Държавата ще уволнява академични преподаватели, 18 ВУЗ-а са заплашени от фалит

Държавата напълно преобръща баланса на отношенията си с висшите училища с приемането на новата методика за разпределение на държавната субсидия за издръжка на обучението на университетите. По силата ѝ, осемнадесет от тях следва да намерят начин да разпределят средства за възнаграждения в строго определен размер, но при неосигурено достатъчно финансиране. Това става ясно от експертен анализ на ефектите на постановление на Министерския съвет, приет по предложение на МОН миналата седмица. Той е изготвен от екип, ръководен от д-р Антония Янева и д-р Рая Драгоева.

„Зад сложната формула, която ведомството използва, за да разпредели парите между 32-те висши училища, които то засяга, се крият много несъвършенства или тенденциозно включени компоненти, които водят до подобен неприемлив резултат“ – посочват образователните експерти.

„Липсват единни правила за всички професионални направления, използвани са много откровено нагласени параметри, дублиран е ефектът на определени индикатори и много други компоненти, които показват, че не се търси създаване на единна и непротиворечива система, която да класира отделните университети според реалните им постижения и достойнства, а по някакъв друг необявен критерий“, е мнението на д-р Янева и д-р Драгоева.

Правилата за фиксиране на работните заплати на академичния състав бяха приети по предложение на Красимир Вълчев в съдействие със синдикалните структури към КНСБ през месец февруари тази година и доразвиха идеята за фиксирането на минималната работна заплата за асистентите, въведена отново по време на неговото управление като министър през 2020 година. С това се измени напълно принципа „възложител-изпълнител“, който действаше до този момент в системата на висшето образование. Финансовата необезпеченост на мерките, свързани с осигуряване на работните заплати от страна на държавата деформира бюджетите на университетите и бе повод за формиране на извънредно бюджетно финансиране, осъществявано по неустановени правила досега.

„От анализът ни става ясно, че законово определените заплати в тези 18 висши училища могат да бъдат достигнати единствено вследствие на уволнение на академичен персонал и закриване на специалности, катедри и факултети. Още повече, че предлаганите на ректорите споразумения за допълнително финансиране, с което да се компенсира недостига са юридически проблемни, защото в Закона за висшето образование нормативно не е предвиден подобен административен инструмент.“ - е изводът на авторите.