Настояват с подписка за доклада за състоянието на мониторинговата система за въздуха

Какъв въздух дишаме – въпросът може да е риторичен за гражданите, но няма официален отговор от държавата. Екологични организации от страната започнаха от Велико Търново национална подписка, с която искат Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околната среда да публикуват доклада за състоянието на националната ни мониторингова система за въздуха. От документа се очаква да стане ясно какви са проблемите и измерват ли се ефективно и качествено замърсяванията на въздуха.

Неправителствените организации, които се борят за по-чист въздух в градовете, настояват да получат доклада, който би трябвало да е готов още миналата година, за да стане публично достояние какви са проблемите в националната ни система за измерване чистотата на въздуха, посочи Ивайло Попов от сдружението "За Земята", част от гражданското обединение "Дишай, България":

"Ние вече сме открили редица проблеми, например в София с някои станции, и в други градове сме открили проблеми, но искаме да видим това, което институциите смятат за проблем, за да може публично, открито да се признаят тези проблеми и да започне да се работи по тях, така че в най-скоро време да можем в България, в градовете, в които се измерва въздухът, да знаем, че се измерва правилно, обективно, за да знаем какво дишаме. И по-важното е на база на тази информация да се предприемат адекватни мерки, така че да дишаме въздух, който не ни убива и не ни разболява".

Подписката може да бъде намерена във фейсбук страницата на "Дишай, България". Няма срок за нейното събиране преди да бъде внесена пред министъра на екологията – било то служебен или следващ от редовното правителство:

"Към момента адресираме към служебния министър. Надяваме се да уважат правото на гражданите да знаем какво се случва в България, какво се случва със системата за качеството на въздуха и какво се случва с въздуха, защото според всички български и европейски закони имаме право на тази информация и тя не бива да бъде крита. Това криене създава още по-големи съмнения и притеснения за това, че институциите не измерват по правилния начин качеството на въздуха и се прикриват някакви проблеми".

От неправителствената организация са поискали доклада по реда на Закона за достъп до обществената информация. Завели са административно дело срещу мълчаливия отказ.

Русе е един от българските градове, станал пословичен с мръсния си въздух от 90-е години и до днес, когато новите инвеститори продължават да изпускат вредни емисии. Проблемите стават комплексни, а хората, които подаваме сигнали, сме привиквани в полицията за обяснения, разказа Ивелина Петрова от сдружението "Дишай, Русе":

"Става дума за залпови, нощни, неорганизирани емисии, които ни тровят. Подаваме сигнали. В началото на годината затворихме и Дунав мост. Дойде министър Юлиян Попов. Получихме поредните обещания за създаването на комплексна комисия, която ще направи комплексни проверки и комплексна програма. Проблемите ни станаха комплексни, защото се оказа, че с нашите сигнали до институциите ние ги тормозим. Бяхме привикани от полицията, обвинени в престъпление срещу околната среда и дивата природа, заради това, че подаваме сигнали и заради това, че искаме информация по ЗДОИ от РИОСВ. Сега прокуратурата се е самосезирала въз основа на нашите показания и е образувала досъдебно производство. Сега сме викани като свидетели този път, за да се съберат данни за замърсяване в Русе".
Биолог: Гълъбите в Русе не измират заради мръсния въздух
В Димитровград хората си поеха глътка въздух след огромните проблеми, които имаха със замърсяванията от ТЕЦ 3, разказа Веселин Вълев от сдружението "Дишай, Димитровград":

"ТЕЦ 3, заради ниската цена на електроенергията, спря дейност, но това не означава, че отново няма да започне и това ни притеснява. Организирахме няколко протеста и целта ни беше да оповестим същинския проблем сред хората и те да го осъзнаят, че болестите не идват само от вирусите. Ние сме регион с онкоболести и респираторни заболявания при децата. Съмненията ни са, че са от замърсения въздух, въпреки че е трудно доказуемо".

В Димитровград хората може да видят параметрите на въздуха, но не съвсем и затова си викнали неволята на помощ, разказва Христо Христозов:

"Мониторът, който отчита резултатите от станцията, е поставен вътре във фоайето на общината и хората в свободното си време, когато излизат на разходки, нямат достъп до него. Ние направихме вече няколко системи, с които информираме гражданите, имаме собствена измервателна станция. С нея създадохме вайбър канал, който автоматично при превишение на определени параметри, сигнализира хората. Когато детето ти играе в парка, не знаеш какъв въздух диша и дали това не е вредно за него. Вярвам, че държавата ще ни чуе и ще знаем какъв въздух дишаме. Трябва добра воля и да няма политически пречки за това. Трябва да се покаже какви са проблемите, за да може да се търси тяхното решение".

Във Велико Търново с европейско финансиране общината изгради две малки станции, които са в паркова среда и основно мерят замърсяването с фини прахови частици. Станция има и голям инвеститор в дървопреработката, който великотърновци винят за мръсния въздух в града. Замърсяването идва и от трафика, а зимата от печките на дърва и въглища, за чиято подмяна има осигурено финансиране, но не и осезаем интерес сред гражданите. Великотърновци са в пълно неведение какъв въздух дишат, коментира Роман Рачков от "Дишай, Велико Търново":

"Ако говорим за официалната система за мониторинг, дори да видят нещо, то ще е за състоянието на въздуха в Горна Оряховица, защото единствената станция на Изпълнителната агенция за околната среда, която е част от мрежата за национален мониторинг, е в Горна Оряховица, което по никакъв начин няма да покаже каква е чистотата на въздуха в града".

Роман Рачков предлага да се изгради система, която да се внедри към системата на електронните табла на автобусните спирки във Велико Търново и поне на тях хората да виждат някои от параметрите на въздуха, измервани от двете общински станции.

Знаем какъв е съставът на въздуха на Марс, но не и какво дишаме на улицата, на която живеем, или на автобусната спирка, казват представителите на екологичните организации и продължават да искат от държавата публичност на информацията за чистотата на въздуха.