Петър Берон: Казах на Живков, че ще го разстрелят като Чаушеску. Засмя се и ми направи кафе

На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт. Ден след като символът на комунистическия Изток – Берлинската стена, е разрушена. Вятърът на промяната е неудържим.

След 45 години е време тоталитарната държава да бъде разградена. Неформалните дисидентски организации започват да изграждат структурите на опозицията. Забравени от десетилетия, старите партии започват да се възраждат. Надеждата е огромна. По улиците излизат десетки хиляди. На 7 декември се ражда Съюзът на демократичните сили. А председател на националния координационен съвет става Петър Берон.

35 години по-късно се срещаме в Националния природонаучен музей. Там където го заварват промените. „Вярата е само в църквата. В обществения живот има действия. Много хора ме питат „Ама вие разочаровани ли сте от това, което стана?” Отговарям, че не съм разочарован, защото никога не съм бил очарован от всички тези хора. Направи се това, което е възможно – да се смени строя и цялата Конституция. Ние го направихме”, разказва Берон.

Историята обаче започва в началото на 1989 г. Тогава вече има настроения в БКП за промяна по модела на перестройката налагана от Кремъл и Михаил Горбачов. Протестите заради обгазяването в Русе обаче засилват този процес.

„Април месец 1979 г. се срещнахме с Христо Смолянов. Тъкмо приключваше Русенския комитет. Събрахме се в апартамента на баща му и създадохме „Екогласност”. Аз бях секретар, Петър Слабаков беше председател. Тръгнахме да правим различни екологични акции. Започнахме да събираме подписи за разни проекти. Междувременно започнаха да се възстановяват старите партии. Събрахме 12 000 подписа. На 3 ноември направихме първото свободно шествие”, посочва той.

„Излязоха едни от Народното събрание и взеха подписите. Една журналистка ме дръпна за балтона и ми каза, че Тодор Живков е свален. Веднага дойдоха едни японци и поискаха да направим пряко предаване за Токио, преди нашите хора да са научили”, спомня си Берон.

„Един ден ме покани Джеки Вагенщайн да пием по кафе. Решихме да направим проект, в който официално да подкрепим промените, които ще бъдат направени. Всичко беше претъпкано с хора – по балконите, по дърветата.

35 г. от свалянето на Тодор Живков: Разказ на участници от двете страни на барикадата

Той разказва как се е стигнало до идеята да се създаде голямата коалиция, наречена СДС. „Нямаше как да стане друго. Идеята беше да се направи обощонародно противопоставяне срещу комунизма. Това СДС изобщо не беше дясно. На 7 декември се състоя учредителното заседание, на което се събраха 9 организации. Комитетът за гласност и преустройство се присъедини на другия ден.

„Идеята на комунистите беше да не стане като в Румъния, да стане по-мирно и тихо. Така се и развиха нещата”, казва Берон.

По негови думи не е ясно дали Петър Младенов е казал заветната фраза „По-добре танковете да дойдат”, тъй като касетата със записа е изчезнала, а тя е доказателството, че Младенов наистина е произнесъл тези думи. „Ако беше казал танковете да дойдат, те щяха да дойдат”, смята той.

Според Берон Андрей Луканов е бил образован, говорещ 4 езика. „Неготово желание беше да се запази правдата. Казвал съм му, че раздава пари на техни хора, които да станат червени банкери, за да подкрепят партията. Също му казах, че те няма да подкрепят партията, а ще го убият. Една седмица преди да го убият, отново имахме разговор. Последните думи, които чух от него бяха „Ако те са решили да ме убият, ще го направят”, Но кои бяха тези „те”, така и не се изясни”, допълва той.

„По време на първото правителство Андрей Луканов ме покани да оглавя комитета по околната среда. Каза, че този комитет трябва да се подигне в ранг на министерство. Каза, че ще ми даде пет министерски места, на които да назнача когото поискам от моите хора. Казах му, че каквито и министерства да реши да ни даде, имаме решение да не влизаме в техните правителства. Така приключи разговорът”, казва още Петър Берон.

Той смята, че първите избори за Велико народно събрание са били неравностойни. „Аз си бях спечелил 30 000 гласа във Враца обаче трябваше да се явя и в Пещера”, разказва Берон.

„Тогава всеки окупираше по някоя сграда. Имаше събрали се деца в палатки и като ги попитах, ми споделиха следното: „Има една сграда на Знаме на мира, която сега се опразва, искаме да я вземем, за да си разширим училището”. Обаче тогава и Народната библиотека кандидатстваше за смяна на сградата за книгохранилище. Но г-н Луканов не ни приема”. На другия ден отидох, разказах му цялата история и го помолих да даде сградата”, спомня си той.

По негови думи Андрей Луканов е възнамерявал правителството да бъде преместено в сградата на Партийния дом, а Националния исторически музей в сградата на днешния Министерски съвет. „Само опаковката на тези национални ценности в Историческия музей струват 40 млн. лева. Казах му, че е обявил фалит и няма откъде да вземе тези пари, както и че такъв музей трябва да се помещава в пригодна за него сграда. Обясних му, че трябва да забрави за това и го разочаровах в това отношение”, добавя Берон.

„Тодор Живков ме посрещна по чехли на вратата и му казах, че мисля, че около промените ще бъде разстрелян като Чаушеску. Казах му, че най-добре да започне да пише мемоарите си. Той се засмя и ме покани да ми направи едно кафе”, казва още той.

Източник: NOVA