10 септември 1944 година: Убит е известният журналист и издател Данаил Крапчев

На 10 септември 1944 година големият български общественик и журналист Данаил Крапчев става жертва на комунистическия терор.

Той е убит от комунистите в Горна Джумая при неизяснени докрай.

Причините, поради които е преследван дълги години от московските комунисти и техните агенти в България, са неговият голям патриотизъм и силните статии против комунистическите терористи и техните московски господари на страниците на вестник ''Зора'', на който е директор и който той превръща в ''българския Таймс''

Заглавия като ''По следите на разбитите болшевики'', ''Ниското ниво на Съветския съюз'', ''Най-слабото място на Съветския съюз'', ''Германия спаси Европа от новия Чингис хан'' и др. в неговия вестник ''Зора'' са предизвикали безмилостната омраза към бележития публицист.

Два пъти преди преврата на 9.09.1944г. комунистическите престъпници правят опит да го убият по заповед на тогава нелегалното Политбюро на ЦК на БКП, за което свидетелства в спомените си и другарката Цола Драгойчева.

Първият опит е неуспешен. Похитителите са забелязани навреме и заловени. По време на втория опит на Данаил Крапчев е нанесен жесток удар с ятаган по главата и той едва остава жив.

На 9 септември 1944 година е арестуван от комунистически паравоенни сили. Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 година в завзетото от тях полицейско управление на Горна Джумая. Убийството впоследствие е "узаконено" с присъда Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Данаил Крапчев е роден в Прилеп на 15 декември 1880 година. През 1898 година завършва Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 година история в Софийския университет.

През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание "Македоно-одрински преглед", след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник "Илинден" в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник "Отечество" и вестник "Родина" в Солун.

В периода 1909-1912 издава вестник "Вардар" в София и последователно го преименува на други наши реки "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция.

През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник "Българин" в Солун.

След Междусъюзническата война е редактор е на органа на Демократическата партия "Пряпорец", издаван в София. В периода 1915-1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец".

През 1919 година създава независимия информационен всекидневник "Зора", един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат 1944г., на който е директор до края на живота си.

По същото време е директор-собственик на акционерните дружества "Български печат" и "Преса".

Член е на Македонския научен институт.

След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово.

През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:

„Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.“

При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:

„...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата..."

С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство.

На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари. Той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, но нахвърлили се върху него с ятагани.

Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива.

На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат. Арестуван е на 10 септември 1944 година...