Проф. Гечев, живеем в несигурен и бързо променящ се свят. Предизвикателствата пред Европейският съюз са големи. Вие като кандидат за евродепутат кои основни приоритети бихте извели и как виждате тяхната реализация?
Прекратяването на войната на територията на Украйна е абсолютен приоритет номер едно. ЕС се намира в геополитически капан от който трябва да излезе колкото се може по-бързо. Икономиката се намира в кризисно състояние, моторът на европейският бизнес - Германия, се задъхва в задълбочаваща се рецесия. Фактически подарихме руските евтини енергийни източни и стратегически суровини на Китай и Индия. А вместо това внасяме далеч по-скъпи заместители от САЩ или прекупуваме руските ресурси от други страни на по-високи цени. Така двата основни конкуренти на ЕС: САЩ и Китай получиха от нас безценен подарък, а ние лазим по икономическото дъно.
Към това трябва да прибавим изтичане на ценни наши значими бюджетни ресурси за военна помощ, за издържане на имигранти, за социални компенсации на десетки хиляди европейци губещи работните си места и т.н. Всъщност в края на 2014 г. лидерите на ЕС бяха намерили решение на проблема в Минските споразумения. Президентите на Франция (Оланд), Украйна (Порошенко), Русия (Путин и Канцлера на Германия (Германия). Този международен договор ясно разписваше отговорностите на подписалите страни и предполагаше незабавно прекратяване на военния конфликт. Но следващият украински президент Зеленски отказа да изпълнява договора. Нещо повече, през 20222 г. той издаде президентски указ, забраняващ каквито и да било преговори с Русия.
Впоследствие ЕС фактически беше изтласкан от механизма за управление на процеса, като продължи да бъде един от основните “платци“ за покриване на последиците. Ще ви дам примери. ЕС гласува 50 милиарда евро помощ за Украйна, а за научни-изследвания под 14 милиарда евро за 2024 г.. Общите субсидии на Общността за земеделие в 27-те страни-членки практически са равни на помощта за Украйна. Продължаването на тази политика ще е пагубно за нас, ако не се намери бързо и ефективно решение. Затова задача номер едно на новият европейски парламент трябва да бъде мир, мир и пак мир на нашия континент. ЕС може и трябва да върне своята ключова позиция на световната политическа и икономическа карта.
Вторият приоритет, според мен, са технологичното обновление и приложните научни изследвания. Днес ЕС не е водещ в нито едно значимо направление на световната наука и практика. Ние изоставаме от САЩ, Китай, Южна Корея и Япония в областта на електрониката, космическите изследвания, изкуственият интелект, индустриалните роботи, фармацията, генетиката и т.н. Бюджетът за наука на Европейската комисия е твърде малък и се него не може да се направи пробив в нито една от горните области.
Нашита конкуренти мобилизират десетки милиарди долари по отделни програми, с които примерно стигнаха обратната страна на луната, и наситиха промишлеността си с индустриални роботи. Търговският дефицит на ЕС само с Китай миналата година достигна почти 300 милиарда евро! Затова в следващите години трябва да бъде увеличен значително бюджета за научно-развойна дейност.
Трябва да се промени и механизма на разпределение на средствата. Сега то е на всички страни по-малко и в непрекъснато променящи се области, поради краткосрочния характер на финансираните проекти. За да сме конкурентоспособни е необходимо средствата да се концентрират в няколко възлови области, като за изпълнението се мобилизира най-доброто от научния потенциал на страните-членки. Ако не се направи това, ще продължим да изоставаме.
Бих посочил за трети приоритет категоричното запазване на вземането на стратегически за ЕС решения само с пълен консенсус на страните-членки. България трябва да бъде достоен и равнопоставен член на общият ни европейски дом! Известно е, че четирите големи страни (Германия, Франция, Италия и Испания) опипват почвата решенията да се взимат с мнозинство, формирано от страните с население над 50% от това на ЕС. Това би било грубо погазване на принципите на демокрацията и на самата основа на Договора за формиране на ЕС. Реализацията на идеята им за “ Европа на две скорости“ ще ни остави завинаги в периферията на Съюза. На такъв колонизиращ опит трябва да се даде решителен и безапелационен отпор.
България ще бъде представена в ЕП от 17 депутати сред общо 720. Вие с какво можете да бъдете полезен в неговата работа при тези трудни условия и множество предизвикателства?
EП играе ключова роля във формирането и реализацията на политиките на Европейската комисия. Всички програми пряко или косвено са съобразени с принципите на устойчивото развитие. През 1996-97 г. бях Председател на Комисията за устойчиво развитие на ООН и нашият екип разработи система от принципи и показатели за устойчиво развитие на страните-членки, в т.ч. ЕС, които бяха одобрени през септември 1997 г. от Общото събрание на ООН. Опитът ми като министър на икономиката, народен представител и зам. председател на комисиите по бюджет и икономическа политика също би бил от полза. Бил съм гост-професор по макроикономика и международни финанси в редица университети в ЕС и САЩ, участвал съм в няколко изследователски проекта на ЕС и Световната банка.
Канен съм за експерт на Дирекция “Наука“ на Европейската комисия при оценка на изследователски проекти по икономика, кандидатстващи за финансиране. През последните години представлявах БСП в групата икономически експерти на ПЕС, където разработвахме алтернативни бюджети и политики от името на социалистите в Европейския парламент. Познавам добре европейските институции и икономика, имам конкретни идеи за решаването на някои от назрелите проблеми и предизвикателства. С авторитет, аргументи и опит могат и трябва да се привлекат депутати от другите страни-членки за законодателна дейност от общ интерес. Постигането на баланс на интересите на толкова много страни е трудно, но абсолютно задължително условие, за да постигнем желаните резултати.