Кой опита да отвлече български посланик в Йемен

13 май 2012 г. - опит за отвличане на българския посланик в Йемен и съпругата му. Нападението стана в столицата Сана. Дипломатът се отърва с леки наранявания, а съпругата му е добре.

От пикапа изскочили четирима въоръжени нападатели, счупили стъклото на леката кола, започнали да бият дипломата и да се опитват да го измъкнат от шофьорската седалка. Той обаче оказал съпротива и успял да се измъкне.

Опитът за отвличане на посланик Борис Борисов през 2012 г. е сред големите мистерии в българската дипломация. Той е опитен дипломат и е един oт известните български арабисти. Възпитаник е на Багдадския университет. За 25 години в системата на външното ни министерство той преминава през всички нива - от аташе до пълномощен министър в няколко страни.

Каква е истината за "Йеменската мистерия" една година, след като в страната бяха отвлечени български моряци – разговор с Борис Борисов в „120 минути“.

Връщайки се към онези събития си спомням, че първоначално си помислихме, че зад нападението е някоя от терористичните организации, които след ликвидирането на Бен Ладен в Пакистан година по-рано иска да покаже на света, че още съществува. Не може да не сте си го помислили и вие в първия момент.

Борис Борисов: Такива бяха очакванията на всички. Имахме още тогава някакви подозрения, базирайки се на това, което беше разменено като информация с йеменските власти и с посещенията в нашето външно министерство на йеменския временно управляващ по това време.

Какво се случи в онази вечер на 12 май 2012 г.?

Борис Борисов: Колата беше блокирана от един пикап. Няколко въоръжени лица изскочиха от нея, започнаха веднага да стрелят и да удрят по колата с приклади. Опитаха се да ме измъкнат от колата, за да ме отвлекат. Спаси ме инстинктивното желание да не се подчиня на тези заповеди въпреки изричните инструкции, които има при такива инциденти - би трябвало човек да изпълнява указанията на похитителите. Но обстановката в страната през последните месеци там беше такава, че беше съмнително дали ще има благоприятен развой, ако се подчиня на заповедите на похитителите.

В книгата Ви „Посолство“, която е под формата на роман, с променени имена разкривате, че причината за нападението е далеч по-прозаична. Не знам докъде е истината. Сделка за внос на оръжие от българска фирма към Йемен. Може ли да открехнем малко завесата - кой на кого продава оръжие?

Борис Борисов: Това е истина, въпреки че книгата я определям като политически трилър. Освен литературна тя има политическо, дипломатическо и дори криминално изражение. Много от събитията са предадени едно към едно, въпреки че всички имена на основните действащи лица са променени. Но всички те имат реални прототипи. Това са опити на една йеменска фирма да достави оръжия за групировките, които точно в този момент се бяха активизирали във връзка със събитията от т.нар. арабска пролет в началото на 2011 г. и следващите няколко години. В целия арабски свят тези събития бяха във фокуса на вниманието, защото бяха насочени за сваляне на диктаторските режими в няколко страни. Инициативата е дошла от йеменския замесен бизнесмен, който е шейх. Доставяли сме всякаква продукция на страната по официалните канали, но в случая е имало стремеж те да бъдат заобиколени. Тази сделка се е представяла пред институциите като сделка за доставка на минерални торове от България за Йемен.

Случва се така, че този псевдо български бизнесмен решава да измами арабския си контрагент. Да изсмуче от него колкото е възможно по-голям брой авансови плащания и накрая да не му достави нищо. Той получава около 700 000 долара.

Йеменският шейх, който е измамен тръгва да си търси правата по съдебен път в България. Какво се случва със сигналите му срещу българския оръжеен търговец?

Борис Борисов: Първо са направили оплакване в тяхното посолство у нос, те са връчили нота в нашето външно министерство. Ние получихме копие от тази нота и бяхме осведомени. Нашите власти не реагираха по никакъв начин, защото този български бизнесмен всъщност е лице, което е било оперативно интересно на нашите служби. Многократни настоявания имаше от моя страна, след като имаше вече някаква яснота по въпроса, този човек да бъде извикан и да му се изискат обяснения. И накрая се стига до опита за отвличане, за да може българските власти да принудят този бизнесмен да върне това, което е взел, от арабския шейх, след като не може с легални средства.

Вие как разбрахте в крайна сметка кой седи зад опита за покушение между вас?

Борис Борисов: В Йемен действа една система, която е паралелна на официалната държавна власт. Там доста въпроси се решават по този начин. Първо имах подозрения още от самото начало на тези легални интервенции на йеменския бизнесмен. След това той направи посещение в посолството и отправяше заплахи. Беше стигнал и до официалните канали на своята страна. Реално потвърждението, че този човек стои зад опита за отвличане и след това за повторния опит срещу друг български дипломат на следващата година, получихме тогава когато членовете на една йеменска делегация от тяхното министерство на вътрешните работи трябваше да пътува за България. Аз ги помолих да кажат и те в неофициален порядък ни казаха, че вероятно тази фирма стои зад цялата история.

Точно преди година хутите отвлякоха двама български моряци. Ситуацията е деликатна, защото тяхното освобождаване е свързано с войната между Израел и „Хамас“, от една страна, и противопоставянето Иран срещу Израел - от друга. Как се преговаря в тази ситуация?

Борис Борисов: Много трудно се преговаря, защото тези власти, които са в Сана и около една трета от територията на страната в северозападната ѝ част, се контролира от представители на хутите, които не са международно признати власти от никоя страна в света. Освен тези чисто политически искания, които те имат, свързани с евентуалното прекратяване на израелската операция в Газа и в Ливан, задържането на екипажа на кораба според мен е опит да бъде легитимирана тази власт сред международната общност.

Бихте ли се върнали в Йемен отново?

Борис Борисов: Бих се върнал от любопитство и от любов към тази страна, която е уникална. Този народ, особено частта му, която живее в окупираната от движението на хутите територия, спрямо това население е осъществявано нещо като геноцид. Те бяха лишени над 8 години от правото да пътуват, да получават квалифицирана медицинска помощ само защото територията се контролира от хутите. Трябва да се направят усилия от международната общност да бъде преодоляно това.