от османско владичество. Построен е с цел да увековечи подвига на падналите за свободата по време на епичните боеве на връх Шипка, които се явяват критичната точка на Руско-турската освободителна война и решават нейния изход.

Шипченската епопея и българският героизъм

Шипченската епопея е поредица от ожесточени сражения състояли се през лятото на 1877 г. между Централната турска армия на Сюлейман паша и руските войски, на чиято страна се бият и няколко хиляди български опълченци. Боевете се водят в Шипченския проход и в Шипченската планина, където отбраняващите се руско-български отряди заемат позиции по стръмните върхове "Свети Никол", "Шипка" и "Орлово гнездо".

Трудно достъпният терен е голямо затруднение за атакуващите, но численото превъзходство на османските орди е смазващо, поради което и двете страни търпят извънредно тежки загуби в тези боеве.

На местата където патроните и снарядите на руско-българските отряди свършват се стига до свирепи ръкопашни боеве, в които отбраняващите се изсипват водопади от камъни, каруци, оръдия и сандъци по лазещите нагоре врагове. Накрая когато и всички предмети се свършват те започват да хвърлят надолу труповете на убитите си другари. Това е едно от емблематичните обстоятелства, с които тази битка е известна – дори телата на убитите, въпреки че вече са мъртви, продължават да повалят врагове към пропастта.

Въпреки извънредно кървавата цена, която защитниците се налага да платят, те удържат вражеската офанзива до последно и с това провалят замисъла на Сюлейман паша да премине в Северна България, да разкъса на две руските сили излизайки им в тил и съединявайки се със силите на Мехмед паша и Осман паша да разгроми руснаците.

А накрая опазената "Шипка" изиграва ролята и на отворена врата, през която руските войски навлизат в Тракия и се насочват към Цариград, с което Османската империя е принудена да капитулира.

Изграждането на паметника на връх "Шипка"

Изграждането на паметника е осъществено между 1926 и 1930 г., а тържественото му откриване се провежда лично от цар Борис III на 26 август 1934 г.

Той е положен на 1326 м надморска височина, а височината на самата скулптура е 31.5 м. на 7 етажа.

Над входа на кулата стои огромен месингов лъв 8 на 4 м и тегло около 12 т, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.

По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на "Орлово гнездо", на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на "Орлово гнездо" като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх "Шипка", тогава "Свети Никол", който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.

Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв м, т.е. височината на скалистия връх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".

Геройството на строителите

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх "Шипка".
Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г.

Няколко години се правят технически проучвания и малко по малко се доставят строителни материали. Бурите и през лятото, и през зимата, и големите студове разтеглят строежа дълго във времето, с много прекъсвания. Върхът е висок 1326 метра и през него минават всички въздушни течения от двете страни на Балкана.

Същинското строителство започва есента на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов и арх. Генчо Скордев. По строежа работят двайсетина майстори и каменоделци от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, пясъкът се превозвал с катъри.

През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев (Пеньо Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. Историци твърдят, че най-големи заслуги има майсторът Пеньо Колев – Бомбето. През годините по-късно той участва в строителството на много фабрики, обществени сгради, мостове, включително Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София.

На Бомбето му се носила славата на много експедитивен и способен майстор. Още на 20 години получил разрешително за ръководител на строежи до определени размери, защото се научил да разчита инженерни чертежи, без да има инженерно образование. Преди да се появи на Шипка, две години майстори и строители работили и се отказали поради трудните условия. Строежът замрял.

През 1928 г. от строително дружество „Циклоп“ поканили Пеньо Бомбето да продължи работата като ръководител на строежа. Той приел, след като огледал построеното и се срещнал с някои живи опълченци. Тогава е бил на 26 години. Лично обикаля из габровско и наоколо да търси майстори и строители.

Първо подготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. После започва каране на пясък и камъни. Доставяли с магарета и катъри вода с буренца по 25 литра, и една 100-литрова бъчва, с волска каруца. Пеньо Бомбето бил главен двигател, умеел да мотивира работниците и майсторите. Работели от април до октомври, после прекъсвали, идвали следващия април, така 1928, 1929, 1930 година докато завършат строителството.
Паметникът представлява каменна кула с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на крепост. Висока е 31,5 метра, на върха има площадка, от която се открива панорама наоколо.

Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през 1929 г. Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. Направили груб макет на лъв с подръчни средства, и го качили върху изградения вече паметник.

Така установили, че ако скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил поставен над главния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета.

От всяка страна на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци.

Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

За костите Пеньо Бомбето разказва, че докато работели на върха, намирали наоколо кости и черепи и започнали да ги събират за костницата. „Хем ни беше страшно, хем гордо“, пише Бомбето в спомени, запазени в държавния архив в Търговище.
Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак.

От Казанлък до с. Шипка превозването им се извършва с камиони, а от с. Шипка до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път.

Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха.

Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на неколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждали ръчно с лостове.

Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.

1 000 000 килограма пясък са използвани в градежа.

По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.

Над 5 милиона лева са стрували по тогавашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свободата на Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ.

Месингов лъв пази върха за поколенията

Над входа на кулата стои огромен месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло около 12т. и сглобен от 53 отделни парчета.

Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

След реставрация се оказа се, че фигурата не е от бронз, а от месинг – от гилзи на куршуми. При отварянето на фигурата на лъва реставраторите констатират, че 100 години по-късно металната конструкция вътре в нея е здрава и непокътната.
На другите три страни на паметника са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.

Женска фигура олицетворява победата над турските войски.

На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец.

На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа".

На останалите етажи е разположена музейната експозиция, която съдържа всичко свързано с героичните защитници на Шипка – оръжие, вещи, фотоси, ордени, медали и др.

На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
За да се стигне до паметника, трябва да се преодолее каменно стълбище. До връх Шипка водят 894 стъпала.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III.

Във вестниците от онова време е публикувана речта на цар Борис III при откриването:

„Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. "
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.

На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.

Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение.

Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.

Господа, на тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.

Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!”

Върхът е прекръстен от "Св. Никола" на връх "Столетов" през 1951 г., на името на генерала организирал отбраната на прохода.

През 1977 г. е прекръстен на връх "Шипка".