15 май 1917 г. Сърби извършват Босилеградското клане

На 15 и 16 май 1917 г. сърбите влизат в Босилеградско през паравоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства. Така историкът Ангел Джонев описва Босилеградското клане в своята книга, посветена на клането в края на Първата световна война.

Историята на Западните покрайнини е поредица от военни престъпления срещу легитимния стремеж на българите за несъстоялото се национално обединение. С тази цел България се включва в геополитическия сблъсък по време на Първата световна война на страната на Централните сили. Заедно със съюзниците Българската армия започва военна офанзива срещу Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската армия се спасява през Албания. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военно - инспекционна област с изградени окръжни, околийски и общински структури.

През 1916 г. войната продължава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, но затова пък е отстъпен районът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този участък се съчетава с провеждане на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е възложена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916 г. със самолет е транспортиран в Поморавието с инструкции да организира т. н. Топлишка буна срещу българската власт, за да отслаби тила на българското командване и да го координира с опитите за пробиви на Южния фронт.

Самата акция започва с едно нападение на ж.п. линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и германски войници в една санитарна композиция. На 15-16 май 1917 година Коста Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в района на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана, по особено жесток начин са убити 32 мирни жители по домовете им, основно възрастни, жени и деца, сред които и двама селски учители, две деца се неустановени имена са изгорели в една запалена къща, изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, ценности и хранителни продукти. Нанесената вреда е на стойност 2,5 милиона лева.

По-голяма от част от населението е предупредено в последния момент и успява да се спаси с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да издевателстват, убиват, палят и изнасилват. В някои планински махали самоорганизирали се местни селяни оказват въоръжена съпротива, за да осигурят бягството на жените и децата си пред погрома. При първи сблъсък със сборна рота от Кюстендил, Печанац минава сръбско-българската граница и се оттегля към Косово.

Нахлуването на българска територия и клането в Босилеградско от преди 100 години е поредната стъпка от вековните сръбски аспирации за завоюване на български земи и асимилиране, т.е. сърбизиране на българско население. Използвайки момента, когато в Босилеградско няма български военни части, а всички военно - способни мъже са мобилизирани на фронта, Коста Печанац, по задача на сръбското командване, провежда жестока терористична акция срещу мирното българско население с цел насилие и грабеж в нарушение на всички известни конвенции и правила за водене на военни действия.

Това е третата сръбска военна акция за овладяване на Босилеградско проведени в началото на миналия век през 1913, 1915 и 1917 г. и приключили с Ньойския мирен договор и окупиране на Западните покрайнини от страна на Държавата на сърби, хървати и словенци.

Една от целите на тази терористична акция е да се произведе силен психологически ефект върху Главната квартира, която тогава се намира в Кюстендил. Именно затова тази акция е възложена на един закоравял терорист и убиец какъвто е Коста Печанац, който има опит в провеждането на такива терористични акции не само срещу българското население в Македония, но и срещу населението в Поморавието с цел насилие и грабеж.

Спомените от този ужас и до днес живеят в Босилеградско.