9 август 681 г. Византия признава хан Аспарух за владетел на България

На 9 август 681 г. на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.

Шестият вселенски събор (или Третият константинополски събор) се е провежда в периода от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. Свикан от император Константин IV Погонат, съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и папа Хонорий I.

В изказването си презвитер Константин от Апамея споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), „нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България”.

Тази реч на Константин се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България.

През първите години на своето управление хан Аспарух извършва няколко важни държавнически дела:

• регулира отношенията си със славянските племена в състава на държавата, като ги задължава да охраняват границите на юг и на запад;
• предприема поход срещу хазарите, прогонва ги на запад и разширява България до р. Тимок и Карпатите;
• укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър и други укрепени пунктове;
• изгражда „великия презид” – земен ров и вал – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море.

През 688 г. византийският император Юстиниан ІІ нарушава мира и предприема поход към Солун и Македония, но на връщане попада на българска засада в Източното Беломорие и претърпява пълен разгром.

Чрез своите военни и дипломатически акции българският владетел влиза в съюз с Куберова България в земите на днешна Македония, постоянно застрашавана от Византия. Така хан Аспарух успява да присъедини и защити славянското и българско население от тези югозападни територии.

Смята се, че хан Аспарух е утвърдил хронологичния паметник „Именник на българските ханове”.

Храбрият и непобедим основател на Българската държава Хан Аспарух загива във войната срещу хазарите на североизток през 700 година.