Д-р Петър Берон: Хората не искат да гласуват за тарикатите от ниско качество в НС

"Духовете се подготвяха за промяна", отбеляза пред БНР д-р Петър Берон по повод годишнината от 10 ноември 89-та.

Той е един от най-видните съвременни учени, наследник и съименник на автора на Рибния буквар, но и един от основателите на "Екогласност" и Съюза на демократичните сили (СДС), участник в Националната кръгла маса, положил подписа си на новата ни Конституция.

"Ние от "Екогласност" събирахме подписи в градинката пред "Кристал", спомня си д-р Берон.

"Събрахме подписите, но трябваше и да ги внесем в парламента. Това не се беше случвало досега. Отидох до кметството и заявих, че на следващия ден под прозорците им ще мине манифестация, и трябва да се осигури охрана, за да се избегнат размирици. Кметът беше потресен, но организира отрядници, на които закачиха червени ленти, а ние сложихме на нашите – сини. Оттам синият цвят по-късно стана символ на СДС. На 3 ноември потеглихме с около 3000 куражлии към парламента. Когато стигнахме до площад "Ал. Невски", точно в 17 ч., забиха камбаните. Хората се разплакаха и казваха: "Свърши се!".

"Скоро обаче разбрахме, че преобразуването на властта не е лесна работа. Комунистите държаха в ръцете си парите, войската, милицията и тайните служби, а народът нямаше нищо, но не искаше стария режим", спомня си Петър Берон и допълва, че за да се избегнат кръвопролития, се сформира Национална кръгла маса, на която основните политически сили – СДС и БКП – договарят и подписват редица споразумения, които гарантират мирното развитие на прехода. Свиква се и Велико народно събрание за изработването на Конституцията:

"Великото народно събрание беше наистина представителна извадка на обществото – там бяха затворниците и техните палачи, най-добрите писатели и музиканти – като Валери Петров, Кирил Маричков и др. Съставихме една европейска конституция. Нейната първа част е взета от Хартата на основните права на ЕС – свобода на словото, печата, пътуванията и т.н. Искаше ми се да вкараме и закон за задължението на гражданите към страната, но не се съгласиха, а всеки един от нас е длъжен да прави усилия, за да може страната ни да просперира."

Според д-р Петър Берон, за да излезем от политическата криза днес ни е нужна национална доктрина и усещане за национално достойнство.

Това е и причината много качествени, млади хора да напуснат страната ни. "А каква е ползата от демокрацията ни без българи?" – пита той . По думите му, за разлика от онова време, сега няма "революционна обстановка", а в Народното събрание са се настанили тарикати от много ниско качество.

Хората виждат всичко това и по тази причина не гласуват, категоричен е д-р Берон.

"Доверието в народното събрание е 6%, а те решават съдбите ни…Трябва да сме част от ЕС, но да имаме достойно държание, а не да изпълняваме това, което казват началниците – посочва още д-р Берон. – Да стоим стабилно и да показваме своето виждане, да разработваме наши проекти и да усвояваме средствата за тях. Сега не ни дават пари, защото ни нямат доверие, а не защото не изпълняваме заръките им", отбелязва ученият и изтъква, че просешкото поведение не ни приляга:
Как свободното слово остана несбъдната мечта за българската демокрация

"Къде се намираме днес? Намираме се там, където сме се намирали цели 13 века. Нашата държава е единствената в Европа, която си е запазила името през цялото това време. Делим се на русофили и хора със западни убеждения, а сме един народ – дишаме един въздух. Трябва да си помагаме и да се грижим за страната ни! Ще бъде жалко да изчезне държавата ни, заради немарливост и угодничество. Имаме прекрасна природа – в най-благодатната част от умерения пояс – плодородна земя, планини, море, реки, и работливи хора. Ние сме народ с достойнство, история, традиции и географско положение, което е стратегически важно – това са козове, с които можем да търгуваме, но е необходимо и да се научим да отказваме", завърши д-р Берон.