Турски документи за Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август (нов стил) отбелязваме 121 години от избухването на Илинденското въстание – най-масовият въоръжен бунт на българите против османската власт. 26 000 българи, огромното мнозинство от които са представители на българския етнос, грабват оръжието, за да се борят за автономията на Македония и Одринско, коментира БГНЕС.

121 години по-късно темата често се използва за политическа употреба от политиците от България и Северна Македония. Създава се изкуствен спор за националното самосъзнание на хората, организирали и участвали в кървавата борба през 1903 г. Въпреки това, оцелелите исторически извори от този период дават ясно да се разбере, че Илинденското въстание е дело на смели българи, които са продължители на възрожденските идеали на Раковски и Левски.

Изключение не правят и османските извори, като от телеграмите на военните началници ясно се разбира, че османската армия се бори с български въстаници.

Ето какво пише битолският каймакамин Мехмед Шевки в телеграма до Генералния инспекторат в Битоля за събитията от нощта, в която е обявено въстанието.

„На 20 този месец (визира юли – стар стил), около 11 часа, докато гарнизонът в Смилево (родното село на Дамян Груев) провеждаше поименна проверка, българските въстаници, които още през деня се бяха скрили по къщите, са убили един жандармерист и 8 редовни войници, а 9 са ранили.

Същата нощ в Крушевска нахия, българското население обградило нахийската управа, телеграфната централа и казармените помещения, и използвало оръжие“.

Кичевският каймакамин Джелал отправя подобна телеграма до Генералния инспекторат в Битоля.

„На 21 юли (стар стил), понеделник голям брой български въстаници нападнали военните караули край селата Теке, Извор и Слп, населено изключително с мюсюлмани. Караулът отвърна на огъня и не позволи на въстаниците да извършат злодейства“.

Красноречива е и телеграмата на охридския каймакамин Мехди от 11 август (стар стил) относно населението на охридското село Брежани, което е било опожарено от въстаническите чети на 9 август.

„Селото Брежани от нахията Дебарца е главна опора на въстаниците. Жителите вси са българи“, пише Мехди.

„Всъщност, в споменатата нахия, всички села са български, освен Песочени, което е мюсюлманско“, добавя каймакаминът.

Прилепският каймакамин Али Раза изпраща телеграма до Генералния инспекторат в Битоля, в която съобщава за битка, която се води между българска чета и османски части, край мариовското село Витолишта.

„От 28 юли (стар стил) до вечерта на 11 август, българските въстаници нападаха конака и казармата в село Витолишта, което е център на Мариовската нахия. В битка, която траела 18 часа въстаниците били поразени.

На 10 август, с помощта на селяните от околните села, българските въстаници: прилепският касап Мойсо, Танто от село Бонче, Марко и още 9 лица, чиито имена са непознати, били отведени до селото Щавица в планината Ферхад Бейрам, от селянин от кичевското село Пласница“.

В своя телеграма от 21 август (стар стил) заместник- каймакаминът на Лерин Али пише следното:

„От страна на българските въстаници е извършено нападение срещу мюсюлманските села: Горно Клещино (31 юли), Спанци (2 август), както и на нахията Невеска на 3 август. В нахията Невеска била изгорена казармата и прекъснати телеграфните жици. От царската войска загинали четирима войници и един жандармерист“.

Сведенията на турските военни и чиновници са достатъчно ясни какъв е бил характерът на населението в Македония. Документите, които БГНЕС използва за написването на тази статия са публикувани не в български, а македонски сборник: „Турски документи за Илинденското востание“. Те са издадени от Архива на Македония в Скопие през 1993 г. по повод 90-годишния юбилей от въстанието.

Когато историческите документи говорят, всякакви коментари и интерпретации са излишни!

---------------

Велислав Илиев, международен редактор в БГНЕС.